Жребий на живо в студиото на Z-Rock определи победителите в играта ни за шестте диамантени билета за концерта на Bon Jovi догодина. Щастливците, които ще гледат Bon Jovi от "Диамантения кръг", са:

Павел Петров
Юлиан Ангелов
Григор Григоров
Тони Антонова
Таня Жотева
Борислава Битолска

По-долу прочетете и историите на спечелилите. 

1.    Павел Петров
Здравейте! Казвам се Павел на 26г.Бон Джоуви слушам още от 8ми клас и съм и страхотен фен. Първия оригинален диск, който си купих на BJ беше Bounce 2002г.Тогава от училището в което бчх организираха екскурзия до София.Когато стигнахме в столицата имахме около 30 мин да се разходим свободно. Аз заедно с един мой приятел, който също е голям фен на групата отидохме да търсим някой музикален магазин за да си купим най-новия тогава техен албум коийто тъкмо беше излязъл тогава. Намерихме такъв магазин и си купихме албума. В търсенето обаче не бяхме забелязали, че сме закъснели досто повече от 30 мин и тичйки обратно до автобуса стигнахме с 20 мин закъснение.Всички ни чакаха и се караха, че сме закъснели.Тогава си спомнчм , че валеше и дъжд и ние бяхме мокри до кости. Въпреки всичко бяхме щастливи, че си намерихме албума и през целия път обратно от София до Лочеч слушахме на 1 дискмен Бон Джоуви и беше просто стрхотно. Никога няма да забравя този албум и тези песни както и всички др песни на BJ. Те са най-страхотната банда.
BJ FOREVER! (rock)

2.    Julian Angelov
Здравейте! Не че съм голям фен на Bon Jovi, общо взето харесвам няколко песни и това е. Мъничко се надявам да спечеля от "историята с Бон Джоуви", но повече ми се прииска да споделя това което съм преживял и никога няма да забравя  Бях в 5-ти клас и учих в спортно училище, когато един ден вместо тренировка в спортната зала направихме нещо като купон с музика и т.н. защото треньора имаше рожден ден. И тогава за първи път в живота ми танцувах т.нар. блус с моята съученичка Миглена /която също не мога да забравя/ на песента Blaze of glory. Толкова много танцувахме, толкова много пъти пускахме песента и толкова много се въртяххме в танц, че накрая след като се пуснахме инерцията на въртенето ме беше хванала и поне час след това усещах движенията и се "въртях заедно" с Миглена.....

3.    Григор Григоров
Първият ми спомен за/с Bon Jovi е когато за пръв път чух It's my life, песента е наистина надъхваща и зареждаща с енергия. Точно в този момент се отдадох на песента и клипа и забравих за всичко друго, защото точно това прави истнската музика. Песните им са наелектризиращи и повече от невероятни, умирам си да ги чуя на живо и искрено се надявам това да стане чрез вас!
4.    Tony Antonova
Далечната 1993 г. Аз съм ученичка в гимназията, страдаща от сериозно безпаричие. Та продавам книги на пл. Славейков през лятото. Един ден отивам на работа и едно момиче, продаващо западни музикални списания, плакати на групи и т.н., ми казва, че се организира пътуване с автобус до Будапеща за концерт на Bon Jovi със специален гост Billy Idol. А, аз като образцова тинейджърка, съм лют фен и на Jovi и наBilly Idol. Е, със всичките налични средства на семейството (събрани без бой и скандали :)), аз се записвам и съм готова за тръгване...
В деня на заминаване, докато чакам до автобуса да се събере групата, се появява една приятелка (и съученичка) с майка си. Оказва се, че разбрала за концерта, както и че аз ще ходя и убедила родителите си също да я пуснат. Та идват те, майка и ми я предава и казва да я върна жива и здра ва..... Аз обещавам, какво да правя... Тръгваме, а в автобуса започва да се лее алкохол и настава голям купон. След минаване на сръбската граница ни спират полицаи. Те по това време бяха световно известни с рекета, на който подлагаха чужденците и организаторите на екскурзията са се подготвили (стекчета кенове Фанта и цигари). Обаче пуснаха шофьора да слезе сам . Той след 5 мин. се връща здраво пебледнял и казва: “Тия ми искат 50 милиона... той автобуса не струва толкова!”. Той човечеца за пръв път минава през Сърбия и няма идея за положението там. Проблема се реши с пакет (или май бяха два) цигари …. И така няколко пъти.
Пристигаме в Будапеща в деня преди концерта (след повече от 24 часа път), автобусът ни стоварва пред някакво общежитие в покрайнините на града, ние мятаме багажа и тръгваме да се шляем... къде по музикални магазини, къде по по-исторически места. Вечерта отиваме на кръчма в някъде в центъра на града. Събираме се там целия автобус и пълним кръчмата. И пак започват алкохолните празници... и така до ранните часове, когато вкупом си тръгваме. Вкупом, защото само няколко човека знаят как да се доберат до общежитието.... На една пресечка от кръчмата, моят мозък леко се отърсва от алкохолната мъгла и аз забелязвам, че моята приятелка не е с нас. Спирам всички и пращам един младеж да ходи да я прибере. Той се връща след малко сам и казва: ”Ами тя си танцува с някакъв унгарец и явно не и се тръгва.” Нужно ли е да казвам, че тя нито има идея къде се намира, нито знае къде е общежитието, а е и прилично употребила? Е, аз се върнах да я прибера (бясна)..... а тя невинно ми казва “Аз не разбрах, че сте тръгнали.” А в кръчмата тя и още 4 - 5 унгарци... как да забележиш, че всичките 60 и отгоре българи са си тръгнали?
На другия ден, преди концерта, пак обикаляме Будапеща. По едно време гледаме един човек лепи огромни плакати за концерта на Bon Jovi. Е, ние си изпросихме по един (моят все още седи залепен на стената над бюрото ми и ремонтите през годините се правят около него :)). Отиваме на стадиона, голяма навалица, влизаме точно когато започва одгряващата група... изненада! Оказа се, че това са Little Angels! Еми кефа започна оттам. Billy Idol беше страхотен, а Bon Jovi направо разбиха публиката... Голяма емоция, страшен концерт. Всичките песни, които изпълниха бяха с различен аранжимент и все едно слушаш нещо ново и различно, а не все едно си си пуснал МР3-ка (като концерта на Metallica в Пловдив). Всичките българи бяхме страшно доволни.
Връщането, макар и дълго, беше без проблеми. Аз предадох моята приятелка на майка и жива и здрава. А на другия ден – пак на работа. Но от пътуването и концерта останаха незабравими спомени. Надявам се концерта в София да е също толкова добър.

