Ден 3 на Spirit Of Burgas и общо шести фестивален за мен през тази седмица има много тежко емоционално и алкохолно наследство, но мисълта, че неделя е ден за среща с бутикови групи като Deftones и Amplifier, дава криле повече отколкото колата на Себастиан Фетел. Повярвай ми!
14.08.2011 е моят рок  ден.

   В седем без пет  се срещам с двама от музикантите  от Skindred. За съжаление Бенджи Уеб не е сред тях. Изглеждат много уморени, но обещават за концерта всичко да бъде наред.

   Малко след това по телевизията  виждам как Юнайтед бие Уест Бромич с традиционния късен гол. Бербатов е резерва на Уелбек, което е тъпо. Ашли Йънг е машина!

   Първият шампионатен  мач на Юнайтед е причина леко да закъснея за концерта на Pyromania на главната сцена.  Предварително е ясно, че на третия ден на фестивала няма да има особено много хора и въпреки това ми се искаше на този концерт да има поне двойно по-многобройна публика. Ясно е, че с рестатртирането на кариерата си групата, записала два от най-хубавите български албуми на 90-те, трябва тепърва да си създава нови фенове, защото старите вече може би не ходят на концерти и фестивали. Нуфри е с различен имидж спрямо Бастардоломейския от предния ден. Има великолепна шапка.



   Особено силно аплодирам любимите "Electric Eyes" и "Smell".
В началото и на този трети ден има застъпване на страхотни групи, които имат сходни или направо едни и същи почитатели.  Хората са чувствително по-малко в сравнение със събота.

   Хващам част от сета на Der Hunds на рок сцената. Малко преди това съм си уговорил там среща с много добър приятел, живеещ в Бургас. Той гледа групата за пръв път и с искрено възхищение ме пита ,,Ама ти вярно ли ги познаваш? Ама всичките ли?". Крайно време беше Der Hunds да свирят на Spirit Of Burgas, а според мен те са готови и за главната сцена. Поне като качество на изпълнението. Чакаме и новия им албум.



   Предварително съм  инструктирал всичките си познати да не изпускат Skindred каквото и да става. Продължавам агитацията и на място, като дори обяснявам, че на всички незапознати с групата им давам около четири песни време след което вече ще скачат като обезумели.

   Бандата от Нюпорт излиза в девет без петнайсет. Бенджи Уеб изглежда като филмова суперзвезда.



   На първата песен  повечето хора още се колебаят. На втората  все повече от присъстващите започват да се поклащат. След това Бенджи ги подхваща започва да се разпорежда с  поведението на няколко хиляди човека. За да включи публиката в играта, групата се заиграва с песни като "Sad But True" и "Breathe".  Изсвирват и най-известните си песни. Тежки китарни откоси, много агресивна ритъм-секция и електронни подложки. Голямата звезда обаче е Бенджи Уеб. Известен български музикант ми казва ,,Deftones не ги виждам след тези. Много е тежко да излезеш след чернокож фронтмен - много са добри".

   Малко преди края почти всички на фестивала вече са фенове на Skindred. За закриващото парче Бенджи кара всички да си свалят тениските(някои момичета не го направиха...) и да ги размахват във въздуха. Гледката е адски красива!

   Няма да се учудя  ако скоро видим групата на самостоятелен концерт в България.

   Силует имат късмета  да използват паузата между Skindred и Deftones на главната сцена и събират доста публика на сцена ,,На Тъмно". На блус и джаз сцената са пловдивчаните Freestyle.

   Аз се подготвям  емоционално за Deftones.

   На първите им две песни(и двете от новия  албум) съм готов да си тръгна - ужасен звук, в който сякаш има само силно увеличен бас и неубедително представяне. Не мога да отделя нито думичка от текстовете. Малко по малко нещата си идват по местата и за любимата поредица от песни от "Around The Fur" вече всичко изглежда изчистено. Дори пропявам. Всъщност много хора пеят с всичка сила "Be Quiet And Drive" и "My Own Summer". Оказва се, че Deftones е една от групите с най-верни фенове на фестивала. Има и страшно много техни фланелки.



   Чино Морено е  изцяло потен още на третата песен. Когато навлезе във форма вече пее неповторимо. Не е истина колко е отслабнал през последните няколко години! Истинско удоволствие е да гледаш и да слушаш ритъм секцията - Серджо Вега, който замества сериозно пострадалия Чи Ченг, и Ейб Кънингам- един от най-добрите съвременни барабанисти. За мен обаче най-голяма наслада е да наблюдавам работата на китариста на бандата - Стивън Карпентър. Стивън е от тези музиканти, които с годините успяват да наложат свой стил и изцяло свой звук. Свири смазващо тежки рифове със съвсем леки движения, сякаш едва докосва китарата си.



    Deftones изсвирват почти целия "White Pony"(в това число и "Passenger", в чийто студиен вариант пее Мейнард от Tool) и игнорират едноименния си албум и "Saturday Night Wrist", което е добре дошло за публиката. Редуват се агресивни моменти с меланхолични поредици. Иначе интровертният Чино Морено в един момент става доста общителен и контактен.

   Концертът сякаш  приключва неусетно...

   ,,На Тъмно" Viperfish правят кавър на Porcupine Tree!

   Време е за рок  сцената и групата, която никога не съм вярвал, че ще видя на живо -  Amplifier.



   В събота известна немска авиокомпания е загубила багажа на групата с цялото им оборудване и  сега те ще използват техниката на Анеке и нейната банда.

   Удоволствието става  още по-голямо, когато става ясно, че на сцената музикантите са четирима, като вторият китарист е от Oceansize - прекрасната вече несъществуваща група от Манчестър, същия град от който идват и Amplifier.

   Един час като в приказка. Представям си как са се чувствали музикантите в публиката(пред сцената имаше много такива), за които концертът е нещо като уъркшоп. Да, Сел Баламир е изключителен китарист! Запознавам се с него след концерта като дори гледаме заедно част от сета на Ибряма и неговата група на джаз сцената за да установя, че и като човек Сел е невероятен.

   Освен висш пилотаж  в музиката, четиримата демонстрират и страхотно чувство за хумор  от сцената. ,,Благодарим на нашата подгряваща банда Deftones" и т.н.

   Amplifier свирят основно песни от новия си албум. Питам Сел как е да се свири заедно с Dream Theater, с които са на турне, а той твърди, че си изкарват страхотно с тях.

   По същото време  на главната сцена се вихрят Leftfield, които са с МС и барабанист, както и с впечатляваща мултимедия. Звукът им е толкова усилен, че се чува непоносимо силно на всички сцени. Най-ощетена от това е Милена, която в този момент прави концерт пред повече от 1000 човека ,,На Тъмно". Особено на акустичните парчета на сцената Leftfield се чуват много по-силно.




   Споменах Ибряма. Иво Папазов и Оркестър Тракия са последни на блус и джаз сцената. Както коментира един музикант до мен, ,,Тези могат да сложат в малкия си джоб всяка прогресив-рок група".

   Остава ми време  да видя и последните няколко песни на Анеке ван Хирсберген на рок сцената. В отлично настроение и с все така красив глас, Анеке пее песни на бившата й група - The Gathering и си спомня с отлични чувства за първата си визита в България преди година и нещо.

   Около два часа след полунощ все още има какво да се чуе и види на Spirit Of Burgas 2011, но силите ми вече ги няма, а и след изброените групи е трудно да приемеш повече музика за деня.

   Беше прекрасно. Стига  толкова за тази година!


Текст: Краси Москов
Снимки: Ники Тодоров