Тази година Sofia Rocks беше очакван като най-голямото концертно събитие в България и може би в крайна сметка наистина ще бъде запомнено като такова, но нямаше как всички, които го чакаха с такова нетърпение да не останат със смесени чувства. Може би причината за това беше липсата на еднодневни билети, а може би - отпадането на три от предварително обявените групи, но явно точно този формат на фестивала се нуждае от някои подобрения. Все пак, през първия ден, тези от нас, които не се уплашиха от зверските жеги, успяха да видят две изключително кадърни български банди. Viperfish предложиха разчупен прогресарски тежък рок, а Aналгин, предвождани от неуморимия Звезди, както винаги демонстрираха класа, професионално отношение и забиха здраво пред постепенно прииждащата, но все още твърде малобройна публика.

Ирландските NWOBHM ветерани Sweet Savage показаха защо са една от малкото групи, коитo Metallica почетоха с кавър и оставиха доволни всички, които бяха дошли на фестивала основно заради тях. Въпреки известните проблеми със звука, чухме култовата “Killing Time” и се оттеглихме на сянка със задоволството, че видяхме още една стара класическа банда на родна земя.

Scar Symmetry и Heaven Shall Burn влязоха отлично в ролята си на най-екстремните групи на фестивала и се стовариха върху множеството с цялата си тежест. Първо шведите направиха показно по сценично присъствие и успешно ангажираха почти всеки един от публиката в енергичното си изпълнение в мелодичен дет метъл стил. Немците Heaven Shall Burn придадоха още по-брутална нотка на валящите откъм сцената рифове и в продължение на един час мачкаха безжалостно публиката, която се опитваше доста успешно да изпълни желанието на фронтмена им за най-големия „Circle pit”, а след звуците на закриваща зверска тресня "Trespassing The Shores Of Your World" се оттеглихме на почивка и бира.

Zak Tell е ако не луд, то доста близо до лудостта. Това си го знаем. Знаем също колко силни са Clawfinger на живо, със сравнително пресни впечатления от появата им на Spirit Of Burgas преди три години. Чухме всички класики, но "Biggest and the Best" и “Pin Me Down” предизвика най-възторжена реакция в публиката, която очевидно не би имала нищо против най-сетне да види шведите и на хедлайнерски концерт в България. Уникалният им мачкащ рап-кор метъл стил, който наложиха в средата на 90-те като своя запазена марка, продължава да звучи изумително актуално и през 2012-та. Поздравления за удачния избор от страна на организаторите.

Trivium, които по непредвидено (и доста неприятно - за феновете на Godsmack) стечение на обстоятелствата се оказаха за първи път в историята си в позицията на хедлайнер, показаха, че популярността им в последните 10-ина години съвсем не е случайна. Matt Heafy постоянно поддържаше „огъня” в предните редици от публиката, която съвсем нямаше нужда от подканяне да издивее на култови парчета като "Pull Harder on the Strings of Your Martyr" и "A Gunshot to the Head of Trepidation". На този късен етап от вечерта беше странен фактът, че звукът, особено в по-задните редици от публиката и на трибуните не беше на ниво, като изпъкваха едни инструменти за сметка на други и на моменти се чуваше леко неприятен тътен. Актуалният албум “In Waves” беше представен с най-силните си парчета, а балансираният между класически и по-нови песни сетлист трябва да е удовлетворил и най-претенциозните фенове на Trivium. Дори и най-разочарованите от отсъствието на предварително обявения хедлайнер следва да са останали доволни от тоталното раздаване на Trivium, които показаха какво трябва да притежава една група, за да пробие сред най-големите за толкова кратък период.

------- Ден втори

В неделния ден Sofia Rocks осъмна с разочароващи новини за феновете на Иги Поп и Stooges. Оказа се, че стара травма на Иги се е обадила по време на концерта му в Унгария, и иконата на пънка е получил усложнения... Тежката дума на лекарите била недвусмислена - почивка за Иги и никакви концерти. По-късно звездата се извини на феновете си в България и обясни, че решението никак не е било лесно. И тук остава надеждата, че Iggy & The Stooges ще се реваншират с концерт у нас.

Програмата на фестивала във втория ден започна с час по-късно, а сетовете на някои от групите бяха удължени. Въпреки тежката жега в три следобед, Der Hunds направиха чудесен сет, като изсвириха цялото си EP "Home" и някои "утвърдени класики", както се шегуваха музикантите в мобилното студио на Z-Rock.

Впрочем и двете български групи във втория ден се радваха на немалко публика, която ставаше все повече с всяка минута. Нетърпеливи фенове заеха централните позиции пред сцената буквално секунди, след като вратите бяха отворени. Когато дойде време за D2, пространството в предната част на стадиона вече беше позапълнено с хора, предизвикващи жегата. Групата заби стегнато и много рокендрол, а фронтменът Дидо се закачаше с фенки и се майтапеше с горещото време между песните.

