Текст: Краси Москов
Снимки: Ясен Немски за Болкън Ентертейнмънт

   Трябва да си призная, че още при анонсирането на концерта на една от най-истинските рок групи в света, започна да ме тормози въпроса дали на стадион "Академик" ще се събере прилично количество хора. От една страна, концерт на открито в края на октомври винаги е рисков, още повече за блус ориентирана група. По принцип в България не се пушат много такива. А е и криза, все пак... От друга страна, си давах сметка, че това всъщност е единственият стадионен рок-концерт за 2009-а в София. Стряскащо звучи, но е така!

   Около 18:30 все още не можех да си отговоря категорично. Пред стадиона имаше хора, но не и характерните огромни тълпи, които сме виждали на същото място в часовете преди концертите на KISS, Whitesnake & Def Leppard  или Marylin Manson, примерно. Нямаше много брадатковци. Ужасно миришеше на кебапчета.

   В зоната на концерта се влизаше сравнително лесно. Аз го направих около десет минути след 19-я час. Тома и групата му току-що бяха започнали. С половин час след предварително анонсираното. Първото нещо, което ми направи впечатление, беше, че бирата е ужасно скъпа. Второто беше малко по-лошо - във въпросния момент пред сцената имаше обидно малко хора. Успокоих се с логичното "Още е рано".



   Тома Здравков, трябва да отбележим, значително е подобрил сценичното си поведение. Цялостната му визия също е значително променена. "Новата му китара" никак не я видях, а "новият микрофон" просто не ми направи впечатление. Групата, която свири с него, е добра. Свириха по-тежко, отколкото звучат студийните версии на песните от албума. Доста сполучлив кавър на Ози. Но!
   Има едно голямо "Но!" и то със сигурност е ангажирало част от мислите на почти всеки присъстващ - трябва ли такъв тип група да бъде откриващ акт на един блус празник? Малко ли са бългаските блус банди? А не са ли достатъчно добри те?
   Може би това беше причината публиката да приеме със смесени чувства едва 23-минутния сет на победителя в "Music Idol" от миналата година.
Както и да е... Истинският тест за Тома и групата му ще бъде предстоящото клубно турне. В него ще стане ясно колко е добра групата. Пожелаваме й успех!



   Гръцката банда Down & Out започна почти веднага след Тома - едва бе минало 19:30. Това бе на път почти да вкара концерта в график. Но бе на път и да го прецака. Поне в средната му част. Момчетата от Атина дори още не бяха казали "Добър вечер", когато басистът им вече беше на път да избие колоните. Шокираща звукова аномалия на инструменталното интро! Хубавото е, че още на втората песен всичко бе коригирано и до края на малко над половинчасовия си сет гръцкото трио звуча добре.
За разлика от първата банда, Down & Out звучаха като изключително адекватен избор за съпорт на хедлайнерите. Трио, което очевидно люби страстно Татко Блус и обожава ZZ Top. Вокалистът-китарист, с каубойска шапка, дори беше усвоил нещо като тексаски акцент. Сериозно! Освен това гласът му е много як, с бленда, наподобяваща Дейв Уиндорф от Monster Magnet. Докато той свиреше на Фендер, басистът с каскетче тип "Брайън Джонсън", използваше джазменски Гибсън. След малко при ZZ Top щеше да е обратното.

   Без да са виртуози и без да накарат вече около петте хиляди на стадиона да им се кълнат във вярност до гроб, гърците се представиха повече от добре. Да не забравяме, че това, все пак, е група, която още няма издаден албум!

   Получиха и заслужени аплодисменти, което за гръцка група на българска територия си е голям успех.



   Малко след осем на сцената започнаха приготовления за Шоуто, а аз направих кратка "инспекция" на тоалетните и местата за бирокупуване. И на двете места почти не се чакаше. То с тези цени на бирата... ;)

   В този момент стадион "Академик" все още се пълнеше. Явно е, че голяма група хора или кротко е поркала отвън по време на подгряващите, или просто е дошла директно за Тежкарите. В минутите преди ZZ Top да излязат на сцената, пред нея и на трибуната вече имаше достатъчно хора - може би под 10 000, но все пак близо до заветната цифра.

   Верен на традицията да гледам такива концерти от позиция, близо до пулта, започнах да си проправям път към него. Зад мен някакъв тип тъпче в устата си кебапче, а до него друг чопли семки... Красимире, в какво се забърка?!
   Нищо, важното е, че по време на концерта наоколо миришеше на хубава пура!

   Сцената не е огромна, но е достатъчно голяма. Има впечатляваща видеостена, която е разделена на три (Те са трима. Ти на колко искаш да бъде разделена?) части. От двете страни на барабаните и малко пред тях има две тройки бели кубове, приличащи на тонколони. Понеже най-отпред не виждам монитори, решавам, че именно това са мониторите и заключавам, че не съм виждал такива досега. Самите барабани са лъскави, а на двете каси има огромни черепи (нарисувани). Баси, тези пеят за любов, а са си нарисували черепи?!
Микрофоните са мега-гъзарски. Тексас, бейбе...

