Да си го кажем директно: вторият  ден на Spirit of Burgas 2012 е поне 100 пъти по-добър от първия. Във всяко едно отношение. Всъщност Ден 2 на тазгодишното издание е един от най-силните фестивални дни в България изобщо. Не преувеличавам. В събота на плажа в Бургас имаше всичко, което ти трябва на един истински музикален фестивал – много и отлични групи, много и страхотно изглеждащи хора(абсолютно съм убеден, че в събота беше поставен рекорд за най-много хора на Spirit of Burgas от началото на фестивала до сега) и голямо стилово разнообразие. Хардкор и пънк на рок сцената, предимно хип-хоп на „На Тъмно”, джаз на “BrazzoBrazzie”, едни от най-популярните диджеи на Денс Арената и страхотна селекция от групи на главната сцена. Мацки, билки, напитки… ъъъъ кебапчета. Ето това е.

Въпреки голямото бързане пропускам  почти целия сет на Panican Whyasker на главната сцена. Успявам да хвана само „Шоубизнес” и с удовлетворение установявам, че Panican тази година свирят пред доста повече хора, отколкото се събират в минали години по това време.

Сензацията на ранните часове на Ден 2, обаче, е на рок сцената. Едни хора там пеят на руски. Не би трябвало според програмата. Но те пеят все повече. Руски death metal на Spirit of Burgas?! Все повече хора се събират и гледат невярващо. Кои са тези?

Ситуацията става все по-шокираща когато в зоната зад пулта забелязвам…  адвокат Тодор Батков(бъ ръ собственик на ФеКа Левски София) и антуража му. WTF?!

Точно преди да си помисля, че някой днес ми е дал тайно  някакви наркотици и затова халюцинирам, от представителството на Джак Даниелс в България ми обясняват ситуацията, която е повече от трогателна – руски милиардер(ето я връзката с адвоката), който си направил собствена метъл банда(просто така, for fun) изявил желание де се включи; кацнал със собствения си самолет и заявил, че иска да е на главната сцена; организаторите някакси го убедили, че там не може, защото си има разписание и т.н. и той „благоволил” да се изяви на рок сцената; преди няколко месеца си бил пожелал Памела Андерсън в негов видео клип и… познай!

A true story!

„На Тъмно” се открива  от Ogi 23. Може би най-адекватното подгряване за предстоящия концерт на Sum 41(или накратко Сумчи). Преброяване на тийнейджърите на Spirit 2012. Има много млади хора.

На рок сцената  тежката хардкор поредица започва с Cut off и Redound, които доказват, че хардкорът в България винаги ще бъде на високо ниво. Гледам основно от бекстейджа.

На главната сцена  забива втората румънска група от тазгодишната програма – еклектичните Sensor. Много популярни в родината си, съседите не успяват да съберат особено много българи пред сцената, но пък присъстващите изглеждат заинтригувани. Музиката им съдържа ненатоварваща електроника, двама барабанисти/перкусионисти и певица, която има доста пищен вид и леееко ориенталско излъчване. Въпреки, че не разпознават песните им, доста хора са спечелени за каузата и започват да танцуват. По някое време и човекът с електрониката хваща някакъв тъпан и ситуацията става като румънската Елица и трите румънски Стунджита.

Мишо Йосифов пак  е на джаз сцената. Как успява?

Хип-хоп програмата на втория фестивален ден засипва с носталгия и умиление всички българи, които някога са слушали роден рап. Всичко започва с X Team, които правят супер позитивен концерт и припомнят на феновете позабравени текстове. Малко по-късно се очаква и Мишо Шамара himself. Big Sha(Голяма Шапка?).

Идва време за шоуто  на Sum 41. Без да съм запознат с творчеството на канадските тийн-любимци, знам какво да очаквам като музика, защото по MTV Rocks всеки ден попадам поне на една тяхна песен.
Младежите излизат на фона на TNT на AC/DC пред повече публика, отколкото имаше в пиковия момент вчера. Още в началото някакви келеши размахват средни пръсти. Deryck Whibley не им остава длъжен и почва да ги храни от сцената. Тийн-мания!

