Нюйоркчани почетоха паметта на Лу Рийд с мемориална служба в Линкълн Център. Събитието беше публично и се проведе в четвъртък следобед, като беше обявено като „Ню Йорк: Лу Рийд в Линкълн Център“.

Нямаше речи, нито живи изпълнения, само гласът на Лу Рийд и негови парчета от последните 45 години. Лори Андерсън, вдовицата на музиканта, също присъстваше сред смесицата от млади и възрастни хора, които се прегръщаха и говореха, потопени в звученето на „Sally Can't Dance", „Femme Fatale", „Heroin", „I'm Waiting for the Man", „Waves of Fear", „Sunday Morning", "I Love You, Suzanne", "Pale Blue Eyes", "Dirty Blvd." и "Sweet Jane".

Нямаше плакати, банери, фотографии на легендарния фронтмен на Velvet Underground, нито други знаци, че това е възпоменателна служба. В продължение на три часа музиката говореше сама по себе си.