Ден 2 на Spirit Of Burgas 2011 съвпада със старта на сезона във Висшата лига, както и със завръщането на летните температури, т.е. перфектната програма за деня, ако не си се наквасил много предната вечер, е плаж, мач и след това фестивал.
Левски пак пада много лошо, но по някаква неясна причина (не)треньорът все още не е уволнен. Причините за свръхконсумация на алкохол стават с една повече.
Очаквам в съботната вечер да има почти два пъти повече хора и общо взето се оказвам прав.
Фестивалът ме посреща с ,,Невидимо Дете" на ПИФ, които представят новия си състав и новата си визия на голяма сцена пред значително количество хора. Преобладават положителните коментари.
Рок-сцената е особено атрактивна през втория ден, като за начало предлага три банди, пряко или косвено свързани с тазгодишното издание на конкурса, спонсориран от Jack Daniel's - "Battle Of The Bands". Първи за деня са финалистите в конкурса Automatic Flowers, след тях са победителите Center, а трети са специалните гости на финалния концерт - Bastardolomey.
Може би заради ранния час и все още високите температури не са много хората, които присъстват на шоуто на Automatic Flowers, което е жалко, защото пловдивчаните са страхотни, а концертите им имат една особена и много заразителна енергия. За сметка на това почти всички присъстващи са добре запознати с групата и знаят какво да очакват. Automatic Flowers отново се раздават и със сигурност си създават и нови фенове.
Докато все още е светло, на сцената ,,На Тъмно" успявам да хвана част от зареждащия сет на Skre4, който завършва с кавър на "Bulls On Parade" на RATM.
Арсенал също се дънят.
Джеф Скот Сото е красив американец.
Някогашният вокалист на Ингви Малмстийн и Аксел Руди Пел, пребиваващ напоследък все по-често в България, се представя на публиката като ,,Джеф Скот Сото от Бургас" и предлага сет, който включва няколко парчета от солови албуми, песни от чужди записи с негово вокално участие и малко кавъри. Завидно сценично поведение и много добри музиканти, които вече наистина са от Бургас. Джеф призовава публиката да се насладят максимално на предстоящите концерти на хедлайнерите. Публиката и без друго смята да извърши нещо подобно.
Center са събрали по-алтернативните рок фенове и ги атакуват с тежкия си инструментален стоунър-метъл. По същото време Рут и нейният бенд правят неуспешен първи опит да започнат концерта си. Вторият опит е успешен, а посещаемостта е рекордна за блус и джаз сцената.
Пътьом към Главната успявам да чуя кавъра на "Snap Your Fingers" в изпълнение на Bastardolomey, и да поскачам няколко минути с La Muchedumbre.
Малко след десет вече ми е много приповдигнато. На и пред главната сцена всичко изглежда като за пред голям концерт. За пръв път на четвъртото издание се опитвам да си пробия път напред и успявам да застана малко пред пулта, почти фронтално.
Всичко е готово. Вече можем да започваме.
Скин е в смразяващ черен костюм, с който напомня на паяка Ананси, на който е кръстена групата. Трудно е да си откъснеш погледа от нея. С напредването на концерта става все по-трудно.
Откриват с "Yes It's Fucking Political" и за час и половина ни предлагат почти всичко, което бихме искали да чуем, с изключение може би на "Brazen" и "Secretly". Песните от новия албум звучат страхотно на живо. За другите е ясно.
Личи си, че и четиримата имат много силен глад за свирене, макар че взаимоотношенията помежду им не изглеждат брилянтни. Едва ли има нещо по-хубаво за публиката от група, която на сцената изглежда като току-що освободена от клетка, в която е държана с векове. Феновете много ясно усещат тази енергия и експлодират на всяка следваща песен. Концертът е най-посетеният до момента на това издание, като може би беше изпреварен от този на Моби малко по-късно. Лично за мен е и най-хубав за първите два дни. Извинявай, Моби...
Емо-барабанист, нюметъл-басист, шугейз-китарист и певица от друга планета. Скин наистина е извънземна и ако имам възможност да ходя на нейни концерти всяка седмица, бих го правил яростно и неуморно. На енергията й могат да завиждат далеч по-млади вокалисти. Пее изключително.
Погледът й издава клинична лудост. Никой друг на този фестивал не се е хвърлял толкова смело в публиката.
Оставам почти без глас.
Макар че за мен е трудно да гледам каквото и да е след толкова емоционален концерт, отново отскачам до рок сцената за 3-4 песни на Kultur Shock, които успяват да съберат завидно много хора практически на гърба на основния хедлайнер на фестивала. Все така луди и все така предизвикателни за зрението и за слуха. И публиката, и групата са в отлично настроение.
Днес във Фейсбук Вал пише, че всички са много доволни от поредния си концерт в България. В мое присъствие преобладават песни от последните два албума, които са ,,по-рок" от другите.
Малко преди полунощ все пак огромното количество хора се позиционира пред главната сцена и се подготвя да пее.
Моби излиза в адски добро настроение(къде остана добрата стара меланхолия?). Обзалагам се, че няма друг музикант, участвал на Spirit Of Burgas, който да се е забавлявал толкова много на сцената! Малко пеене, малко танцуване, малко свирене на китара, малко перкусии, снимане на феновете, плажа, морето и луната(според мен може да издаде пълнометражен филм със собствени кадри след този концерт), хвалене на публиката, за която на няколко пъти казва, че била 40 000 (ти какво си правил в часовете по математика, диър Моби?), и прочее.
Балансът след един от най-чаканите концерти в България - едва ли има и един човек, останал недоволен. Час и половина само хитове и ловко преливане от рок-концерт в диско-парти и обратно. Добро светлинно и мултимедийно шоу, което липсваше на фестивала до момента.
Безупречна група, в която нашата гордост, разбира се, е великолепната басистка Светлана Василева. Моби говори на български. Светлана и тя говори на български.Всички говорим на български. Великолепна кръгла луна над плажа. Какво друго му е нужно на човек, освен peace, love & understanding?
Kultur Shock продължават да управляват на рок сцената и след Моби! Неуморни...
After-Moby-party-то е с The Pomorians. Янко е шокиращо трезвен!
След броени минути отбелязвам как хората се струпват на тълпи пред ,,На Тъмно". Когато гастрономично-любовните химни са заменени с кавъри на Бийтълс, аз решавам, че ми е време за последната глътка автентична музикална еклектика за деня - турчинът Nedim Nalbantoglu и групата му.
Концертът на турците е краят на днешния ми стейдж-круиз. Има някакъв технически проблем на блус и джаз сцената и затова се забавят леко, но чакането си заслужава. Nedim е страшен музикант!
Безспорно по-силният от двата дни. Афишът за Ден 3 изглежда опияняващо...
Текст: Краси Москов
Снимки: Ники Тодоров