След ден като съботния, настроението за третия ден е силно  приповдигнато. Освен това ще гледам Джонатан Дейвис на живо, ей!

Не успявам да се класирам за Уикеда. 18:30 е много ранен час за начало на фестивал, на който смяташ да стоиш поне до 2-3 след полунощ.

Влизам за последните три песни на Downslot, които владеят рок сцената и разбиват около стотина куфеещи глави. Песните на Downslot звучат още по-добре на концерт.

Следващата спирка е главната сцена, където към своя край е концерта на Gentleman. Малко трудно се прави преход от свиреп метъл към реге с послания да бъдем по-добри, да я караме по-лекичко и да си пием млякото сутрин. Явно и нацелвам тази част от сета с бавните песни(защото не вярвам чак всички да са му такива). След десетина минути от всякъде започва да се усеща аромат на билки и това помага на тялото да се адаптира към регето.

Изненадващо в един момент Gentleman и групата забиха много здраво, а по реакцията на публиката прецених, че ставам свидетел на явно големия му хит, което се оказа и закриваща песен за концерта.

Peace!

На джаз сцената свири  чудесна jam-формация на име Смут и мизерия в Източна Румелия. Мисля си, че бих могъл да изкарам целия фестивал на тази сцена. Ама някой друг път…

Следващата спирка е „На  Тъмно” за Q-Check, които забиват „Mor-ska”, което си е нож в гърба, защото е неделя вечер и 90% от присъстващите си тръгват от морето след няколко часа. Следва „Поп-фолк звезда” в пънк-аранжимент. На сцената излиза и членът Сърмата Хари в отлично настроение и изненадващи признаци на трезвеност. Заедно пеят чисто нова песен и вселенския хит “Jass N6”.

На рок сцената Stop Stop правят кавър на “Hush”.

Аз се подготвям за Chase & Status на главната сцена.

Chase & Status бяха саундтрака на целия ми ден. Те имат нов концертен албум и докато пътувах от плаж до плаж, се настройвам за това, което ме очаква в 21:00.

На сцената в Бургас Chase & Status изваждат страхотна мултимедия и имат убийствен саунд. Едно от най-силните попълнения на Spirit 2012 събира повечето оцелели пред сцената и не им дава да си вземат въздух. Лайв версията на Chase & Status освен тях двамата включва още барабанист(който, между другото, е свирил с Jeff Beck, Massive Attack и много други големи) и MC – тъмнокожият Rage, който не спира да подгрява публиката. Понеже повечето им песни включват гост-вокалисти, всеки един от тях „присъстваше” като мултимедиен образ на огромни видеостени. Нещо като концерта на UNKLE преди две години. Синхронът е безупречен. В началото и двамата са на пултовете, но след малко Chase излиза отпред с електрическа китара, която за определени песни сменя с акустична.

Звучат много по-дъбстеп отколкото в студийните версии и на концерта, който съм слушал преди това. Тези аранжименти ми харесват много повече. Басовете удрят като юмрук в корема. Тъкмо ще се подготвим за Korn, хахахаха…

Публиката пее всяка песен. C&S им дават всичко любимо, с изключение може би на желаното от много хора "No Problem".

Пиронът е смазващата версия на “Killing In The Name Of” на Rage Against The Machine. И веднага след това моят личен фаворит в краткото им творчество – “Time”.

Бих казал категорично  концерт в Топ 3 на фестивала тази година.

Тръгвайки си на последната песен, успявам да хвана голяма част от концерта на други специални гости  от Великото Кралство – The Jim Jones Revue. Добре познати, понеже вече са гостували както в България, така и в частност в нашето студио, петимата поданици на кралицата свирят на рок сцената, въпреки, че мястото им е на главната. Не само според мен.

Много трудно се описва това, което представляват на живо The Jim Jones Revue. Цялата тази комбинация от рокендрол, гаражен рок, нойз, безбожно усилени гейнове на китарите и пианото. И един наистина ненормален фронтмен, на който просто му е писано да бъде суперзвезда. Или поне да се чувства като такава. The Jim Jones Revue трябва да се гледат. За съжаление го правят едва 200-300 човека. Шанс…

Сцената за Korn изглежда адски впечатляващо, но хората изглеждат близо два пъти по-малко в сравнение с предната вечер.

Korn излязоха, направиха безупречен концерт и си тръгнаха. Дори свириха с 15 минути повече от предвиденото.

С невероятно учудване в последствие  установих, че има много хора, на които не им е харесало. На някои  звука, на някои сетлиста, на някои… дъбстепа. Както и да е, дори и в този състав Korn са фантастична група. А Джонатан със сигурност е едно от най-специалните неща, качвали се на сцената на централния плаж. Monkey прилича на дявол.

Няма го Fieldy… Човекът чакал дете всеки момент. Да не се заблуждаваме, отсъствието му не може да бъде компенсирано, защото толкова ритмичните басисти като него се броят на пръсти. Замества го Ryan Martinie от Mudvayne. Той е отличен басист и има страхотно присъствие на сцената, но… просто е от друга приказка.

Можем да разделим концерта на няколко части: 1-а – песни  от „старите”, но без хитове; 2-а  песни от новите(разбирай разцепващ  дъбстеп); 3-а – песни от „старите”, но само хитове; 4-а – първи бис, кавъри на Пинк Флойд; 5-а – втори бис, дръм-соло на Рей и велика версия на “Blind”.

Аз нямам нужда от нищо повече.

Отивам да гледам Odd Crew. И други хора също…

Новите песни звучат могъщо на живо. Odd Crew залагат предимно на тях. Васко Райков е със счупена ръка, защото е бил непослушен в погото на концерта на Hatebreed в София. Това не пречи на самия концерт.

Публиката обаче изглежда уморена. Това е съвсем нормално за края на фестивала. Малко по малко  хората окапват и с края на концерта се изнасят на големи групи.

За финал се разписвам  на още два заслужаващи внимание концерта – разтърсващите Brazz ViliDJ и румънците Popa Sapka, които вече си имат солидна фен-база в България.

Толкова за тази година.