Предполага се, че във вторият ден на фестивалите всичко е по-спокойно, по-нормално и по-лесно. Общо взето така е и на "Spirit Of Burgas". Влизането вече не е толкова драматично, знаеш добре кое къде е, а и в конкретния случай вече и хората са чувствително по-малко. Всъщност, донякъде се притеснявахме именно от това - да не би да има голям отлив на хора след концерта на Faith No More.

Истината е, че действително имаше по-малко присъстващи, но разликата не беше драстична. Т.е. по време на концертите на хедлайнерите на главната сцена имаше наистина много хора, а на рок-сцената след полунощ беше регистрирана рекордна посещаемост. Трябва да се отбележи, че за този втори ден имаше един или два допълнителни входа, отделно беше отворен прес-вход, а за фотографите пред главната сцена беше осигурен коридор, който странно защо липсваше в първия ден на фестивала.

Всъщност вторият ден на фестивала, предвид участниците, трябваше да ни накара да се усмихваме и да танцуваме. Така и стана!

Екипът за бързо отразяване на Z-ROCK успя да се позиционира пред главната сцена точно пет минути преди да започнат Gravity Co. По време на тестването на звука ми се стори, че e адски силен и се надявах, че в последствие ще бъде намален. Не... Звукът по време на концерта направо причиняваше болка. И то предвид, че гледах и слушах от пулта. Не знам как е било отпред и дали фотографите и днес все още чуват нещо. Да, звукът беше кристално чист, но беше ненужно да се форсира толкова. Gravity Co. са чудесни, а Ники се слива с групата все повече. В сравнение с представянето им миналата година на същия фестивал, сега групата звучеше доста по-добре. Въпреки, че този път свириха на светло. Може би причината е, че сега свириха повече нови песни, които все пак са писани за Ники, а не за Явор. Песните, някои от които бяха абсолютно нови за мен, наистина звучат страхотно, а групата ги свири безупречно.

 

Успяхме да се включим и на рок-сцената някъде по средата на сета на Sepuko 6. Достатъчно, за да ни отнесат главите. Между другото и там ми се стори, че звукът беше доста по-силен от първия ден, но нищо чудно това да е било в отговор на факта, че Gravity Co се чуваха чак там (?!). Отново в отлична форма Ангел Каспарянов се заиграваше с фенките и с "Whole Lotta Love" на Led Zepp. Също успях да чуя няколко нови за мен неща.



След Sepuko отново тръгнахме към Главната, за да се настаним на място с пространство и видимост, защото предстоеше най-танцувалната част от денонощието - De-Phazz на живо.

Пътьом се порадвахме на местните рожби Нокаут, които рапираха и изливаха улична мъдрост на сцената ,,На Тъмно". Разбрах разни неща за кризата, за гадните копелета и за шибания свят като цяло. Йо!

Между другото, през цялата вечер програмата на тази сцена беше много силна - основно ска. За съжаление, както се случва на фестивали с много сцени, всичко там се застъпваше с много силни групи на главната сцена или на рок-сцената. Сходно беше положението и с Блус & Джаз сцената, на която Phuture Shock се застъпваха с De-Phazz - едно от големите недоразумения, защото двете групи имат принципно едни и същи фенове.

Както и да е... Може би догодина и тези неща ще бъдат доизгладени.

De-Phazz излязоха на сцената с почти половинчасово закъснение спрямо обявения начален час. Значително намален звук спрямо този, който ме измъчваше в началото на вечерта.



Гледах De-Phazz на живо за четвърти път и бих ги гледал още четири пъти по четири. Всеки техен концерт е коренно различен от останалите. Ама всичко е различно - музикантите на сцената, аранжиментите на песните, самите песни, костюмите, декорите. Е, този път нямаше декори... Нямаше го и ,,шефът" на групата - Пит Баумгартнер - но това е често срещано на техните концерти. Нямаше го и тромбонистът им - Ото. Фактът, че De-Phazz бяха без Пит(композиторът и човекът, който отговаря за електрониката), означаваше, че ще звучат много по-органично. Точно така и стана. Всъщност до голяма степен този концерт на De-Phazz беше най-рокенрол от тези, които съм гледал. Електронен фон и много жива музика върху него. А всички музиканти в групата са адски добри в това, което правят.

Започнаха с "Better Now" без вокалисти на сцената. Чернокожият вокалист - Карл - се появи за втората песен, а прекрасната Пат Апълтън излезе чак на четвъртата, което не ни позволи да я снимаме. Ужасна загуба за нашата фотогалерия...



