След като първият ми фестивален ден практически приключи с лягане в 4 (четири) часа сутринта, в неделя (19.07.09, денят, в който станах на 30 години) едва се излюпих в 9:30. Закусих и пак си легнах, но си навих часовник за 11:00, защото D2 започваха в 14:00, а както вече бе доложено, "Istanbul Park" се намира на Райната си, така че трябваше да се действа с едно на ум.

   Реших, че два часа са напълно достатъчни, но наивно игнорирах възможността шофьорът ни ПАК да се изгуби. Съответно ПАК да изгуби и нас, пасажерите. Уви, той ПАК го направи. Упс... Като Бритни. Опознай азиатската част на Истанбул, за да заобичаш още повече европейската!

   Бонус за нас, пътешествениците в изгубения автобус, се оказа фактът, че в 14:15 във втория фестивален ден в района на Rock'n Coke се влиза значително по-бързо и по-лесно.

   На входа на фестивала има един подлез, в който почти през цялото денонощие не грее слънце. Там се беше натъркаляло куцо, кьораво и сакато. Сянка, аркадаш!





   Пропуснах възможността да снимам D2 от близо, защото първите им три песни бяха минали, а стражът на входа за фотографи бе строг, но справедлив. Не ме пусна.

Снимах от малко по-задна, но все пак стратегическа позиция. Малко по-късно успях да придобия няколко от снимките на официалния фотограф на фестивала, който явно смята, че D2 е солов проект на Дидо, защото беше снимал само него.



   Българската група, която очевидно беше непозната за местната публика, направо разцепи! D2 свириха само нови неща и само песни на английски. Тези, тежките неща. Забравете за ледени момичета, студени лимонади и т.н.





   Предвид ранния час и ужасно високата температура, аз бях малко притеснен, че хората може да се изпокрият из сенките, но не! Пред сцената имаше много хора, които очевидно се кефеха неистово на групата от България и куфееха заедно с Дидо. Именно Дидо трябва да бъде споменат поне няколко пъти, защото той е човекът, който израства със страхотни темпове. От търсещия себе си преди няколко години Дидо е останала само външността. В момента певецът на D2 е адски уверен във възможностите си и в подкрепата на останалите от групата и това се вижда ясно.

 Усеща го и публиката, която не спря да аплодира българите. За другите в групата всичко е ясно - те са една машина.  Машина, която функционира перфектно достатъчно дълго, за да можем да кажем категорично, че D2 е една завършена група, преживяла всички необходими метаморфози за да достигне до това ниво.





   След D2 на главната сцена се появи една друга, макар и по-малка, мечта - Cold War Kids (това се тези, дето пеят "Hang Me Up to Dry").


Макар че все пак говорим за квартет, няма да е пресилено ако кажем, че групата се олицетворява от двамата вокалисти/китаристи/клавиристи(сериозно!) - Nathan Willett и Jonnie Russell. Много ми беше интересно дали могат да изсвирят доста специфичните си песни както звучат в албумите им, дали гласът на Nathan е толкова висок и на живо и дали китарата на Jonnie е толкова необикновено звучаща и на концерт.
ДА, ДА, ДА!





   Изключително специален концерт!





   "Децата" откриха с две песни от новия албум - "Mexican Dogs" и "Something Is Not Right With Me", след което продължиха с 40-минутна смес от песни от двата си албума. Имаше и около 200-300 сериозни фена най-отпред. Дори бяха вдигнали специално направени плакати. Въпросните фенове направо изригнаха на "Hang Me Up To Dry".


Cold War Kids като цяло бяха посрещнати много топло от публиката и споменаха, че това е едно от редките им излизания извън родината им(САЩ) и им е изключително приятно. Момчетата дори си нямаха роудита, а сами си настроиха и подредиха всичко на сцената...
Страхотни типове!





   След "Децата" на главната сцена на Rock'n Coke последва поредица от две турски банди - добре познатите у нас покрай участието им на Rock The Balkans maNga и Hayko Cepkin.
Първите излязоха самостоятелно на сцената, но само след няколко песни към тях се присъединиха местните хип-хоп величия Cartel. Ако не друго, то поне бяха екзотични.
Втората група заложи сериозно на пироефектите и пушека из сцената, а певецът им се търкаляше сериозно в близост до публиката. Всъщност Hayko Cepkin представляват турски метълкор, представен от музиканти в бели(?!) дрехи. Шок!
Истината е, че използвах тази поредица за да направя първото си включване по Радиото, да хапна, да пия едно кафе и да се поразхладя. Човещина си е...




   В 19:20 на сцената излязоха Razorlight. Поне според мен те никога не са били особено сериозна група. Да, имат един N1 албум и един N1 сингъл, но като цяло музиката им винаги ми е била скучна и предвидима.


Те, обаче, знаят как трябва да се държат на сцената, как да изглеждат като звезди и как да ти привлекат вниманието. Изключително детайлно пренастройване на сцената, специфичен режим на снимане - мениджърите им допускаха да се правят снимки само по време на първите 90 секунди(WTF?) от първите 3 песни, излизане все едно са Oasis.



