Денят му започваше с музика. „Тя никога не спира. Дори ако ми спрат всички източници, музиката звучи в главата ми. Знаеш ли каква акустика има в празната ми тиква?“, каза в едно интервю преди няколко години легендарният Буги Барабата, който ненадейно си отиде от този свят през изминалия уикенд и остави огромна пропаст в радиоефира. Денят му започваше с музика…и с прословутото му „отваряне“ на сутрешното кафе…

Вечно на пост. Пристигаш в шест сутринта за първа смяна, а Буги вече е там и заспалата ти физиономия изведнъж се разбужда в широка усмивка, защото ти е разказал брутален виц…или истинска история от богатия му на случки живот. Точно така, рязко, без предупреждение, размиваше хората с бързата си мисъл, реагираше светкавично и с много, много хумор.

Създаде музика, станала любима на поколения, популяризираше рока, блуса и, разбира се, своя любим Елвис! Канеше млади български музиканти, за да им даде път, канеше стари рок кучета, за да си спомнят славното минало и да обсъдят хубавите проекти от настоящето.

Буги Барабата, чиито бисери дълги години бяха събирани в групата „Най-добрите лафове на Буги“, отрасна в Коньовица, възпя Коньовица, твърдеше, че е „просто шофьор“, но с „Бараби Блус Бенд“ направи чудесни песни и незабравими концерти, съавтор на вечното „Няма бира“ с Васко Кръпката, написал прекрасната песен „Равносметка“ за Георги Минчев, основна движеща сила зад фестивала „Цвете за Гошо“.

Той обичаше музиката, бирата, красивите жени, бързите мотори, обичаше китарите си, хармониката, обичаше живота. Такъв беше, такъв ще го помним. Светла ти памет, Буги!