Добрата новина от втория ден на Spirit Of Burgas 2010 е, че около полунощ вече може да се диша. Да, това наистина е новина, защото дори 2 часа след полунощ на първата вечер, това беше невъзможно. Може би заради лекия ветрец, който се появи през деня. А може би и заради чувствително по-малкото хора в сравнение с първия ден. Да, хората бяха поне два пъти по-малко. Поне два пъти по-малко хора пропуснаха да видят нещо, което може и да не се види повече на живо в България. Не и скоро. Двата хедлайнерски акта на главната сцена заслужават специални индивидуални материали, но това ще стане в началото на новата седмица.

Но да следваме хронологията на събитията:

Денят на Голямото Кихане започна с дълго излежаване, пържени филийки, две огромни кафета, два пакета носни кърпички, вълнуващи медийни изяви и бутилка студен скоч.

След като проточилото се описване на първия фестивален ден провали евентуалното плажуване, сметнах за необходимо да си доставя необходимото количество телесни наслади, смесвайки алкохоли. Точно така, студена мастика...

Остава вече бяха започнали на главната сцена, когато по-голямата част от обитателите на Базов Лагер 2 се събра около пулта, неoдобрително установявайки, че пред сцената има малко хора. Със сигурност по-малко, отколкото предполагаше стегнатият сет на групата. На голяма сцена и с хубав звук Остава изглеждат отлично. След няколко приятни изненади от по-ранните албуми, момчетата забиха неизбежното ,,Шоколад", чиято различна версия ми допада доста.

Тук някъде ми се наложи да се оттегля стратегически, защото ми предстоеше да се срещна с Джеймс Лавел от UNKLE.

Фестивалните интервюта се провеждат в петзвезден хотел непосредствено до южната ограда на фестивала. Някакъв агент твърди, че в момента в хотела освен музикантите са настанени и някои светила от киното, чиито имена ме карат да си мисля, че въпросният тип си прави тестис с нас. Със сигурност, обаче, в хотела са футболистите на Левски, на които предстои важен мач с Черноморец на следващия ден. Току що са разбрали, че ЦСКА е спечелил първа точка в шампионата и изглеждат угрижени. Дембеле и Сашо Александров минават покрай мен, аз им запявам шлагера на Agnostic Front ,,Гара, Гара, Гара ГОЛ", а Кривия се обръща и ми вика ,,Стига сте му вдигали акциите на този, че скоро няма да може да се говори с него" ;)

Има доста желаещи да интервюират лицето на UNKLE. С предимство са телевизиите. Те, по традиция, му задават ултра мъдри въпроси, като ,,С какво ще ни изненадате довечера" и прочее. След това младеж от предаване на име 5400 пита Джаймс какво е общото между UNKLE и Uncle Sam, както и какво мисли за Manowar и Веско Маринов.

Какво каза Джеймс Лавел за Z-Rock, живот и здраве, ще чуете по радиото до няколко дни.

Пропускам повече от половината от спектакъла на Уикеда на главната сцена. ,,Спектакъл" е точната дума. Колкото и пъти да си гледал Уикеда на живо, те пак могат да те изненадат. И ще те изненадат!

Има чувствително повече хора от преди час и половина. Има и повече танци. За първи и за втори път в историята на групата към сцената политат сутиени. За първи път в историята на групата към сцената политат мъжки боксерки. За кратко се появяват и някакви тъмнокожи блусари, които се включват в концерта.

Макар и без Everlast, на главната сцена все пак чуваме и "Jump Around". Misheard lyrics by Erol.

Базов Лагер 2 се е преместил с 10 метра по-напред, защото хората са много по-малко, отколкото бяха по същото време на Apollo 440 ден по рано. Тъкмо има място и въздух за танци.

Вдъхновен от жизнерадостния сет на Уикеда, се премествам на сцената ,,НА ТЪМНО", където се вихри "Happy Night" в конкретния момент със ска-шампионите Senior Buffo & The Synchronizers. Макар, че ми се остава там за повече от три парчета, тръгвам към Джак-сцената, защото искам да присъствам на сантименталното завръщане на местните легенди Kartzer след повече от десетгодишна пауза.

Завръщането е наистина впечатляващо, а звукът на рок-сцената е чувствително по-добър от предния ден. Oдобрително клатя глава и след втората песен на българските Biohazard се насочвам отново към Базов Лагер 2, където ми предстои изживяването на една мечта.

Каквото и да ви разкаже някой за магията на UNKLE и DJ Shadow, ще е малко и едва ли ще успее да пресъздаде дори част от космическото усещане, което те успяват да предадат на публиката. За целта, обаче, ние сме си взели филоложка.

Очаквайте в началото на новата седмица подробните ни репортажи на тема ,,Какво се случи".

След UNKLE успявам с нечовешки усилия на волята да не си тръгна, макар че след такъв концерт е трудно да гледаш и слушаш каквото и да е.

Мятам се отново до ,,НА ТЪМНО", където са Джанго Зе, за да установя, че Морския е открил Бог Кришна или някой негов приятел. Триото свири прекрасно (с контрабас!) и някакси успявам да им простя странните текстове на новите песни.

Джанго Зе е великолепна група и се надявам, че концертите й ще станат по-редовно явление след адски дългата пауза.

DJ Shadow... Задължително трябва да мине малко време преди да се опише такъв концерт. Изисква внимателно осмисляне. Все още не мога да повярвам, че това се случи!

Лошото е, че привлече около Базов Лагер 2 някакви оркоподобни екземпляри тъй както лампите привличат комари през нощта. Бели кахъри...

DJ Shadow не е от тази планета!

Някакси успявам да направя още един сценичен тур, който ме отвежда пак до ,,НА ТЪМНО", където етно-революционерите Оратница демонстрират куп непознати за мен инструменти, а пред сцената група ентусиасти си спретва хоро. Да бе, хоро на Spirit Of Burgas. Тц, тц, тц...

През блуз и джаз сцената минавам само за да се ядосам, че Dirty Purchase, една от най-добрите кнцертни формации в България, ОТНОВО се засича със 100 други неща, които искам да гледам. Около 200 човека танцуват.

На сцената на Мистър Джак Светльо и легендите са събрали завидно количество хора. Докато аз минавам от там, те пеят хиподилски песни за сливи, а след това и новото им парче, разказващо за анални болежки, към които не успявам да проявя никаква съпричастност.

Хората се забавляват. Наближава 2 след полунощ и вече се диша нормално.

Време е да допия уискито в Базов Лагер 1.