Емоцията от двата концерта на Съли Ърна вече успя да се поуталожи, а вече имаме и втори репортаж от шоуто. Той е дело на Владимир Драгиев и можете да го прочетете по-долу:

"1.Това са първите (и единствени планирани засега) солови гостувания на Съли Ърна извън Щатите! Предното турне го следих с интерес и нямаше дори и намек за дата в Европа.

2. За пръв път изпълнява песните от новия си албум на живо – „Hometown Life” турнето му в САЩ започва след няколко дни.

3. 10 години Z-Rock!

Наистина може да се каже, че беше уникално преживяване, което стискам палци да се повтори. И се радвам, че се е съгласил да направи втори концерт на същата дата, поради големия интерес. Вярно, билетите за концерта от 20ч. се разпродадоха ужасно бързо. Аз успях да си купя още в началото, за което после изобщо не съжалявах. Съдейки по единичните останали бройки билети, предполагам, че всички желаещи са успели да си купят. Дано.

Ако някой се е чудил, и двата концерта протекоха по абсолютно идентичен начин, като разлика нямаше нито в сетлиста, нито в качеството на изпълнението, нито в нещо друго, освен при някои малки реплики между песните. На втория концерт Съли изрично помоли да кажем на хората от първия, че е забравил да им спомене, че България е една от основните набелязани дестинации на Godsmack за 2017! Рапорт даден! Естествено, няма нищо официално все още, но имат огромното желание да се върнат след концерта в Бургас, а така като гледам и след тези двата в София.

Зала 1 на НДК всъщност е идеална за точно това шоу - акустично, по-интимно и по-уютно някак, като определено седалките и добрата акустика на залата имат голям принос към общото усещане. Да, малко е странно да стоиш седнал на концерт, но това не е метъл концерт, а е нещо различно. Изключително добро впечатление ми направи, че не чух нито един телефон да звънне около мен през цялото време! Естествено имаше няколко типажа, които бяха решили да снимат с пуснати (забравени, може би?) светкавици, но бяха сравнително малко. Като цяло, употребата на телефони беше сведена до минимум, което е страхотно. Друг плюс е, че обратно на очакванията ми, в залата нямаше хора, които да не знаят какво предстои да чуят и да очакват насреща да им излязат Godsmack и определено имаше положителни, адекватни реакции на песните от Avalon и от Hometown Life. Точка за нас! Точка и за тоя образ отпред, който го забелязаха, че пее новите песни.

От техническа гледна точка концертите бяха перфектни, с изключение на една-две съвсем леки и кратки микрофонии по време на втория, а звукът като цяло беше страхотен и много чист, поне по моите разбирания. Нямам никаква идея дали се озвучава лесно или трудно тази зала с тези инструменти, но определено се получи идеално.

На сцената Съли беше придружен от двама свои музиканти, съграждани от Бостън – китарист и още един китарист, който сменяше китарите с бас на някои песни и свири на мандолина по време на откриващата Avalon. Зад тях стояха дамите от оркестъра на Класик FM с две цигулки и чело, които бяха страхотни през цялата вечер. Понеже някой беше питал, Ирина Чиркова, която свири на чело в Avalon и по време на предното му турне, не беше в София, поради ангажимент в САЩ със Селин Дион, доколкото разбрах.

Откриващата Avalon беше последвана от Sinner’sPrayer - една от хитовите композиции от първия албум и още с началните акорди публиката реагира адекватно на момента. Гласът на Съли е умопомрачително силен и очевидно е в страхотна форма! Аз лично не успях да намеря никаква разлика между това, което чухме и студийните версии. Не че съм търсил, де. Но емоцията определено е много по-силна на живо, както си пролича от Eyesof a Child, когато на заден план вървяха кадри с послания информиращи за броя и състоянието на децата болни от СПИН по света, с призив за действие по въпроса. MyLight пък беше посветена на дъщерята на Съли, която той определи като любовта на живота си и на екрана вървяха кадри от личния му семеен архив. В края на песента и двата пъти беше видимо разчувстван и се извини, че като я изпълнява му въздейства доста емоционално. Ама няма нищо - взаимно е!

Друг силен момент беше кавърът Nutshell на Alice In Chains, когато на заден фон, един след друг, изплуваха ликовете на известни починали музиканти – Джими Хендрикс, Елвис, Боб Марли, Фреди(възторжени ръкопляскания от публиката!), Бон Скот, РандиРоудс, Джанис Джоплин, Клиф Бъртън,Уитни Хюстън, Майкъл Джексън, Кърт Кобейн и др. Естествено накрая се появи Лейн Стейли - автор на песента.

След това Съли ни попита риторично дали да седне на пианото и ни заля с Blue Skies, Broken Road, приветствана бурно от публиката и Father of Time, след които станахме свидетели на кратко и приятно акустично изпълнение от двамата китаристи.

Тук идва момента да спомена интрото преди концерта, визуализиращо част от човешките сетива като зрение, мирис и слух, като беше обърнато внимание, че звуците, и по-специално музиката се състои от вибрации. Та, Съли ни спретна една кратка лекция за това как отделните вибрации, подредени по определен начин, създават емоции у нас, същевременно заигравайки се с различни комбинации от първите тонове на Nothing Else Matters, докато накрая ги изсвири в правилната комбинация и на момента предизвика бурни аплаузи. След нея беше един от фаворитите ми от Hometown Life – Different Kind of Tears. Последва кратка заигравка с публиката и само при споменаването на Godsmack залата избухна, а след това Съли Ърна изпълни две парчета – Running Blind и Touché. Лично на мен, те са ми от фаворитите от акустичните неща на Godsmack и нямам какво повече да искам. Някой може да иска Voodoo или Serenity, но това си е солов концерт и явно така си е преценил и това му се пее. След тези две песни, Съли напусна сцената, само за да бъде върнат на бис, който включва солово изпълнение на пиано, Until Then и финалът, който е Dream On на Aerosmith, която прелива в припева на Hey Jude.  И край.

Това беше много емоционален, интимен и истински концерт като усещане и определено нещо, което бих искал да изживея отново. Благодаря на всички замесени, които направиха това шоу възможно.

Сетлист:

Avalon

Sinner's Prayer

Your Own Drum

Eyes of a Child

Don't Comfort Me

Falling To Black

Nutshell (Alice in Chains)

Blue Skies

Broken Road

Father of Time

My Light

Nothing Else Matters (Metallica)

Different Kind of Tears

Running Blind (Godsmack)

Touche (Godsmack)

Until Then

Dream On / Hey Jude (Aerosmith / Beatles)"

Текст: Владимир Драгиев
Снимки: Димитър Алексов