Ден 3 на Spirit Of Burgas и общо шести фестивален за мен през тази седмица има много тежко емоционално и алкохолно наследство, но мисълта, че неделя е ден за среща с бутикови групи като Deftones и Amplifier, дава криле повече отколкото колата на Себастиан Фетел. Повярвай ми!
14.08.2011 е моят рок ден.
В седем без пет се срещам с двама от музикантите от Skindred. За съжаление Бенджи Уеб не е сред тях. Изглеждат много уморени, но обещават за концерта всичко да бъде наред.
Малко след това по телевизията виждам как Юнайтед бие Уест Бромич с традиционния късен гол. Бербатов е резерва на Уелбек, което е тъпо. Ашли Йънг е машина!
Първият шампионатен мач на Юнайтед е причина леко да закъснея за концерта на Pyromania на главната сцена. Предварително е ясно, че на третия ден на фестивала няма да има особено много хора и въпреки това ми се искаше на този концерт да има поне двойно по-многобройна публика. Ясно е, че с рестатртирането на кариерата си групата, записала два от най-хубавите български албуми на 90-те, трябва тепърва да си създава нови фенове, защото старите вече може би не ходят на концерти и фестивали. Нуфри е с различен имидж спрямо Бастардоломейския от предния ден. Има великолепна шапка.
![]()
Особено силно аплодирам любимите "Electric Eyes" и "Smell".
В началото и на този трети ден има застъпване на страхотни групи, които имат сходни или направо едни и същи почитатели. Хората са чувствително по-малко в сравнение със събота.
Хващам част от сета на Der Hunds на рок сцената. Малко преди това съм си уговорил там среща с много добър приятел, живеещ в Бургас. Той гледа групата за пръв път и с искрено възхищение ме пита ,,Ама ти вярно ли ги познаваш? Ама всичките ли?". Крайно време беше Der Hunds да свирят на Spirit Of Burgas, а според мен те са готови и за главната сцена. Поне като качество на изпълнението. Чакаме и новия им албум.
![]()
Предварително съм инструктирал всичките си познати да не изпускат Skindred каквото и да става. Продължавам агитацията и на място, като дори обяснявам, че на всички незапознати с групата им давам около четири песни време след което вече ще скачат като обезумели.
Бандата от Нюпорт излиза в девет без петнайсет. Бенджи Уеб изглежда като филмова суперзвезда.
![]()
На първата песен повечето хора още се колебаят. На втората все повече от присъстващите започват да се поклащат. След това Бенджи ги подхваща започва да се разпорежда с поведението на няколко хиляди човека. За да включи публиката в играта, групата се заиграва с песни като "Sad But True" и "Breathe". Изсвирват и най-известните си песни. Тежки китарни откоси, много агресивна ритъм-секция и електронни подложки. Голямата звезда обаче е Бенджи Уеб. Известен български музикант ми казва ,,Deftones не ги виждам след тези. Много е тежко да излезеш след чернокож фронтмен - много са добри".
Малко преди края почти всички на фестивала вече са фенове на Skindred. За закриващото парче Бенджи кара всички да си свалят тениските(някои момичета не го направиха...) и да ги размахват във въздуха. Гледката е адски красива!
Няма да се учудя ако скоро видим групата на самостоятелен концерт в България.
Силует имат късмета да използват паузата между Skindred и Deftones на главната сцена и събират доста публика на сцена ,,На Тъмно". На блус и джаз сцената са пловдивчаните Freestyle.
Аз се подготвям емоционално за Deftones.
На първите им две песни(и двете от новия албум) съм готов да си тръгна - ужасен звук, в който сякаш има само силно увеличен бас и неубедително представяне. Не мога да отделя нито думичка от текстовете. Малко по малко нещата си идват по местата и за любимата поредица от песни от "Around The Fur" вече всичко изглежда изчистено. Дори пропявам. Всъщност много хора пеят с всичка сила "Be Quiet And Drive" и "My Own Summer". Оказва се, че Deftones е една от групите с най-верни фенове на фестивала. Има и страшно много техни фланелки.
![]()
Чино Морено е изцяло потен още на третата песен. Когато навлезе във форма вече пее неповторимо. Не е истина колко е отслабнал през последните няколко години! Истинско удоволствие е да гледаш и да слушаш ритъм секцията - Серджо Вега, който замества сериозно пострадалия Чи Ченг, и Ейб Кънингам- един от най-добрите съвременни барабанисти. За мен обаче най-голяма наслада е да наблюдавам работата на китариста на бандата - Стивън Карпентър. Стивън е от тези музиканти, които с годините успяват да наложат свой стил и изцяло свой звук. Свири смазващо тежки рифове със съвсем леки движения, сякаш едва докосва китарата си.
![]()
Deftones изсвирват почти целия "White Pony"(в това число и "Passenger", в чийто студиен вариант пее Мейнард от Tool) и игнорират едноименния си албум и "Saturday Night Wrist", което е добре дошло за публиката. Редуват се агресивни моменти с меланхолични поредици. Иначе интровертният Чино Морено в един момент става доста общителен и контактен.
Концертът сякаш приключва неусетно...
,,На Тъмно" Viperfish правят кавър на Porcupine Tree!
Време е за рок сцената и групата, която никога не съм вярвал, че ще видя на живо - Amplifier.
![]()
В събота известна немска авиокомпания е загубила багажа на групата с цялото им оборудване и сега те ще използват техниката на Анеке и нейната банда.
Удоволствието става още по-голямо, когато става ясно, че на сцената музикантите са четирима, като вторият китарист е от Oceansize - прекрасната вече несъществуваща група от Манчестър, същия град от който идват и Amplifier.
Един час като в приказка. Представям си как са се чувствали музикантите в публиката(пред сцената имаше много такива), за които концертът е нещо като уъркшоп. Да, Сел Баламир е изключителен китарист! Запознавам се с него след концерта като дори гледаме заедно част от сета на Ибряма и неговата група на джаз сцената за да установя, че и като човек Сел е невероятен.
Освен висш пилотаж в музиката, четиримата демонстрират и страхотно чувство за хумор от сцената. ,,Благодарим на нашата подгряваща банда Deftones" и т.н.
Amplifier свирят основно песни от новия си албум. Питам Сел как е да се свири заедно с Dream Theater, с които са на турне, а той твърди, че си изкарват страхотно с тях.
По същото време на главната сцена се вихрят Leftfield, които са с МС и барабанист, както и с впечатляваща мултимедия. Звукът им е толкова усилен, че се чува непоносимо силно на всички сцени. Най-ощетена от това е Милена, която в този момент прави концерт пред повече от 1000 човека ,,На Тъмно". Особено на акустичните парчета на сцената Leftfield се чуват много по-силно.
![]()
Споменах Ибряма. Иво Папазов и Оркестър Тракия са последни на блус и джаз сцената. Както коментира един музикант до мен, ,,Тези могат да сложат в малкия си джоб всяка прогресив-рок група".
Остава ми време да видя и последните няколко песни на Анеке ван Хирсберген на рок сцената. В отлично настроение и с все така красив глас, Анеке пее песни на бившата й група - The Gathering и си спомня с отлични чувства за първата си визита в България преди година и нещо.
Около два часа след полунощ все още има какво да се чуе и види на Spirit Of Burgas 2011, но силите ми вече ги няма, а и след изброените групи е трудно да приемеш повече музика за деня.
Беше прекрасно. Стига толкова за тази година!
Текст: Краси Москов
Снимки: Ники Тодоров