Ден Трети завари иначе енергичния ни екип в състояние на силна умора и торбички под очите. Очевидно в резултат на недоспиването. Не вярвам да е в резултат на смесването на алкохоли...
Плановете за плажуване някъде на юг бяха ревизирани. Вместо това хвърлихме котва в басейна на хотела.
Денят се оказа доста ветровит, което причини непредвидено разливане на напитки.

След като някои от нас видяха как Ливърпул падна от Тотнъм(?!), успяхме да съберем кворум и да се доберем до фестивалната зона точно когато започваше концертът на Артерия(Artery, ако ви звучи по-куул). Много силният по това време вятър си правеше тестис със звука на главната сцена и с видеостените, но на никой не му пукаше и по едно време и на него(вятъра) му писна да се занимава.



Артерия винаги е било нещо като синоним на много добро настроение, но сега, практически на домашна територия и пред толкова много хора, музикантите направо цъфтяха! Публиката също. В началото на концерта Янко свири на китара, а малко по-късно извади и бузукито.
Направи ми впечатление, че на барабаните има непознат за мен тип. Оказа се, че не само е непознат, ами е и чужденец. Янко го представи като Фернандо от Венецуела, за когото от групата се надявали да остане с тях. Самият Фернандо май няма да има нищо против, защото изглеждаше много доволен.
Съвсем логично на концерт, който е само на двайсет километра южно от Поморие, Артерия изсвириха и култовото парче на The Pomorians ,,Обичам" с дейно участие и от страна на феновете. Голямото пеене обаче беше на "Take It From Me". Това беше предпоследната песен от бузуки-поредицата.



Последна в тази поредица беше "Control", с която Артерия обикновено закриват концертите си. Този път заключителното парче беше "Electricity" от последния албум на групата. Или поне трябваше да бъде заключително...
За голямо удоволствие и на групата, и на публиката се оказа, че Артерия можело да изсвирят още две песни и така последното парче реално беше "Wrong Station". По-късно разбрахме, че причината за това е известно закъснение на Clawfinger, които са имали сериозни приключения докато се доберат до Бургас.

За съжаление пишещият този текст пропусна началото на концертите на Clawfinger и The Crystal Method, защото по това време имаше заявени интервюта в прес-зоната, която се намира някъде зад сцената. За сметка на това четящите го ще имат възможност да чуят интервюта с Кен и Скот от The Crystal Method и със Зак Тел от Clawfinger(пак; този път взето след концерта).



Clawfinger излязоха на сцената с около 35-минутно закъснение. По-късно разбрах от Зак какви перипетии са имали докато се доберат до фестивала. Вероятно повечето групи сериозно биха се изнервили от подобна ситуация. Clawfinger може също да се изнервили(Зак обърка текста на една песен или по-скоро ,,смеси" без да иска две парчета), но за нас, хората в публиката, това никак не си пролича.
Аз се включих за едно от парчетата от последния албум - "Prisoners". Дори не знам колко песни съм пропуснал. Знам, че концертът ми се стори много кратък и исках да продължи поне още толкова.
 
Clawfinger направиха точно това, за което бяха дошли - накараха няколко хиляди човека да се чувстват много добре. Зак и колегите му успяват да убедят хората срещу себе си, че именно те - феновете - са важни.
,,Това е вашето парти, хора. Забавлявайте се!"
Самите музиканти със сигурност се забавляваха. Особено кийбордистът на групата - Йоке. Той не спря да тича по сцената, да говори глупости, да се бъзика с другите от групата, да ги иронизира и да ги подритва отзад. Много впечатляващ е и басистът - Андре Скауг. Толкова яко куфеене на фестивала до този момент не бях виждал! Зак е като ураган - скача, плюе, заразява те с енергията си, кара те да се движиш и да пееш. Да, публиката пя с пълен глас "Nothing Going On", "The Price We Pay", "Recipe For Hate", "Nigger", прекрасната "Two Sides", любимата на феновете "Do What I Say"(играта с публиката тук беше най-дълга) и много други. Да, и мош-питът беше брутален.
Част от китарите са синтетични. Така е откакто Ерленд напусна.
В края на концерта Clawfinger изразиха погнусата си от самочувствието и поведението на по-голямата част от ,,звездите". ,,Сега ние ви казваме, че това е последната ни песен, вие викате, свирите и казвате, че искате още; ние се прибираме, а вие ни викате; ние се връщаме, свирим още някоя песен и демонстрираме колко сме велики.".



Естествено, последната песен е "Biggest & The Best" - песента, която иронизира ,,звездите".
Обещават, че ще дойдат пак в България, защото им е харесала публиката. В този момент решавам да питам Зак дали наистина го мислят.

