от Диана Стойкова

UNKLE

На главната сцена на Spirit of Burgas след няколко безкрайни минути предстои да се материализират героите от музикалната приказка, наречена UNKLE. Представете си очакване, в което въздухът е намагнитизиран до вулканични стойности, наситен със солени пръски морска вода и пот, по които електричеството тече с бясна скорост. Очакване за лятна буря, която те сварва насред развълнувано море от красиви потни хора. Очакване на тъмно, мокро и лепкаво, което най-после приключва с експлозия от сини светлини, просъскващи светкавици върху огромния екран зад смълчаните още инструменти и после трансгалактическо гмурване, след което световете се сгърчват и смачкват и се превръщат в плътна маса от щастие.

Hold your breath...Make a wish! -  така звучи интрото, но аз нямам нужда да си пожелавам нещо - пожеланието към дванадесетте зодиакални съзвездия и всичките им планети и спътници отдавна е отправено и от мечта се превръща в действителност:

Това е птица, това е самолет, това е Големият Взрив...Не, това е James Lavelle! Слабичкият висок британец, небрежно скрит зад диско слънчеви очила притичва на сцената, следван от трите останали основни действащи лица. Започва The Answer - красивият отговор на много незададени въпроси, включен в последния албум Where Did The Night Fall и вече официален сингъл оттам. Небе и звезди зад четиримата, които пеят заедно.  Следва далечен тътен и започва бурята на най-красивия ремикс в историята на черноморските плажове - Burn My Shadow без размазващия глас на Ian Astbury, но затова пък напоително дълъг.
Все по-красиво е това, което се случва на екрана зад групата, но ние си знаем - няма форма на изкуство, която да е чужда на човека - UNKLE, в чиито съзидателни ръце се оформя съвършена бълбукаща сплав от музика, текст и картинност, която прониква и попива навсякъде.
Следва още един инструментал, след което на преден план излиза Gavin Clark - основен вокалист в едни от най-завладяващите песни на UNKLE, по принцип член на вече разпадналата се британска формация Clayhill.  Скромна и вглъбена личност с ужасно нежен глас. Сега изпълнява вокалите на Natural Selection, в албума дело на The Black Angels.
В подредбата на песните няма нищо сгрешено - великолепно балансирана разходка из различните превъплъщения и пътешествия на Lavelle из дълбините на електронната музика, рока, трип-хопа...
Безспорна е гениалността на Lavelle и при избора на галещи мъжки вокали, всъщност оказали се основни за неговата популярност. Припомняме си този факт с Reign и Restless - Ian Brown и Josh Homme са виртуалните гости на екрана, чиито изпълнения са специално заснети за визуализацията на това турне, толкова реални и близки, че не оставят никакво чувство за физическата си липса.
Изненадата на вечерта за мен е  ,,бижуто" от Where Did The Night Fall - Ever Rest в изпълнение на също толкова скромния и вглъбен втори основен вокалист Joel Cadbury. По-красива, отколкото настоящият ми спомен може изобщо да изкаже.

Още War Stories - Keys to the Kingdom отново в изпълнение на Gavin Clark - колко много тъга има в гласа на този човек!

При изпълнението на Ablivion Lavelle най-после излиза на преден план, за да попее, но бързо изчезва зад своя пулт в дъното на сцената, за да ни залее с кулминиращата троица от песни.
Eye For an Eye. Агресия.
Heaven. Бунт.
Lonely Soul. Въдворяване. 

Алфа, Бета и Омега на вечерта.

Последна е брилянтната In a State - в състояние на безтегловност остава морето от прогизнали от щастие хора, което няма нужда от бис, от "Thank you, Burgas" или високомерни помахвания. Има нужда само да знае, че някога пак...

DJ Shadow

След мощното изригване на Супернови, бели джуджета и каквито небесни тела се знае, че изригват, остава много малко време, за да си поемем въздух и отново да отправим взор към главната сцена на фестивала, където очакваме DJ Shadow - може би най-логичният и концептуален избор за продължение на вечерта, започнала с UNKLE. Joshua Paul Davis е неделима част от историята на UNKLE и винаги ще бъде споменаван като такава, но пък безспорно артист, който успява да излезе от ,,сянката" на Lavelle и да тръгне по своя собствена пътека, за мнозина не по-малко съществена в развитието на електронната, а също и трип-хоп музика.

След дебютния "Endtroducing" - първият албум в историята, който почива изцяло на семплирана музика, DJ Shadow не е особено продуктивен по отношение на количество албуми, но пък затова е все по-уверен в посоката, по която е поел.

Това, което прави на живо обаче, е много повече от семплиране. Това, което прави на живо е високотехнологичен концерт от бъдещето, който трудно се осмисля дори и в абсолютно трезво състояние.

Огромно сивкаво кълбо в средата на сцената е основен герой в шоуто, в сърцевината, на което се е скрил DJ Shadow и което едновременно с това служи за платно на визуализирането на нещо като LSD халюцинация, нещо като шизофреничен сън, май изобщо като нищо на света.

Първите двадесет минути от сета минават в опити да осмислиш чий болен мозък е сътворил гореспоменатите визии, защото диджеят си остава в сянка, като само от време на време върху кълбото се появява неговият 3D образ - тотално объркващо изживяване за концерт ,,на живо".

За щастие или пък за известно съжаление, целостта на аудио-визуалната лудница се нарушава от отварянето на кълбото, от което DJ Shadow се излюпва точно като Венера из мидената черупка в онази великолепна картина на Ботичели. Пък и тук действието се развива на морския бряг... Ха.
 
Класиките Six days, Motorway и Fixed Income се редуват със съвсем пресен материал, на който българската публика е един от първите свидетели.  А българската публика се състои от наистина прекрасни мини и макси ритмични тела, които танцуват през цялото време, дори и след изстискващите всички емоции UNKLE. Хвала!

Много дръм енд бейс, но пък и достатъчно количество китарен ,,дрън" и бас за по-рок ориентираните.

Накрая отново - визията! Дело на човек, наречен Ben Stokes, чието име отчаяно се опитах да запомня въпреки препълнените си до болезнен предел сетива.

Както самият DJ Shadow обясни в края на вълшебството, което сътвори - това е начинът, по който трябва да изглежда един DJ set през 2010.

Красив. Много красив. 


Снимки: Никола Тодоров