Текст: Краси Московснимки: Елена Топлийска Не си спомням някога в Универсиада да е имало толкова много хора. Сравнително високите цени на билетите, кризата и свинският грип този път не спряха огромните тълпи хора да дойдат и да кажат едно голямо ,,Благодаря" на българската рок-кралица, да си припомнят по-голямата част от историята на българския рок за последните 25 години и, най-важното, да прекарат пет часа в песни и танци. Буквално всяко кътче на залата беше запълнено от щастливи българи. Не е ли това основната цел на всеки концерт? В събота вечер се получи на 100%.
Около една четвърт от посетителите изобщо не са били родени преди 25 години, когато Милена стартира бляскавата си кариера. Това всъщност е още едно доказателство за огромния й принос за развитието на българския рок за този период. Точно пред мен имаше момче на около 4-5 годинки с фланелка "Rammstein", наоколо имаше десетки още по-малки дечица, доведени от мама и татко. В същото време в залата имаше и хора, чиято възраст надминаваше 50 лазарника. Естествено, преобладаващата част от публиката се състоеше от хора на възраст между 30 и 40 години. Тези, които израснаха с тази музика.
На входа всеки получи по един презерватив и по една брошура, подсказваща, че цялото шоу ще бъде и част от кампанията за борба със СПИН, чийто посланик е Милена. В течение на концерта, самата тя разхвърли още стотици от предпазните средства, с призив да бъдат използвани подобаващо. Е, някои веднага ги надуха, сякаш напук. Къде отиваш ти?
Сцената беше голяма, с много светлини, с две видеостени и с всичко, от което се нуждаеха музикантите, за да се сменят бързо група след група. Именно тази постоянна смяна на музиканти и групи изискваше от организаторите да бъдат максимално прецизни, за да може всичко да премина плавно. Да, всичко мина перфектно! Групите излизаха на сцената след учудващо кратки паузи, без да има каквито и да е проблеми по отношение на звук, настройки, баланс и т.н. Да, този близо петчасов маратон премина почти перфектно от гледна точка на организация. От гледна точка на музиката беше много повече от перфектно.
Шоуто започна по график - минутки след 19:00. Започна по уникален начин - Атлас бяха на сцената със своя оригинален певец, Бойко Трифонов, за пръв път от около 19 години. Събитието наистина беше историческо, пък било то само за една песен. Заедно с Бойко Атлас изсвириха един от трите си огромни хита от периода преди ерата ,,Дони" - ,,Древноримски Гадател". Великолепно начало! Надявам се, че в някой бъдещ момент, може би и на друго място, ще можем отново да видим Атлас в оригиналния си състав и ще можем да чуем и ,,Есен", ,,Песен За Истината" и други парчета от онзи период. В тон с всеобщата еклектика, на сцената за откриващото парче се появи и Ани Лозанова. Втората песен на Атлас беше тоталният им хит ,,Кукла". Както си трябва, за нея излезе Дони, но специално за тази песен водещият вокал беше публиката. Веднага след нейния край от трибуните някой силно изкрещя ,,МИТКО ВОЕЕЕЕЕЕЕЕВ!". Авторът! В същото време пред мен едно момче беше свалило фланелката си ,,Нова Генерация" и я беше вдигнало високо във въздуха.
Да, Нова Генерация" бяха големите отсъстващи в събота... Липсата им беше осезателна и трудно нещо можеше да я компенсира. Другият Голям, който трябваше да е на сцената, ни гледаше от всеки пети кадър от видеостените и от... небето. Духът на Жоро Минчев беше в Универсиада в съботната вечер.
Втората група, която излезе във вече претъпканата зала, беше Холера. Освен в неравната битка със СПИН, пънк-агентите ни поведоха в бой и срещу свинския грип. Освен това изсвириха две парчета от единствения си, но култов албум от 1995-а - ,,Уплаши Детенце".
След Холера дойде ред на Конкурент. От тях публиката получи порция рокенрол в две части - едно по-ново парче и едно по-класическо, което за всеобщо учудване не беше ,,Дай Ми Време", а ,,Аз Съм Твоят Вечен Конкурент". Емо Анчев показа запазените си марки - писък като на Ковърдейл и въртене на стойката на микрофона, много типично за 80-те.
Голямата веселба започна със следващата група - Обратен Ефект. Ники Попов и компания също изсвириха нещо от по-новите си неща - ,,Ще Й Бия Шута" и една класика - ,,Моля Ви, Мадам" и предизвикаха първото сериозно раздвижване на публиката. Приятната изненада обаче беше общата им песен с Милена, за която това беше първо излизане на сцената за тази вечер. Убийствен тоалет, by the way!
