На третия ден  от Spirit Of Burgas 2010 Краси ви Москов успя да подреди времето си така, че дори да отиде да види морето. В най-голямата жега, разбира се... На Градина едва се диша. Докато се разполагаме до бодро издигнато на плажа пиратско знаме, си въобразявам, че във водата ще е по-добре. Така и не разбрах.

   По цялото протежение на една от най-дългите плажни ивици  в района, водата изглежда като пилешка супа, която е била сготвена преди месец, но е била притоплена току-що. Кофти. Водорасли НЕ обичам. Нито в чиния, нито в морето.

   За сметка на това далновидно си носим еднолитрово  ПеВеЦе със студен джин с тоник  и нарязан вътре половин лимон.  

Наздраве! 

   Плажната авантюра е кратка, защото за около 17:30 е предвидена среща със Серж Танкиян. Докато чакам пред хотела, го чувам как си прави саундчек на сцената долу. 

   Срещата е полезна  и интересна. Поне за единия от нас. През седмицата ще чуем резултата от нея и по радиото. А във фейсбук със сигурност ще впечатля няколко дузини нърдове със снимки с нахиления арменец. 

   Интервюто и  задължителното хапване и пийване  след него са причина да пропусна необмислено  ранния концерт на прекрасните Vrani Volosa на рок сцената. Разкази на очевидци потвърждават, че пропускът ми е непростим и дори двете ледени мастички не са достатъчно смекчаващи вината ми обстоятелства. 

   За сметка на това D2 ме посрещат на главната сцена с бойка интерпретация на "I Wanna Be Your Dog", последвана от ударна поредица от по-новите си песни. Някои са съвсем новинки. Има ужасно малко хора, а D2 в настоящата си супер-форма заслужават много повече.

   Донякъде е  обяснимо - вече е трети фестивален ден и всичко живо е умряло. Освен  това слънцето няма никаква милост. 

   Смятам за изключително важно да гледам и Smallman, затова по някое време задвижвам сандали към сцената на Мистър Джак. Момчетата от Асеновград са събрали агитка, която в цифрово изражение не отстъпва кой знае колко на тази на главната сцена в същия момент. Започват с песни от новия албум, а към края забиват и най-коравите парчета от първия - "Evolution" и "Two Rivers". Гост-барабанист е Максим Стоименов от ГРАД и Mental Architects. Удря като току-що развързан.

   Smallman за пореден път звучат изключително, а на мен ми е тъпо, че трябва да гледам тази група по светло, в най-голямата жега и за малко повече от половин час. Както и да е... Важното е, че имаше хора, които не ги бяха гледали и които си търкаха очите и ушите още на втората песен. 

   Паузата между  Smallman и следващата група - Кълн - е запълнена адекватно с музика на Anathema и Amorphis от колоните. Самите Кълн започват мощно и много вдъхновяващо, но още на втората песен ми се налага да тръгна към главната сцена за се разположа удобно за концерта на новия ми арменски приятел.  

   Десетина минути преди 21:00, в Базов Лагер 2 всичко изглежда в пълна хармония, но с наближаването на концерта на Серж, прииждат все повече хора и орки, което в началото поставя под въпрос спокойствието в лагера, а с всяка следваща минута дава да се разбере, че той няма как да остане такъв. Поне не за този концерт. Хората са много повече, отколкото на втория фестивален ден.

   ОК, разпръскваме се на групи от по един и от по двама. Това на практика е и краят на базов Лагер 2. Тежък момент... 

   Хора, Серж Танкиян  избягва да говори за System Of A Down. Оказва се, че що се отнася до соловите му концерти, избягва и да прилича на тях. Това разочарова доста от феновете. Други пък се кефят. Представлението на Серж на моменти напомня повече на проповед, отколкото на концерт. Много хора не са подготвени за това. Други пък са. 

