Ето ни донякъде отпочинали и на втория ден на Loud Festival. Отново пристигаме точно преди първата група за деня, а веднага прави добро впечатление липсата на опашки за бира, поради по-големия брой места, откъдето феновете можеха да си я набавят. Денят започва чудесно!

 
Asphyx (10): Холандските дет метъл бруталисти заявиха в началото на сета си, че са тук, за да разполовят няколко стотици черепи в публиката и определено изпълниха обещанието си. Звукът беше съкрушителен, а безжалостната дуум-дет сеч от сцената привлече солиден брой хора, които не се стреснаха от изгарящото слънце. Martin Van Drunen наистина е звяр с уникално гласище – явно този човек закусва с бодлива тел…
 

Meshuggah (10): Огромна част от публиката на 3-ти беше избрала този ден на фестивала именно заради извънземните шведи. За лош късмет на феновете, точно по време на сета на любимците им, прогнозата на синоптиците беше брутално опровергана и над фестивалния комплекс се изля доста сериозен дъжд. Въпреки това, по-голямата част от хората останаха пред сцената, за да се насладят на изключителната техника на свирене, както и на отдаденото отношение на фронтмена Jens Kidman, който в един момент дори нагази смело в калта сред тях.

 
Soulfly (10): Няма земна сила, която може да спре подобен ураган от рифове и емоции, които легендата Max Cavalera стовари върху публиката. На шоуто на Soulfly тя беше най-ангажирана и дейна, непрестанно скачаща и дивееща под смазващите звуци на “Seek N Strike”, “Back To The Primitive”, “Prophecy”. Разбира се, „сепултурските” класики “Troops Of Doom” и “Refuse/ Resist” отвориха по една пробойна в черепа на всеки един, а началните акорди на “Arise” дори подплашиха някаква лешоядоподобна птица, която зловещо прелетя над куфеещото множество, предизвиквайки усмивки. Респект за Max!

 
Annihilator (8): Канадците стъпиха за втори път на българска земя, след жестокия им концерт в Каварна преди няколко години и демонстрираха отново колко големи професионалисти са. Jeff Waters си играеше както пожелае с китарата, която очевидно се е сраснала с ръцете му. Сетът беше почти идентичен с този, който вече бяхме гледали, но това в никакъв случай не беше негатив, защото чухме всички класики за първи път в София. Може би Annihilator останаха леко в сянката на Soulfly след взривяващото изпълнение на последните, което създаде впечатление за лека стерилност в изпълненията и сценичното поведение, но…. може би и феновете започнаха да се поуморяват.

SLAAAAAAAAAAAAYEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEERGHH (11): Какво ли мога да кажа след подобно шоу? Думите са някак излишни и банални след като си бил на нещо подобно. Все пак, за тези от вас, които до момента не са имали възможността да видят щатските доайени на траша, е важно да се отбележи, че този път те гостуваха в България без единия си титулярен китарист Jeff Hanneman, което от една страна беше разочароващо, но от друга – даде възможност на всички ни да видим как се справя Gary Holt от Exodus със задачата да стои на една сцена с Kerry, Tom и Dave. Е – справя се повече от добре. Въпреки това, очите и ушите на всички бяха съсредоточени върху ГИГАНТСКОТО присъствие на рожденника Kerry King, който просто отряза с хирургическа прецизност главите на всички в публиката. Звучи като да сме били на заколение и …..това не е далеч от истината. Час и половина разцепващ звук, безумни вокали на Araya и „сторъкия Шива” Lombardo зад барабаните. Чувствам се пречистен.
 
 
Фестивални забавления и организация (9): Тук, в сравнение с първия ден, трябва да отбележим сериозното подобрение по отношение на достъпа до бира, вода и храна. Поздравления за организаторите, които явно са били съвсем наясно с малките (но важни) неудобства за публиката и за втория ден на фестивала бяха направили абсолютно всичко необходимо никой да не остане гладен или жаден. Джагите, караокето и бънджито останаха все така притегателни за всички, а дъжда все пак разкаля порядъчно обстановката, но пък така нещата наподобиха още повече големите западни фестивали. Надяваме се това да е едва първото от още много издания на Loud Festival.