След като Обратен Ефект се оттеглиха, а пред публиката се появиха Митко Кърнев, Димитър Паскалев, Чефо и Стефан Попов, стана ясно, че Милена ще остане на сцената, защото предстоеше сет на една от най-ранните групи, свирили с Милена. От тази формация чухме песните ,,Тъпота" и ,,Сън". Страхотни песни, изсвирени от страхотни музиканти, които в годините, след сътрудничеството си с Милена, са се превърнали в едни от водещите инструменталисти в България.
БъРъ. Много е трудно да отидеш да се отводниш, когато в зала Универсиада има повече хора, отколкото е капацитетът й!
След сборната формация на сцената се появи Васо Гюров и започна да настройва знаменития си бял бас. Публиката пощуря, защото разбра, че следва сета на Ревю! Сет, който бе предшестван от кратка историческа справка с навигатор Милена. Разходката из творчеството на групата започна с ,,Шарената Сянка" и продължи с едно от по-късните парчета - ,,Закуска", по време на което на видеостените се прожектираше видеото в ретро-стил на ,,1968"(колко млади изглеждат на него Васо и Мишо Пешев...). Чухме и други от фаворитите на публиката - ,,Ала-бала", ,,Ралица"(кратка почивка за Милена), ,,Цветя От Края На 80-те" със специалното участие на Чарли от Babyface Clan и ,,Директор На Водопад", която Васо посвети на автора й - Кирил Манчев.
Поредната изненада за публиката беше отново с марка ,,Ревю", но този път без Милена. На сцената се качи Кирил Маричков и за пръв път чухме концертна версия на новото парче на Васо - ,,200". Е, по една или друга причина, не на три, а на два баса, но все пак...
Кирил Маричков остана и след историческото първо концертно изпълнение на ,,200". Този път компания му правиха Б.Т.Р. Тази комбинация от музиканти ни предложи още нещо уникално - версия на ,,Вкусът На Времето" с два вокала, два баса и две кирари. А?!
След като основателят на Щурците се оттегли, Б.Т.Р. останаха за още две песни. Чест им прави, че изборът им не бяха най-популярните им парчета! За да има разнообразие, те ни предложиха по-тежкото ,,Дюн" и по-мелодичното ,,Море От Любов"(дали пък това не беше препратка към предстоящата поява на Денис Ризов;).
Да, Ахат беше следващата група! Тъй като в Универсиада ,,метълите" определено бяха чувствително повече от ,,уейвърите", появата им се посрещна с бурен възторг. Ахат забиха ,,Дървото"(ура!) и неизбежното ,,Черната Овца", по времето на която Звезди буквално избухна - покатери се по единия от стълбовете на сцената и направи най-масовата до момента ,,игра с публиката".
След тази поредица публиката определено се нуждаеше от нещо по-спокойно и го получи - последва ,,акустичният" сет на Милена. Заедно с нея на сцената излязоха Пеко от Пиромания и Даката(китаристът, не барабанистът или архитектът). От тази формация чухме акустични версии на ,,74", ,,Робърт", ,,Ад", "Stop"(кавър на Сам Браун на който публиката експлоадира; да, Милена пее адски добре!), ,,Истина" и едно парче от ,,английския" албум - "Inside Me". Безспорно един от най-красивите концерти в почти петчасовия маратон.
Тепърва ни предстоеше един от гвоздеите на програмата! Нормално е да не очакваме от публиката да реагира на Ера по начина, по който реагира на доста по-активните в последните 15 години Ахат, но въпреки това в залата имаше хора, които почти се просълзиха при вида на Любо Малковски. Всъщност Амебата беше човекът, който събра погледите на повечето хора, защото се беше ,,барнал" наистина впечатляващо - представете си басиста на Ера като нещо средно между Джийн Симънс и Сид Вишъс.
След може би стогодишна пауза чухме от сцената ,,Басня"-та за свинята и слона, след което изодзадзе се появи и Фънки, не по-малко атрактивен от Амебата. В типичния си заразително-емоционален стил Митко Ковачев ни изпя "Fuck It", след което си облече някаква шеметна нощница за изпълнението на легендарните ,,Защо"(Милена разказа и историята на песента; направи го и три дни по-рано в студиото на Z-ROCK) и ,,Не'ам Нерви". Фънки свири на култовия бас с червените струни, а за ,,Защо"(най-впечатляващото изпълнение до този момент, а може би и за цялата вечер) на сцената излезе и Кръпката със своята хармоника.