Самият концерт беше брилянтен и накара вече солидната група хора на главната сцена да танцува като за последно на плажа. Много интересен сетлист, съдържащ доста ,,ценителски" парчета - "Trash Box", "April Shower", "San Jose", "Hell Alright", "Jim The Jinn", "The Mambo Craze", "Hero Dead And Gone"(в много фънкарски вариант; всъщност концертът като цяло беше много фънки) и т.н.

 Общо взето разходка из цялото им творчество с много разчупени версии на песните. И Карл, и Пат вмъкваха в текстовете на песните ,,Бургас" и ,,България" винаги, когато можеше. Якото е, че вече доста хора знаят тези песни и пеят с групата. Тези, които не бяха гледали до този момент концерт на De-Phazz, със сигурност са се запалили по групата и с удоволствие биха я гледали пак. Най-вече заради великолепните им вокалисти. Със сигурност много мъже са точили лиги по мръсницата Пат, а в същото време с всяко свое движение или реплика на сцената Карл подмокряше по няколко момичета. В края на концерта Карл изрази своята почит към Майкъл Джексън. Страхотни!

В промеждутъка между De-Phazz и FLC на главната сцена успяхме да пробягаме разстоянието до рок-сцената (спринт в пясъка тип ,,Юсеин Болт" само че с два болта), за да поскачаме и откачаме с Млък!. Лично аз успях да се класирам за последните четири песни, сред които естествено бяха и най-популярните шлагери на квартета.



Разбрахме, че малката костенурка вече не хрупа водорасли, а ги пуши, разбрахме, че всички ни мразят, защото сме красиви и умни, чухме една песен за любов, скачахме с разни чаши в ръцете си и... концертът приключи.

Бира Reloaded.

Fun Lovin' Criminals са ужасно популярни в България. Може би името на групата отговаря на описанието на оргомна част от гражданите на републиката ни... А може би просто заради невероятното настроение, което Хюи, Фаст и Франк създават и в албумите си, и на концертите си. Имаше наистина много хора на главната сцена. Голяма част от тези хора вече бяха гледали FLC на живо. Самият концерт закъсня с около 50 минути, което беше странно на фона на много прецизното спазване на графика през първия ден. Имаше някакви недоуточнени неща, свързани със звука. Всъщност корекции по него се нанасяха чак до пета или шеста песен. Едва тогава концертът заприлича на това, което трябваше да бъде.

FLC трудно могат да се притеснят от такова нещо. Все пак преди години в Пловдив те свириха на официално най-лошия откъм звук концерт в България (а може би и в света). Хюи е такъв тип, който те кара още като го видиш, да се нахилиш като зелка и да си така до края на концерта. Пак ми го причини!



Сред бръжденето в първите секунди на концерта разпознахме "Rock'n Roll" на Led Zeppelin като откриваща песен. С много настроение и непретенциозно. След кратка пауза и приветствие към публиката последва "Korean Bodega" и се започна. ,,Благодаря ви, че сте тук! Бог да ви благослови!". Практически чухме всичко популярно от албумите на FLC - "Love Unlimited", "Bombing The L", "Scooby Snacks", "Smoke 'Em", "King Of New York", "Loco"(със страхотно интро!), "The Fun Lovin' Criminal", "Too Hot" и т.н. Усетихме и атмосферата на новия албум, който ще се появи в началото на следващата година.

Между песните Хюи, човекът-усмивка, се обясняваше в любов, Франк се закачаше с него, а Фаст, както обикновено, просто пушеше цигара след цигара. Хюи също си запалваше и, както и преди три години в София, си я поставяше между ключовете на китарата. Попита ни дали пием и ни посъветва да си сипем, защото все пак е събота вечер. А, и да внимаваме като правим секс след това...



Фаст също заслужава специално внимание. Освен за баса той отговаря за електрониката, свири на всички видове клавишни и на тромпет. Най-елегантният от всички и може би най-интровертният. Барабанистът Франк е качил доста килограми и прилича на хипопотам с много бързи рефлекси. Не можеш да му проследиш движенията на ръцете... В края на концерта той слезе при публиката, за да ги поздрави и Хюи му каза ,,Франк, внимавай да не се пребиеш като Стивън Тайлър" :)

Песента преди да се приберат беше ,,Big Night Out", а бисовете представляваха два кавъра - "Foxy Lady" и "We Have All The Time In The World". Хюи обеща да дойдат пак и аз съм склонен да му вярвам!

Споменах в началото на разказа, че след Fun Lovin' Criminals на рок-сцената беше поставен рекорд по посещаемост. За концерта на Светльо и Легендите наистина се събра огромна група хора. Светльо отговори с много енергичен концерт.



За съжаление не ни стигнаха батериите, за да дочакаме Черно Фередже, но предполагам, че са направили шеметно шоу.

текст: Краси Москов
снимки: Ники Тодоров