Един текст на Краси Москов.

    Преди да се опитам да споделя впечатленията от това, което се случи снощи в София снощи, ми се иска да изразя задоволството си от факта, че в условията на световна криза(каквото и да означава това) 2009-а година започна умопомрачително за България по отношение на концертите. Още е средата на март, а страната ни вече видя една дузина величия на живо, до края на този месец предстоят още поне четири много сериозни концерта, а предвид направените вече анонси и след това няма да ни е скучно. Това може само да ме радва. Предполагам, че не само мен.

    Мини-фестивалът в зала Универсиада снощи беше много амбициозен като идея и много прецизно проведен и от страна на организаторите(браво на Строежа и честит рожден ден!), и от страна на групите(цели пет), и от страна на публиката (над 2500 човека). Звучи много утопично, но наистина беше така!

    Целият фестивал се движеше почти изцяло по предварително обявения план. Артерия излязоха с малко закъснение от обявения начален час 19:00. Организаторите хитро ги бяха сложили първи, за да влязат повече хора още в самото начало. И стана точно така - на краткия им, но съдържателен сет присъстваха над 1500 човека, което за откриваща група е повече от добре. България обича Артерия. Артерия също обича България. Обясненията в любов бяха двустранни и запълваха времето между песните. Артерия, струва ми се, бяха нагодили своя сетлист взимайки предвид факта, че 90% от хората са в Универсиада заради Soulfly (според мен същото направиха и Senser след това). Янко изобщо не извади бузукито, което е един от символите на групата, а емблемата "Take It From Me" не присъстваше сред изпълненията, което се случва рядко. Нямаше и заигравки с палавото творчество на The Pomorians. Само жица. Започнаха със старите си неща от времето, когато пееха на български и завършиха с Electricity от последния си албум, последвана от обичайното закриващо парче - Control. Артерия са в отлична форма и им е време за нов албум!

    Малко след тях се появиха унгарците Subscribe. Седем стройни маджарски момчета с екстравагантни прически (палмата отива при барабаниста с прическа тип "щъркелово гнездо"). Двама вокалисти, две китари, клавишни, ударни и доста добър басист. Младежите бяха много позитивни и енергични. Дотолкова, че басистчето се преби при поредния опит за скок на сцената. Единият вокалист слезе да пее долу, при публиката. Не предизвикаха фурор, но и не отегчиха никого. Лично на мен еклектиката им ми дойде в повече - от метълкора в началото, през реге и заигравки с Джеймс Браун до ЕМОционално лирични пасажи, по времето на които двамата вокалисти показваха притеснителна близост.

    Преди снощния фестивал си бях говорил с поне десет човека, които ми бяха казали "Отивам заради Senser". И аз бих го направил. Денят, в който за пръв път гледах видеото на Age of Panic по Първа, се е запечатал трайно в съзнанието ми. Осъзнавам, че на много хора англичаните не им допаднаха, просто защото въпросните хора бяха там заради жицата. Аз искрено се развълнувах, когато високият около 1:60 Heitham излезе на сцената. Веднага след него се появи и Kerstin с вид на евтина лека жена от Лондонско предградие. След тях и другите.

    Начало със State Of Mind. До мен няколко човека знаят текста и пеят. Китаристът Nick Michaelson ми отнесе главата! Както стана дума и преди малко, сетът на Senser до голяма степен беше съобразен с очакванията на публиката - повече жица, по-малко хип-хоп забежки(не изсвириха знаковата за тях Switch). Вокалите на Kerstin бяха опияняващи и отнасящи, Heitham мачкаше, а итаристът Nick Michaelson ми отнесе главата! Млко по малко публиката започна да свиква с тях (все пак повечето от хората най-отпред изобщо не ги бяха чували) и всяка следваща песен се радваше на все по-топъл прием. Както се и очакваше, нямаше нито една песен от Asylum - единственият им албум без Heitham. Преобладаващо песни от Stacked Up(култ!) плюс две нови - End Of The World Show и Resistance Now. Кулминацията беше на Age of Panic, която предизвика най-сериозното до този момент пого в залата.