5.    Tanya Zhoteva
Bon Jovi са от онези наистина големи банди, които са „must see”. Дори да не си им толкова голям почитател, знаеш, че подобен концерт е невероятно изживяване.  И така, през 2010 година, с най-добрата ми приятелка бяхме на бригада в Бостън, и както повечето българи в чужбина, бяхме зажаднели за лайфове, групи и изпълнители, които сме слушали, за които сме се надявали някой ден да видим и тук, в България. И ето, че Bon Jovi обявиха своята дата (и) там, в Бостън, на някакви си 20 мили от нас  Мястото - стадионът на New England Patriots, събиращ 68 хил. души. Беше 24 юли, средата на нашето прекрасно американско лято, и ние бяхме там. Местата ни бяха най-най-горе, на последните редове, и макар сцената да ни се виждаше съвсем малка и далечна, беше много внушителна, а гледката беше зашеметяваща – абсолютно пълният стадион, стотиците светлини, смях и усмивки, и усещането, че ще гледаш нещо, което е мечтано. Kid Rock подгряваше, което си беше своеобразен бонус и определено ни подготви. Bon Jovi илязоха и бяха такива, каквито ги искахме ние! Бяха истински, музикални, сценични, актьори, шоумени, американци! Раздадоха се максимално, сякаш им е един от първите концерти, близо 3 часа дивяха, и ние с тях, разбира се. Няма да забравя, на I’ll be there for you, помолих Ралица да ме снима с тях на заден фон. Тя ми каза „Но те не се виждат, много сме далече”. Отговорът ми беше „Нищо, аз ще си знам, че са там, и че пеят тази песен.” Целия(т) концерт го изпяхме, изтанцувахме, изживяхме пълноценно и напълно. Всичко си струваше – тричасовото прибиране обратно (заради трафика след шоуто), четирите часа сън преди поредния 12-часов работен ден, леко пресипналите гласчета. Нямам търпние да ги видя тук, в София, да ги измечтая още веднъж, но този път по-сладко, защото ще са ни на гости. 

6.    Borislava Bitolska
Както знаете през месец юли миналата година Bon Jovi имаха концерт в Букурещ. Разбира се като фен на групата (от както се помня, покрай по-големия ми брат) изгарях от желание да отида на техен концерт – за първи път в живота си. Ноооо всички, на които предложих да отидем заедно ми отказаха…и не след дълго се примирих с факта, че ще си седя вкъщи и ще си слушам покорно Bon Jovi по радиото…Буквално броени дни преди концерта имах Тиймбилдинг във фирмата, в която работя, който беше повод за разговор с колега, който се оказа, че също като мен е „издирвал” съмишленици за концерта в Румъния, защото много ги харесва. И така…няколко дни след един случаен разговор, с един почти непознат човек и пътешествие изпълнено с емоции и 45 градусова жега, след издирване на работещи change бюра в неделя в Русе… и куп препятствия (като Румънската полиция например) пристигнахме на концерта….със закъснение…..бях на път да полудея, че съм изпуснала „U give love a bad name”, но когато успяхме да влезем и чух групата...за първи път на живо, толкова се развълнувах, че чак настръхнах, а то все още си беше 45 градуса по целзии…Е може би и, защото с „непознатия човек” сме заедно от концерта насам и когато чуем Bon Jovi в колата не се чува абсолютно нищо друго.