Не можеш да изплашиш калифорниец с жарко слънце и високи температури. UGLY KID JOE забиха в големия пек, но накараха стотици хора да подскачат на Neighbor, Everything About You, Milkman’s Son, I’m Alright и да пеят с пълно гърло на "Cats in the Cradle". Дни преди Sofia Rocks в интервю за Z-Rock- вокалисът на групата Уитфийлд Крейн - обеща лудо парти с най-добрите парчета на бандата и забележителна дама на барабаните като част от лайв формацията. Yeal , която замества титуляра Шенън Ларкин, е абсолютно фантастична - луда и същевременно стабилна. В добрите скейтърски традиции, Уит Крейн излезе на сцената с характерна шапка и високи до коленете чорапи и с ти-шърт на любимата си банда Motorhead. С енергия, добро самочувствие и талант да общува леко с публиката, Уит представи една група, която дори и  след 15 години и половина отсъствие от сцената, има фенове, които още помнят наизуст текстовете им и която едновременно има амбиция да събира нови поддръжници с току-що излязлото EP Stairway To Hell. Благодарност - това е чувството, което изпитвам, че отново сме в играта- казва Уитфийлд „UGLY KID JOE“ Крейн.

Within Temptation, които се оказаха непозната за голяма част от публиката група, предизвикаха приятна изненада с класата, присъствието и най-вече чудесния сетлист, които бяха избрали за появата си в България. Холандците, които творят в мелодичния си готик стил още от 96-та година, в допълнение към устойчиво качествената им музика през годините, имат и още един коз - красивата фронтдама Sharon den Adel, показа самочувствие и прекрасен глас и спечели на своя страна всички пред сцената, на които обеща завръщане за нов концерт догодина.

Неясно защо, но за втора поредна година сред голяма част от феновете на Sofia Rocks се създава усещане, че една от групите в афиша едва ли не не се „вписва” във фестивала. Миналата година за такава беше нарочена Mike & The Mechanics, а тази – Kaiser Chiefs. Сигурно за това на незапознатите с творчеството на групата им трябваха 2-3 песни за да „запалят”. След това вече става по-лесно. И започваш да чуваш от тук и от там „Абе, те тия били мно’о яки”, „Ам то май не всички нови групи са гадни” и т.н.

Много е трудно да не харесаш Кайзерите на живо. Честно! С цялата тази енергия, с цялата безупречност на изпълнението и най-вече с тази близост до публиката. В желанието си да демонстрира последното, Рики Уилсън(този, дето пее и дето се катери по сцената) отскочи до сектор „В” и се настани сред хората там. На това му се вика да ти попеят на ухо.

Кои песни? От трите им мега хита – “I Predict A Riot”, “Ruby” и “Oh, My God” – до някои от най-новите им песни като “On The Run”. Абе, точно това, което трябва.

Дочакахме и Guns в България. След всички приказки за големи закъснения при излизането на сцената и какви ли не капризи от страна на Axl Rose, всъщност Guns се появиха точно 10 минути ПРЕДИ официално обявения от организаторите стартов час от 22.30. Легендарният фронтмен на американците, дори и леко понапълнял през годините, успя да предизвика истерия сред публиката още в рамките на първите няколко минути, поради което се наложи по средата на едно от парчетата да помоли публиката да не притиска стоящите до оградата и да отстъпи няколко крачки назад. От “Welcome To The Jungle” нататък всичко се превърна в един незабравим купон за тези над 30 000 души, които бяха чакали толкова години, за да видят любимците си (макар и в състав, който няма почти нищо общо с класическия им от края на 80-те). Изпълнението на Guns N’ Roses тази вечер вървеше изключително емоционално, от една кулминация към друга, като един от най-впечатляващите моменти беше възторженият отклик на публиката на прекрасната “This I Love” от доскоро най-чаканият албум в света “Chinese Democracy”. По отношение на звука могат да се отправят някои забележки, главно при ниските и средни вокали на Axl, които почти се губеха сред останалите инструменти. Тогава, когато парчетата вклюваха акустични китари и сола на пиано, гласът на Rose се чуваше доста отчетливо, но през останалото време голяма част от публиката повдигаше учудено вежди, тогава когато се очакваше включването на вокали за старт на куплет или припев. Надмощието на останалите инструменти от друга страна ни даде възможност да се убедим с какви силни инструменталисти се е обградил Axl в сегашното превъплъщение на групата. Чухме безупречно изпълнение на всички рифове и солови партии на големия липсващ Slash. Шоуто продължи над 3 часа, през което време успяхме да чуем абсолютно всички незабравими парчета, като се започне от споменатата вече “Welcome To The Jungle”, преминем през “Mr. Brownstone”, “Civil War”, “Sweet Child O’ Mine”, “November Rain”, “Don’t Cry”….. Шоуто беше “украсено” от 3 огромни видеостени, многобройни пироефекти, и разбира се, сменилият поне 20 пъти сценичното си облекло Axl Rose. Към края на сета си, Guns зарадваха българските си фенове със страхотен кавър на AC/DC с “Whole Lotta Rosie”, a логичният завършек на това най-очаквано за годината шоу беше поставен с взривилата всички “Paradise City”. So far, so good – Guns вдигнаха високо летвата за всички останали, които очакваме до края на годината.

Текст – Стоян Цонев

Елена Розберг - Ugly Kid Joe

Краси Москов - Kaiser Chiefs

Ники Тодоров (Der Hunds, D2)