Докато чакам за среща със Зак Тел, на ,,Блус & Джаз" сцената Джандема са успели да съберат доста хора и им разказват историите си. Аз успях да изслушам ,,Стара градска морга" и ,,Водно колело".



Заради интервюто със Зак пропуснах част от шоуто на The Crystal Method. ,,Шоу" може би е най-коректното определение. Кен и Скот бяха толкова впечатляващи на главната сцена, че поне на мен ми се прииска неистово да присъствам на парти, на което свирят само те.



Ако кажем, че всички групи на главната сцена успяха да накарат публиката да се движи, няма да е лъжа. Но ако кажем, че The Crystal Method предизвикаха истерия на плажа, ще бъде още по-вярно. По-якото е, че част от тази електронна истерия бяха фенове на метъл, на хип-хоп, на ска, пънк и какво ли не още. Абе, всички присъстващи, сеш' се...
Уникално парти! А по поведението на двамата калифорнийци стана ясно, че реакцията на публиката надминава и най-смелите им очаквания.
И те, както и Артерия, както и Clawfinger, старателно филмираха всичко, което се случва пред очите им.
Трошенето на техниката на сцената и характерният метъл-знак с пръсти, който Скот Къркланд показваше след всяка песен, се харесаха особено много на присъстващите.
Уникално разнообразни изпълнения на парчета, които в албумите звучат по съвсем различен начин. "Born Too Slow" и "The Name Of The Game" звучаха неузнаваемо, но това е чарът на живите изпълнения.
Естествено, имаше и няколко песни от новия албум, като изпълнението на "Come Back Clean" беше най-впечатляващо.
Накрая, на "Trip Like I Do", вече бях в транс... Не само аз, всички присъстващи бяха така!



Макар че след The Crystal Method вече не ни се гледаше нищо, все пак наминахме и през ,,На тъмно", където оркестър Карандила рисуваше. Хора, това са най-яките цигани на 'сичкото земя! Ако нямате манго-предразсъдък и ако искате да слушате и гледате наистина яка музика, без да се интересувате от ,,стилове", това са вашите хора! Девет парчета на сцената, супер разнообразна музика, уникално настроение.
Карандила управляват!



Спах като бебе след това. Сигурно съм се хилил неистово през нощта...


Със сигурност "Spirit Of Burgas 2009" беше с няколко класи над миналогодишното издание на фестивала. Факт е, че организаторите бяха направили сериозна оценка на това, което се случи преди година и се бяха погрижили да не се повтарят някои грешки на пилотното издание - звукът навсякъде беше повече от добър и почти не се смесваше между отделните сцени, както беше преди година; бяха избегнати някои неуместни засичания на сходни групи на различни сцени; концертите започваха в хладната част от денонощито; имаше достатъчно пространство за всички и за всичко; имаше палатков лагер; голям избор на храни и напитки; много тоалетни и т.н. И най-важното - повече и по-добри групи!
Посетителите също бяха поне три пъти повече. Може би трябва да се каже нещо повече и за тях. Публиката на този фестивал беше адски адекватна на всичко, което се случваше. Усещаше кога какво трябва да направи, знаеше как да го направи и го правеше. Знаеше как да ,,вземе" от тези артисти и от този фестивал максимума. Знам, че много хора няма да се съгласят с мен. Говоря за болшинството. Знам, че е имало и апатични екземпляри, които са там само защото някой им е казал, че е яко. Последните наистина бяха малцинство. Страхотно е да видиш в България по това време толкова много щастливи хора на едно място! Има и нещо друго - имал съм удоволствието да присъствам на доста фестивали, но толкова много красиви хора на едно място съм виждал само на "Spirit Of Burgas" и на "EXIT"(там, в Нови Сад, живеят ужасно красиви хора; направо е стряскащо). Това го забелязаха и музикантите, които идват от чужбина.
Имаше и видимо подобрение на условията, които се предоставят на хората, които се опитват да отразяват фестивала. Друг е въпросът, че някои от тези хора нито знаеха какво отразяват, нито как да го направят...

Естествено в организацията на "Spirit Of Burgas", както при всеки млад фестивал, има още много неща за доизкусуряване, но ако и след година има толкова голям напредък спрямо предходното издание, предвиждам такъв живот, че само си викам ,,Дано!".

Много ми се искаше да мога да гледам повече артисти. Не успях да видя Babyface Clan, Last Hope, Кълн, Сърмата Хари, Черно Фередже, Phuture Shock, La Muchedumbre, Q-Check, Ollie, Hyperqube, BGZ, Силует, Лот Лориен, мацките на Салса-сцената и много други неща, които си заслужават. Няма как...

Екипът ни си изкара страхотно в периода 14.08 - 16.08.2009. В Бургас. На плажа.

Догодина, живот и здраве, всички заедно. Пак там.

Trip like I do...

текст: Краси Москов
снимки: Ники Тодоров