преди 1 мин.
No Sleep Till Brooklyn
Beastie Boys
сега
Shine On Me
Dan Auerbach
10
Pop-out player
Woman in love
Liz McClarnoan

Викингска инвазия в София от Amon Amarth и Grand Magus

Репортаж на Владо Драгиев от шоуто в събота вечерта

Публикувано на 05 Декември 2016
Викингска инвазия в София от Amon Amarth и Grand Magus

Първоначално беше обявено, че този концерт ще се състои в зала Христо Ботев, която... абе не е много хубава, даже изобщо. После покртивът ѝ протече и организаторите от Firestorm Productions обявиха, че шоуто ще се проведе в зала 5 на Интер Експо Център. В началото бях скептичен относно мястото, понеже прилича на голям хангар и мислех, че ще кънти ужасно.

Пристигаме малко след 19 ч. с метрото – адски удобно е, когато концертът е до метростанция и влизаме сравнително бързо, без опашки и чакане. Организацията изглежда на ниво, има изкарани тоалетни навън, мястото е на открито и е подходящо за пушачите, входът към залата е широк и се влиза доста лестно, организаторите са осигурили гардероб (срещу символичната цена от 1 лв.), има барове с опашки пред тях, но се движат сравнително бързо. На баровете се предлага наливна бира и 2-3 вида бутрилирана, която наливат в чаши и всъщност не е зле. Налични са някакви сандвичи, но от безалкохолните напитки май има единствено вода. На щанда с мърча също има опашка и решавам да мина после да си взема нещо от богатия избор.

Всичко се движи по предварително обявения график, вратите са отворили малко преди 19 ч., а откриващитешведи Grand Magus започнаха около 20 ч. с I, The Jury от Hammer Of The North, албумът, който ги „откри“ пред света. Те всъщност са стара банда, създадена през 1996, като преди свириха доста як дуум, а в последствие промениха стила си на по-праволинеен хеви метъл, като определено си личи, че са фенове на Manowar, но не в лош смисъл. Аз лично, им се радвам от доста години и нямах търпение да ги гледам на живо най-накрая. Не знам дали някой разбра, но ги гледахме в непълен състав, тъй като на бас заместваше Per Wiberg от шведските им колеги Spiritual Beggars, както и бивш клавирист на Opeth. Сетлистът беше разнообразен, като имаше 3 песни от Hammer of The North, 2 от Iron Will, само една от актуалния Sword Songs и по една от The Hunt, Triumph and Power и по-стария Wolf’s Return. И в сегашните им „бойни“ песни се просмуква някакво дуум усещане, което много ме радва, а очевидно и публиката се накефи, ако се съди по топлия прием, който устроиха на Grand Magus. Завършиха, естествено, с Hammer of The North, която тази вечер посветиха на София. Трябва да отбележа, че дълбокият глас на Janne "JB" Christoffersson на живо звучи страхотно и не се различава от студийните записи, а звукът всъщност е доста добър – залата не кънти, всичко се чува добре и аз оставам доста доволен от това. След около 40-50 минути сет, Grand Magus ни поздравяват за последно, правят снимка и се прибират зад сцената, а аз се запътвам към мърч щанда, за да си взема тяхна тениска, с надеждата да я нося на следващ техен концерт у нас.

Сетлист:

I, The Jury

Sword of the Ocean

Varangian

Steel Versus Steel

Ravens Guide Our Way

Kingslayer

Iron Will

Like The Oar Strikes The Water

Hammer Of The North

Следват 20-25 минути приготовления на сцената, която придобива ефектен вид – стълби, подиуми като крепостни стени, в средата барабаните са вдигнати върху голям шлем със светещи визьори и... рога. Тук реенакторът в мен почва да крещи и да не издържа от възмущение! Добре де, викингските шлемове НЯМАТ рога, а Amon Amarth са имали достатъчно колаборации с различни викингски възстановчици, за да го знаят това. Да, все пак всичко е шоу, ама може би това е единственото нещо, което мога да намеря като отрицателно тази вечер и се хващам за него. И това е абсолютно лично мнение, с което не ангажирам никого. Точно по график в 21:15 осветлението изгасва и шведите нахлуват на сцената с The Pursuit of Vikings, залата е доволно пълна, отпред веднага се развърта меле, всички са ухилени и викат – накратко, българите обичат Amon Amarth. Звукът ми се струва леко омазан, но това се коригира след една-две песни. Турнето, естествено, е посветено на актуалния албум Jomsviking, от който чуваме цели 6 песни - At Dawn's First Light, First Kill, On A Sea of Red Blood, One Thousand Burning Arrows, Raise Your Horns и The Way of Vikings. Да, макар и в тематиката на песните си да са доста праволинейни и да следват единствено викингската митология, в музиката си определено не са. Неслучайно Amon Amarth са една от водещите мелодик дет банди в последните (поне) 10 години и успяват да задържат същия си специфичен стил, без да се повтарят или да станат скучни, а запомнящите се мелодии и “хващащите“ припеви определено много им се отдават. Johan Hegg доста често надъхваше хората в залата да викат и ги приканваше с наздравици и няколко приветствени думи на български – винаги е уважително, когато някой положи тези малки усилия, за да зарадва дадена публика.

Специално внимание трябва да се обърне на сцената, която наистина е впечатляваща (въпреки личната ми неприязън към рогата). На заден план по цялата ѝ дължина бяха окачени сцени с викинги, които се смениха няколко пъти по време на концерта и явно беше доста добре планирано, защото не видях кога е станало свалянето на поредните транспаранти. Осветлението също беше доста ефектно в комбинация от димът, който излизаше на точно определени места под музикантите. На On A Sea of Red Blood например, отзад имаше батална сцена с кораби и море, която доста ефектно беше оцветена в червено. Като цяло, тази сцена наистина успя да направи разлика и да вкара страхотна атмосфера. Двама души, облечени като викинги, излязоха да се посбият с мечове (носете ръкавици!) и викингски кръгли щитове, а по това време групата беше заела място на „втория етаж“ на сцената. Въпросните двама викинги на няколко пъти излизаха на сцената без повече батални сцени, но стояха и изглеждаха заплашително с копия, брадви и лъкове по време на различните песни, като един от тях прие ролята на Локи по време на Father of the Wolf, а на последната Twilight of The Thunder God, на сцената се появи и голям змиеподобен дракон, който Johan пребори с голям чук.

Самите Amon Amarth бяха без забележка, изключително стабилни като присъствие и свирене – една идеално сработена професионална група, които си вършат работата перфектно. Звукът също беше доста добър, с изключение на съвсем леките колебания по време на първите една-две песни. Личен фаворит за мен си остава The Cry of Black Birds, която винаги съм смятал за най-силната песен на групата. Някъде около 23 ч. всичко приключи - много силен концерт, от който не мисля, че имам какво повече да желая. Определено едно от най-добре организираните и изпълнени концертни събития за отминаващата година.

Сетлист:

The Pursuit of Vikings

As Loke Falls

First Kill

The Way of Vikings

At Dawn's First Light

Cry of the Black Birds

Deceiver of the Gods

On a Sea of Blood

Destroyer of the Universe

Death in Fire

One Thousand Burning Arrows

Father of the Wolf

Runes to My Memory

War of the Gods

Raise Your Horns

Guardians of Asgaard

Twilight of the Thunder God

Текст: Владо Драгиев

Снимки: Димитър Алексов"

Ключови думи: