Централна гара София, малко след десет вечерта. Заграждения, полицаи, представители на организаторите и проверки по име, паспорт и билет.


    Когато пристигнах вече имаше доста журналисти, които пушеха, пиеха бира и снимаха другите журналисти как пушат и пият бира. По-късно ме давали по телевизията да се качвам на влака с торбичка в ръка... това хич не е рок енд рол, колеги! Но поне беше пълна с бири, които пък се изпиха!


    Организацията по качването и тръгването на влака беше чудесна, самият влак (вероятно гордостта на БДЖ) също беше добър. Кенефът не смърдеше!!!


    Еуфорията ни беше хванала много яко. Предстоеше ни да гледаме AC/DC и в нощта на пътуването всички искахме да го отпразнуваме подобаващо. Или почти всички. Май може да познаеш дали някой наистина живее за рока или го приема само като поредната досадна командировка, по това дали иска да спи на път за концерта на AC/DC.


    Сериозно, имаше хора, които се бяха качили на РОК ЕНД РОЛ влака и искаха да спят, че и останалите да им пазят тишина и да се държат ПРИЛИЧНО, когато са тръгнали за концерта на най-неприличната рок банда в историята!!! Легендарният Ивайло Кицов обобщи абсурдните призиви за тишина и благоприличие с култовата реплика:


"Кога рок енд ролът е бил тих?"


    Ние от Z-Rock и някои готини колеги определено не бяхме - чак до сутринта, че и след това. Стигнахме в Белград доста рано и първото нещо, което видяхме на гарата, бяха плакати и усмихнати чичковци, които ни насочиха към автобусите. Още една червена точка за организацията. Рейсовете "Икарбус" ни стовариха пред стадион "Партизан", който все още беше тих и спокоен.


   Започнахме шляенето из Белград, който само за няколко часа се изпълни с българи, носещи интересни рок тениски. Градът определено беше в очакване на концерта на AC/DC. Чичковци продаваха нелегален мърчандайз, други пък лепяха плакати за афтър парти. Скарите пращяха от плескавици, вешалици и незнайни сръбски вкуснявици, а бирите бяха безброй.


   Иначе казано, денят мина в усилена подготовка. Към шест следобед се озовахме на поляната пред стадиона, където имаше всякакви странни птици - от тийнейджър абсолютно копие на Аксел Роуз, през четирима сърби с тениски A C D C, до руснаци с дебилни шапки и мадами със светещи червени рогца, които все още не знаеха каква ще е ролята им на концерта.


   Влизането мина почти безпроблемно. Което означава, че вкарах фотоапарат тип "сапунерка", но пък охранителите явно бяха решили, че истинските рок фенове задължително трябва да миришат лошо, защото ми свиха дезодоранта. Заяждаха се за дреболии като химикалки (сигурно за да не надраскам някой в мелето) и стотинки (чиста проба гърбене за бакшиш).


    Сръбската група, която свиреше като влизахме на стадиона, не беше особено впечатляваща. Но все пак звукът беше супер тих, още беше светло и никой не се беше събрал. Когато на сцената излязоха официалните подгряващи от The Answer, слънцето вече беше позалязло, а публиката се беше умножила значително.


   The Answer предложиха стегнат, енергичен рок, може би с мъничко добавена към обичайния им звук подправка  тип "AC/DC". Вокалът Кормак Нийсън е взел доста от Робърт Плант (че кой не е?), но определено притежава силно собствено присъствие и яко поведение на сцената. Answer забиха предимно песни от последния си албум "Еveryday Demons" и не изсвириха най-познатата от ефира на Z-Rock песен - "Keep Believin' ". Сетът им не беше нито прекалено кратък, нито твърде продължителен, но пък беше страшно положителен. Събраха истински овации и адмирации от публиката и напуснаха сцената точно на секундата в девет и половина наше време.


    Паузата беше около 15 минути, в които на сцената буквално гъмжеше от хора, явно тренирали бързина в боксовете на Ферари.


  
   Събитието, за което някои бяха чакали цял живот, започна с изтрещяло и много перверзно анимационно филмче с главни герои един психарски влак, Ангъс и две знойни нарисувани мадами. Последва експлозия, огромният дисплей се раздели на две, а в облак дим и гръмовен тътен се появиха AC/DC, които откриха с "Rock 'n' roll Train". Тук беше и огромният локомотив с червени рога - познат декор от снимките, които сме виждали от турнето "Black Ice".  


   В следващите два часа релсите минаваха през главите ни, а по тях пуфтеше и гърмеше перфектната рок енд рол машина - AC/DC!!! Като воден от някаква дяволска  първична енергия, Ангъс Йънг беше неудържим! Овърша всичко живо с китарата, а по едно време прави и стриптийз, което накара женската половина от стадиона да крещи неистово, а мъжката да гледа в друга посока. Двамата с Брайън Джонсън непрекъснато излизаха на издадената част от сцената и минаваха на няколко метра от нас.


    Класики в страховити и дълги концертни версии се редуваха с парчета от новия албум като "Big Jack", "War Machine" и "Black Ice". В един момент крещяхме неистово "Ой! Ой!" по време на T.N.T., в друг се кефихме на различния текст на "The Jack"  - доста по-мръсен от студийната версия. Камерите фиксираха момичетата в публиката, които пееха "She's got the Jack" в някакъв екстаз.


   Голямата камбана, която висеше между прожекторите, влезе в употреба по време на "Hell's Bells", когато Брайън се засили от сто метра, за да се хване за въжето и да го залюлее. Появи се и надуваемата Роузи, чиито пищни форми обяздваха локомотива по време на "Whole lotta Rosie". Изобщо, сетлистът изобилстваше от подаръци за зажаднелия АC/DC фен. Всяка следваща песен беше по-дива от предишната, а Ангъс беше същинско перпетуум мобиле.



   Разбрах, че нещата отиват към край по време на съвършената, тотално шумна и абсолютно безбожна версия на "Let There Be Rock"! Не съм броил колко дълго продължи тази звукова експлозия. Помня само, че след няколко минутно брутално соло, все още свирейки, Ангъс отиде по цялата дължина на мостика чак до мини-сцената по средата на терена, после платформата под него започна да се издига, а над главите ни бликнаха облаци от конфети.


    Остана време само за допълнителна доза разтърсване с "Highway To Hell" и финалното "For Those About To Rock (We Salute You)", с истински топовни салюти. За край - порция фойерверки, благодарности и бързо оттегляне на АC/DC.


   За една вечер в Белград, здравият рок енд рол от шумната разновидност победи!   





                                                                                   Ники Тодоров, Z-Rock.