   На мен тези около 35 минути Senser ми бяха крайно недостатъчни... Силно се надявам като излезе новия им албум да имаме възможност да ги гледаме на самостоятелен концерт.

  Междувременно залата се пълнеше и в 21:00 вече имаше на 2500 човека в отлично настроение.

  Тук е момента да похвалим и организацията, понеже почти не се чакаше - нито на входа, нито за бира, нито за тоалетна.

   Incite излязоха малко след девет. Няма да ги запомня с нищо. Нямам и лоши мисли спрямо тях. След кратко замисляне се сетих за определението "енергични". Семпла лирика, основана на изрази от типа на "Kill", "Die", "War" и подобни. Слушането на третата песен от техния сет остави натрапчивото впечатление, че вече сме наясно с цялото им творчество. Но пък момчетата имат присъствие на сцената... Доста младият Richie си вярва доста, което е обяснимо предвид фамилията, която носи. Най-голям шум се вдигна песен преди края, когато Richie изкрещя "Готови ли сте за Soulfly?".

   Между другото ние бяхме готови. Публиката започна да скандира "Blood, Fire, War, Hate!". Силно.

   Около 22:35 те се появиха. Първи излезе Joe Nunez. Последен, разбира се, Max. С маска на лицето. Имаше много дим и много бразилски знамена.

   Мисля, че ако групата дойде в София след един месец, Универсиада пак ще се напълни. Този човек (Max) излъчва толкова позитивна енергия и е толкова искрен, че винаги ще си заслужава, дори да си го изживявал вече няколко пъти.

   Както добре знаем, това е четвърта поява на Soulfly в България. Този път по случай новия албум - Conquer. За мое огромно удоволствие публиката пя с пълен глас и новите песни - и Blood, Fire, War, Hate, и Enemy Ghost, и Unleash...

   Не знам дали има смисъл да се влиза в детайли по отношение на сетлиста, но това, което ми направи впечатление е, че имаше много по-малко Sepultura, в сравнение с обикновената доза - едва две песни. За сметка на това изсвириха Wasting Away на Nailbomb, което лично за мен осмисли факта, че бях извадил от прахоляка вехтата ми надупчена и смачкана фланелка "Point Blank", набор '95. Имаше и обещаният 30-секунден пасаж от Sanctuary на Cavalera Conspiracy.

   Забележително дръм-соло с участието на всички от групата плюс един фен, избран от Max. Въпросният фен загуби и ума, и дума(направо си беше умагума).

    Очаквах, че свирят нещо на Slayer (предвид сетлисите от предходни концерти и това, което Max каза в интервюто си за Z-ROCK), но за сметка на това в края на концерта Marc Rizzo се заигра леко с Metallica. Всъщност Marc беше втората голяма звезда снощи! Изумителен, агресивен, виртуозен (особено в онова фламенко-соло след Mars). Както предпочитате.
Звукът беше силен. Чак причиняваше болка на моменти.

   В средата на изпълнението на групата Max получи българско знаме, към което се отнасяше с искрен и явен респект до края на концерта (каква ирония - Max крещеше "София", а на знамето пишеше "Ultras Plovdiv). Малко преди финалните песни дори си облече фланелка на националния отбор на България и започна да скандира "Оле, оле".

   Заключителните песни бяха известни и очаквани - Moses, за която на сцената заедно с групата излезе и високият приблизително 3,65м. Hornsman Coyote от съседна Сърбия; Unleash с участието на Cavaleara Jr., на която публиката по призив на Max направи "Wall Of Death", въведение в Jumpthefuckup(много ми се искаше да е цялата!) и за финал Eye For An Eye. Пого...

   Искрени благодарности и от публиката, и от групата. Светлини. Хора, нахилени до уши. Така приключи вечерта.

   Звучи добре, нали? Следващия път(може би още следващата година, защото работата по новия албум вече е започнала) под ръчичка и всички заедно. След такава вечер се спи блажено...