   Серж се появява на сцената със засилка, но иначе през повечето време, прекарано там, е статичен, концентрирайки се върху невероятните си мимики, които виждаме благодарение на двата големи екрана, върху пеенето и върху социалните послания на песните си. Няма я енергията на SOAD. Няма почти нищо общо, като изключим онзи неповторим и невъзможен за объркване глас. Групата на Серж, с еротично-хаотичното име The Flying Cunts Of Chaos, се състои от двама китаристи, басист, барабанист и клавирист, като редом до тях на сцената има и осемчленен български струнен мини-оркестър. 

   Песни от соловите му албуми. Много хора ги знаят и  пеят заедно със Серж. 

   Аз пък еретично решавам, че Серж може да ме извини за малко и отскачам до блус и джаз сцената, за да послушам последните две композиции на акустичното трио, начело с Иван Лечев, което свири пред много красиви хора, повечето от които са насядали на тревата пред сцената. 

   След това се връщам на главната сцена за много впечатляващата "Borders Are" от новия албум на Танкиян, който излиза след месец. 

   Тази вечер  се диша по-лесно. И все пак е  задушно. 

   По плажа вече е пълно с полуголи заспали  фестивални пияници. Има и много  мръсотия. Да, за съжаление проблемът  с чистотата(или по-скоро с  липсата на такава) не е дорешен  и тази година. Проблемът с това, че адски много хора се държат като на прасенцето майка му, никога няма да бъде решен. 

   След това се връщам при красивите насядали на земята хора, за да се насладя на помитащото изпълнение на триото High Time, което ми идва толкова изненадващо, че мислено изпращам извинителна нота на Серж за това, че няма да присъствам на биса му.  

   Биса ти... 

   Ако харесвате  фънк, направете така, че да гледате  или поне да слушате High Time. Когато и където! 

   По време на концерта се запознавам с двамата тъмнокожи блусари от Mama's Bad Boys & Friend, чието шоу в последствие пропуснах. Но пък ми подариха ЦеДе. 

  Поради настъпилото  леко разминаване с първоначално обявените часове, успявам да хвана  и заключителната част от сета на Pizza на ,,НА ТЪМНО". Много други хора също го правят. 

   Малко преди 23:00 решавам, че е време за Gorillaz Sound System, но се оказва, че отворковците освен, че не дават интервюта и че не дават на никой да ги снима, си позволяват и да закъсняват за фестивално участие. И то с 40 минути. WTF!? 

   Отскочих да видя Ерекция. Това е име на група. Гледах десетина минути. 

   Малко повече издържах по време на закъснялата с 40 минути скъпа дискотека, наречена Gorillaz Sound System.

   Според мен  трябва да си сменят името. Или поне първата думичка в него. Подвежда. 

   На път към  Джак-сцената отбелязвам, че посещаемостта  на сета на хедлайнерите на вечерта  надминава чувствително тази на Серж.

   И дума не може да става за възстановяване на Базов  Лагер 2. 

   Отивам да видя какво правят младите емо-британци O'Casan, които гостуваха на Z-ROCK в четвъртък. 

   Става това, че на рок сцената хора почти няма. O'Casan забиват доста стегнато, игнорирайки слабата посещаемост. Дебютният им албум заслужава да бъде чут. Концертите им също никак не са лоши. 

   Аз пък отивам да гледам Ревю. ,,НА ТЪМНО". Пространството пред сцената е изпълнено с хора. Откъм главната сцена идват още много. Васо Гюров е в настроение и говори повече от обикновено. Хората се кефят. Ревю винаги правят хубави концерти. 

   За съжаление, за мен този концерт е последен за фестивала. Батериите са на привършване, а и току-що съм разбрал, че трябва да се събудя в 6:00 за пътуването обратно към София. С огромно неудоволствие пропускам Аборт, Babyface Clan и Grandmaster Flash. 

   На път за Базов Лагер 1 компетентно защитавам тезата, че третото издание на Spirit Of Burgas е най-доброто до този момент, но все още има какво да се подобрява. За предложения за подобрения и тем подобни сериозности ще се разсъждава с друга глава и в друго време. 

    Чаша студен скоч преди лягане.

Текст: Краси Москов

Снимки: Ники Тодоров