Отнякъде изскочи и Васо Гюров, който напомни, че преди няколко дни от този свят си отиде Иван Латинов - екс-барабанист на Ера - и му посвети песента.
Най-голямата звезда (без да броим Милена) на сцената в този момент е далеч от всяка екстравагантност и звездомания. Любо Малковски просто свири. Свири така, че те кара да настръхнеш...
Кръпката остана на сцената и макар че бе с актуалната си група - Кръпката Блус Бенд, свири парчетата на Подуене Блус Бенд, които са значително по-популярни. След ,,Ден След Ден" започна ,,Няма Бира". Понеже това е една от най-популярните песни в БеГе изобщо, си казвах, че по никакъв начин тя няма как да ме изненада. Грешка! Солото на китара, за което Краси Табаков използва ботъл-нек, беше смайващо! Другото го пя публиката...
В паузата между КББ и следващата гупа - Уикеда - на сцената при угасени светлини се случи някакъв ритуал, който протече на фона на песента на Милена ,,Нищото" и включваше няколко чаши, пълни с нещо лесно запалимо, голяма свещ и някакъв призрачен персонаж, чието облекло зловещо напомняше на Ку Клукс Клан. Но беше интересно, де...
Уикеда излязоха в странен състав - нямаше го Росен, а на негово място свири Чаво (Светльо & Легендите, Last Hope, Urban Gray и т.н.), а в брас-секцията се беше завърнал Сашо. Дали не съм пропуснал нещо? В тази формация те забиха ,,Спомени", която Ерол в типичния си стил миксира с няколко иностранни хита. Последва обичайният за последните няколко концерта на групата микс между ,,Най-щастливият Ден" и ,,Боби". Този път не пя Владо Попа, а на сцената се появи самият той - Кольо Гилъна. Публиката откачи! Да, по обясними причини не видяхме Контрол в събота (ще ги гледаме във вторник), но поне видяхме Кольо, което си е събитие.
Уикеда продължиха с ,,Мариана" и в този момент в залата започна масово пого, което имаше 5-6 особено буйни огнища. За съжаление развитието на погото не навсякъде приключи с happy end - близо до мен стана леко сбиване. Споко, всички са добре!
Последва поредната изненада - за пръв път, не само пред публика, а и пред когото и да било, Уикеда и Милена представиха новата си песен. Тя се казва ,,Бъркотия" и е изключително забавна и неизненадващо приятна.
Уикеда благодариха на Милена и на публиката и слязоха от сцената, за да отстъпят място на актуалната група на Милена, в която изпъква Ники Николов, екс-китарист на Обратен Ефект. Са мата Милена отново с променен тоалет, но по-впечатляващ е гримът й в стил ,,Жокера от Батман".
Групата заби една от новите песни - ,,Чворолино". След нея започна обявената като ,,палава" серия от любими песни като ,,Отгоре"(с гост-вокалиск Нуфри), ,,Охолен Живот", ,,Куклата Мици" (на видеостените за пръв път видяхме и анимационното видео на песента; Милена е със същия Жокерски-грим; Why so serious???) и ,,Месо".
Към финала на партито юбилярката изрази съжалението си, че Малък Тошо от Черно Фередже пострада в автомобилна катастрофа броени дни преди концерта, призова публиката към пълна подкрепа и пожела на Тошо бързо възстановяване. След това покани на сцената повечето от участниците до момента за общо изпълнение на ,,Ха-ха". Парчето се превърна в друг от пиковете на шоуто. Последва поднасянето на букети. Обстановката си беше истински празнична, но публиката поиска още поне една песен от звездата на вечерта. Получи цели две - ,,И...", а след това и закриващата концерта ,,Истина", този път с ,,включени" китари.
Въпреки очевидната умора, всички в залата пяха. След това получиха поклон от най-голямата в българския рок, ръкопляскаха дълго и... започнаха борбата за такси в дъждовната софийска нощ. 23:45.
Не си спомням друг концерт на български групи и/или музиканти да е предизвиквал толкова много положителни емоции. Смятах, че е невъзможно да събереш толкова много хора на сцената и това да не предизвика технически смущения. Е, проблеми нямаше! Звукът беше чудесен. Мултимедията и пироефектите - също.
Дори само заради факта, че Милена ни даде възможност отново да видим на сцената фигури като Бойко Трифонов, Любо Малковски, Гилъна и много други, навярно позабравени, а дори и непознати на по-младите фенове, заслужава поклон. А поредицата от любими български песни, проточила се почти пет часа, заслужава цяла поредица от поклони.
А, и да не забравя - Милена, пожелаваме на теб и на себе си още една такава среща след още 25 години. Мястото може и да е същото. То няма значение...