   Кратка хронология:
20:00 - 20:30 - музика от уредбата на стадиона;
20:30 - силен вой на койоти;
20:30 - след койотите чуваме диско-интро;
20:31 - БУМ!

Първи излиза Франк. След него е Дъсти. Били, разбира се, е последен.



Топла вълна по тялото. Хората крещят силно.

   Начало със смазващото "Got Me Under Pressure". И двамата пеят.
Били Гибънс е с бяла риза, черно кожено яке, слънчеви цаки (Рей Бан, факин фифти найн!), африканската шапка тип "Ананас" и прекрасно-кичозната китара Лес Пол (явно къстъм) - червена, с надпис "Бира" на гърба.
Дъсти е по-голям (във всеки смисъл) пич - целият в черно, със същите цаки, с по-внушителна брада, с каубойска шапка и с неизмения Фендер, който смени само за една песен.



   Ако си жена, Франк е твоят човек - много красив, леко небрежен, вглъбен и ужасно добър и уверен в това, което прави. Освен това пафка, докато свири на барабани, сеш' се?
Следват "Waiting For The Bus" и "Jesus Just Left Chicago".
Четвъртата песен е Моята - "Pincushion". Още на откриващото "ААААААА", изкрещяно от Били, откачам! Паля.



   След като ми отминава (или поне намалява) първоначалната еуфория, започвам да се заглеждам и заслушвам. Звукът е перфектен. Басът на Дъсти Хил ми изпъва дрехите, а китарата на Били Гибънс е кристална и мазна, мазна... Мултимедията е страхотна - на стената зад групата виждаме или музикантите, уголемени и в реално време, или автомобили и части за автомобили. Стари автомобили и лъскави части. Синхронът в групата е неприлично добър - и в музиката, и в движенията. Да, нормално е, това е група с 40-годишна история. Но, както знаем, то не става само с ядене, трябва и да го можеш. А те го могат! Спомням си любимата ми част от едно интервю с тях - гадините от 40 лета се дебнели взаимно кой пръв щял да сгреши! Впечатляващото е, че въпреки хилядите концерти и милионите посетители, ZZ Top все още изпитват удоволствие от свиренето на живо. Е, може би без Франк, за когото никога не е ясно какво се случва. Той изглежда като от друга приказка.



   По някое време Били проговори на български, като дори свързваше цели изречения. Стори ми се, че чух "Къде е моята приятелка Деси?".
Пич, това е моя реплика!
Но се оказа, че именно това е имал предвид - веднага след казаното на сцената се появи Деси (Ееееееее...) Банова. Тц, тц, тц... А можеше да е Божана Филипова... Завързаха уж непринуден разговор, който беше скучен и не касаеше прогнозата за времето. В края на разговора на сцената излязоха две оскъдно облечени, но пищно оформени котета. Донесоха блус шапката на Били и изприпкаха обратно навън.

   След като вече имаше блус шапка на главата си, от Били се очакваше да подкара култовото "Blue Jean Blues", но не би... Това парче беше големият отсъстващ на концерта (заедно с любимата на много българи "Viva Las Vegas"). Нищо, ще го пуснем по Радиото ;)
   Видяхме и Идолът - BB King (BB King ⇔ ZZ Top, това вече го знаем!) на видеостената. Засвириха "Foxy Lady". Веднага след него на средната част на стената се появи и Джими! След това пламъци. След това Джими в пламъци. Ебаси!

   Другият много специален момент беше изпълнението на тежкото "Just Got Paid". За тази песен Били смени китарата си с друга (пак Гибсън). Веднага след това дойде и атаката от хитове - поредица от "Gimme All Your Lovin", "Sharp Dressed Man" и "Legs", в съчетание с епохалните видеоклипове на стената зад тях. Лудница в публиката! Специално за "Legs" извадиха и онези бели Гибсъни, целите в пух. От видеото на песента, стопляш ли?
Чувстваш се като част от нещо много специално!



   След песента за краката групата излезе, за да се върне за паметно изпълнение на "La Grange". В паузата преди биса, на видеостената имаше гръмотевично червено небе. Деси Банова този път не излезе...

   "La Grange" беше може би най-доброто изпълнение за вечерта. Към края му се заиграха и с други песни, след това и Дъсти Хил ни попя. Пак си тръгнаха, но липсата на музика в колоните подсказваше, че ще има още поне малко.
 
   "Още поне малкото" беше "Tube Snake Boogie". Колосални ръкопляскания от напълно удовлетворените хора в публиката, прегръдка и поклон от страна на Били и Дъсти (Франк си би камшика още преди края на песента) и точно в 22:00 всичко приключи. Не обещаха, че ще се върнат. Те са ZZ Top!

   Концертът на годината! Прости ми, Клаус...