На влизане в Бургас ме залива най-силният дъжд на света. Май всичко този път ще е различно.

Тъкмо докато пътувам за фестивала  си мисля какви ли ще са разликите, за които организаторите говорят  още от анонсирането му. Честно казано, аз се моля те да не са много, защото аз си харесвам Spirit of Burgas такъв, какъвто си беше в първите четири години. С хипарски дух.

Влизам малко след 20:00 и  поглеждам разположението на сцените. Главната си е на същото място, но заради наличието на Денс Арена, другите по-важни сцени са напъхани в много малко пространство. Което води до неконтролируемо смесване на рок, рап и реге през цялата вечер.

От главната сцена се чува нещо непонятно за мен и затова спирам първо на рок сцената, където в отлична форма забиват Силует.  Публиката не е многобройна, но постепенно се увеличава. Има пеещи жени и на сцената, и пред сцената. Пеещи жени и пиещи мъже. Най-яростните фенове дори са с фланелки на Силует.

По същото време на главната сцена се е качила някаква огромна  тъмнокожа мома, очевидно специализирала се във врещенето с всичка сила на изрази като „Как сте”.

Покъртително! И дим да ме няма…

Официално:  тази година промоутърките на разни вредни за здравето продукти са най-хубавите в цялата история на фестивала. Браво!

Следва разпускащо реге от Rock a Shock на сцената „На Тъмно”, която ще събере много хора през тази първа вечер на фестивала. Дори повече от рок сцената.

За да добия пълна представа  за фестивалната зона, отивам да видя и  последната и най-малка сцена  – “Brazzo Brazzie”. Там Мишо Йосифов и още няколко страхотни музиканти разцъкват много приятен джаз под тежката миризма на кебапчета. Винаги съм си мечтал за комбинацията от джаз и кебапчета. Да, тази година има кебапчета. Има и от онези бели пластмасови столове, каквито изваждат за събора в селото на баба и дядо.

Зад бутиковата сцена има кътче за немузикални забавления. Джагите са препълнени. Другите забавления очакват желаещи. Има нещо като надуваема човешка джага. Много ми се иска да видя как функционира, но за съжаление няма желаещи. Има и къде да си оставиш детето да поскача, докато ти се държиш хулигански на любимата си песен на Kozza Mostra, примерно. 

Kozza Mostra е следващата група на сцената „На Тъмно”. Ска, ска, скачай! Всички са в настроение, макар че все още положението май е „Без коз”.

По същото време на рок  сцената свирят Номадия. Непозната за мен формация с няколко познати лица. Абсолютна еклектика – рок група с гайда, тъпан, цигулка и перкусионистка с феноменални крака. Събира се още малко публика.

На главната сцена пред наистина много хора вилнее тъмнокож момък, на който според мен са пуснали за подложка някакви емпетройки и той нещо нарежда върху тях. Отвреме навреме емпетройките прекъсват, ама това сигурно е щото така е по-яко. Игра с публиката.

Първите чуждестранни гости  на рок сцената са от Румъния и  се казват Les Elephants Bizarres. Страхотна инди-рок формация с впечатляваща увереност и сценично поведение сякаш са на препълнен стадион. Всъщност свирят пред едва стотина човека, половината от които май са румънци. Една от групите на вечерта.

Заради леко закъснение на една от сцените,  Джанго Зе и Остава започват по едно и също време.

Избирам Остава и оставам. Концертът им е по-кратък от час  и ми се струва, че за пръв път в  публиката има повече мъже, отколкото  жени. Или поне са по равно. Въпреки разнородните мнения, които чувам около себе си, смятам, че Остава направиха много, много добър концерт, включващ четирите сингъла от „Rock ‘n Roll Song Designer”, двете нови песни на български – „Лека Нощ” и „Един Момент”, една напълно нова за мен  песен на английски(най-добрата от новите, според мен) и два шлагера – „Ще дойдеш ли с мен” и „Шоколад”. Свилен поздравява приятелките на всички метълисти и тъмнокожото момче с емпетройките.

Успявам да хвана и част от сета на Джанго Зе. Мимо изглежда като проповедник.

Правим приятелски разбор с Остава в бекстейджа на рок сцената и пием топъл Джак. Светльо пие облак от канче, а Милена е на разредител, защото ще шофира до Градина след среднощния й концерт. Всички са недоволни от смесването на звука от различните сцени. Успокоявам ги, че след малко ще започне и пиу-пиукането от Денс Арената и ще им стане все тая.

Всички малки сцени излизат в почивка заради хедлайнера на Главната.

Още нещо официално: за пръв път на Spirit of Burgas виждам толкова малко познати физиономии. Правя неуспешен опит да преценя дали е заради напредващата ми възраст, кризата или Бъста Раймс.

40 минути след обявения  начален час, аз все още не  мога да преценя дали все пак има концерт на Бъста Раймс или не. След онзи емпетри-концерт от преди малко вече съм готов на всичко. Все пак на сцената има някакъв агент, но след кратка анкета разбирам, че не е Бъста Раймс. Вече ще му викам Бъстър Аймс.

Все пак концерт има. С  час закъснение. Пред много хора. Има много красиви.

Излизат трима. Един от тях  е Бъстър Аймс. Издържам песен и половина.

Местя се към един от баровете и срещам Бат’ Венци от Ъпсурт. Той казва, че ще изчакат Бъстър Аймс да се навика и тогава ще започнат концерта си.

За всеобщо щастие Светльо и Легендите не чакат и започват. Страшно много хора са се отегчили от хедлайнера и с охота започват пого на откриващото „Черно море”.  Следва представителна извадка от песни на Хиподил и на Легендите. Светльо е отслабнал. Изпраща философски и политически послания към все по-голямото количество фенове.

Непознати черпят с водка. Може…

Ъпсурт трябваше да са на главната сцена. И то не само веднъж. Те отдавна са достатъчно големи за да могат да си го позволят. Могат да си позволят и да започнат да правят концерти с full band, а не с подложена отдолу музика. И дано скоро го направят. Този концерт, от който най-отзад нищо не се чуваше, на мен поне никак не ми беше достатъчен. Иначе долових почти всички познати песни. Огромна тълпа.

За финал слушаме Милена, която не пропуска да поздрави всички къмпингуващи като нея.

На Денс Арената има някаква мега звезда. Друг път…

Текст: Краси Москов

Снимки: Станислав Панев