Sum 41 са много голяма група на запад от нас и още след песен-две това започва да си личи. Звукът им е перфектен, самите те са безупречни. Малко напомнят на Green  Day. Естествено, не чак толкова добри. След третата им песен китаристът им забива откриващия риф на Raining Blood на Slayer. Брей…
Малко след това на сцената се качват десетина от феновете, избрани от Deryck. Става все по-добре. Разпознавам 2-3 песни, но само толкова.

Мишо Шамара и ко ми се струват по-скоро разочароващи. Пред сцената има доста хора, като броят им постепенно намалява.

Сменям с малко хардкор от двете най-големи български банди в бранша – първо са Vendetta, а точно преди The Prodigy са и Last Hope. Има всичко – съркъл питове, wall of death, stage diving. Шута е огромен! Last Hope свирят голяма част от песните от новия си албум – “More Than Ever”. Публиката пали факли.
Паралелно с това наблюдавам как  пространството пред главната сцена  се изпълва с хора. Прииждат огромни  тълпи. Явно много хора влизат направо  за The Prodigy. Давам си сметка, че ще се гледа от много далеч.

The Prodigy разцепиха секундата. Пред рекордно много хора шоуто започва точно в 23:00. Какво точно става в следващия час и половина не е много ясно. Влизаш някъде навътре, публиката те подхваща и си като в пусната пералня.

Концертът не се различава много  от този преди две години, но ако  това ще те успокои, той не се различава  и от хедлайнерския им концерт на Download преди няколко седмици.

Максим отново крещи постоянно  „All my people”, Кийт изглежда като дългогодишен служител в заведение за душевноболни, а крясъците му зловещи. Китарата е все така декоративна и се използва предимно за фийдбек и тук-там за някой риф. Барабаните, обаче, ги има.

Лиъм командва всичко и всичко е перфектно. Звук, осветление, контакт с публиката, енергия – всичко е както трябва да бъде. Публиката е в транс.

Преобладават песните от “Invaders Must Die”, но има и от „по-старите”. Есцентрични изпълнения на “Poison” и “Voodoo Peple”. По време на “Firestarter” на три места в публиката пламват факли. От сцената някой се опитва да ги гаси с маркучи.

Финалът е с “Their Law”.

(Бележка от редактора: Тук е момента да споменем, че в последния момент условията за снимане на The Prodigy бяха променени. Беше разпространен написан набързо на ръка списък с 20 медии, които можеха да ги снимат, между които не беше Z-Rock :( . Затова и снимките им са "папарашки")

Много е трудно след The Prodigy да гледаш нещо друго, но програмата след тях е много силна. Пия една бира на спокойствие и все пак обикалям сцените още веднъж.

Телефонът ми казва, че олимпийският ден е бил катастрофален за българите.

Промоутърките вече са ослепително красиви.

Гледам от бекстейджа началото на концерта на Колнтрол. Пой, ласточка, пой…

Кольо Гилъна и останалите от групата са събрали най-голямата тълпа на рок сцената от началото на фестивала до сега. Малко преди концерта едни хора ме питат дали песента „Булка” е на Контрол или на Холера. Отговорът е песен номер три от концерта.

Колкото и да обичам Контрол, не оставам  до края, защото на главната сцена вече е световният шампион по бийтбокс – Skiller. Хващам 15 минути от изпълнението му и оставам без думи. Skiller е змей!

За финал на вечерта си оставям чудесният концерт на Southwick & Рут Колева. 11 човека на сцената. Като за футболен отбор. Музиката е перфектна за край на дълъг фестивален ден. Имам чувството, че Рут става все по-добра с всеки следващ месец.

Наистина последно – след като всичко в този ден е било перфектно, решавам, че мога да погледна и Денс Арената. Там е Марк Найт. Ослепявам за секунди. Къде, за Бога, са тези жени през деня?

Знам, че това не е моята чаша чай, но не мога да отрека, че се кефя на хората, които успяват да се забавляват там с идеята, че ще продължат до към 5-6 сутринта. Да му мислят официалните гости на фестивала, чийто хотел е на 100 метра от там J