Всичко това, струва ми се, е голям плюс за тях, защото със сигурност непредубеденият и неподготвен посетител на концерта си мисли, че става свидетел на нещо голямо. Всъщност въпреки сериозното им присъствие (най-вече на фронтменът Johnny Borrell) ти се приспива някъде около четвъртата (максимум) песен. Англо-шведската бригада обаче си имаше свои хард-фенове най-отпред и за тях със сигурност концертът е бил ОК. Razorlight свириха всичко по-популярно от трите си албума, като наблягаха на факта, че имат сравнително нов такъв - "America", "Before I Fall To Pieces", "Somewhere Else", "In The Morning", "Wire To Wire" и т.н. Точно час.





   Около половин час след Razorlight на сцената буквално изскочиха, не, връхлетяха Kaiser Chiefs. Една от най-очакваните банди не само за втория ден. Пред сцената вече имаше страшно много хора. Кайзерите явно (и нормално) са адски популярни на югоизток от нас...





   Най-отпред, на самите заграждения, и в т.нар. "VIP-зона", където билетите бяха на различна цена, имаше няколкостотин екзалтирани фенки, които само при вида на Ricky Wilson се разпищяха, все едно са видяли Пророка. Може пък и да са... Самият Ricky явно спазваше някакъв безумен план и по време на първата песен (Never Miss A Beat) не буйстваше много и беше облечен с някакво яке(в жегата, човече!). В края на откриващото парче всичко се промени - нас ни пуснаха да снимаме, а Ricky хвърли якето и... със засилка по изнесената напред част от сцената скочи директно на загражденията, качи се най-отгоре и започна да обменя флуиди с феновете. Бодигардът му едва не му свали гащите в опит да го задържи от правилната страна на оградата.





   Ricky Wilson е толкова енергичен тип, че или яко друса, или просто има по-добрата батерия. Този не спира за минутка... Катери се на всичко, на което може да се покатери, скача, хвърля, търкаля се. Не си мислете, че е някоя панаирджийска мечка! Просто е адски колоритен. Всъщност в определени серии от песни именно Ricky е човекът, който задържа вниманието ти, понеже самите песни не винаги успяват.

 А и пее много добре на живо, правейки всичко гореописано. Изобщо цялата група изглежда отлично на сцената - много са сработени и свирят добре. Особено китаристът им Whitey и барабанистът им Nick Hodgson, който е и втори вокал.






    Зареждащи с положителна енергия. Така бих определил Kaiser Chiefs.


Естествено чухме всичко по-известно - "Good Days Bad Days", "Ruby", "I Predict A Riot", "Everyday I Love You Less And Less", "The Angry Mob" и т.н. Финалът, очаквано беше с "Oh My God". Страшно много хора пяха с Ricky. Респект!




   


    Може би най-логичният завършек на този фестивал беше концерт на Linkin Park. В Турция явно те са не просто популярни, а мегапопулярни. Сред огромното разнообразие от фланелки на фестивала(от Pixies и New Model Army до Dimmu Borgir и Gorgoroth) тези на Linkin Park чувствително преобладаваха над всички останали.



   Самата сцена беше тотално променена за американците. Тези от вас, които някога са гледали Linkin Park на живо знаят, че техните концерти са ужасно добри, въпреки, че музиката им е малко специфична и не се харесва на много хора. Така беше и в неделя - ужасно сработени, безгрешни, със страхотен звук и впечатляващи ефекти. Да, така е - на живо всичко е различно. Обикновено е по-хубаво. Стига групата да е добра. A LP определено са добри - гласът на Chester звучи по същия начин, по който звучи в "Hybrid Theory"; Mike Shinoda свири на какво ли не, пее и изглежда като обединяващата фигура в групата; Mr. Hahn е уникален DJ; моят любимец в групата обаче е китаристът  Brad Delson - впечатляващ, както винаги, отново с клик-трак, отново леко отнесен и вглъбен в музиката и отново с онези смазващи звуци, които изкарва от китарите си.


   За съжаление Linkin Park не допуснаха никакви фотоапарати и нямам никакви снимки от шоуто им. Мога само да споделя сетлиста им:
1.    Session
2.    Given Up
3.    From The Inside
4.    Somewhere I Belong
5.    No More Sorrow
6.    Lying From You
7.    Points Of Authority
8.    What I've Done
9.    Leave Out All The Rest
10.    Numb
11.    Breaking The Habit
12.    Shadow Of The Day
13.    Crawling
14.    In The End
15.    Bleed It Out

БИС:
16.    New Divide(новата песен на бис, а!)
17.    Faint
18.    One Step Closer


А сега драги приятели, си пуснете по няколко песни на всяка от групите и разгледайте всички снимки. Ако не подейства, пуснете си "Музиката на Истанбул". Ако и това не помогне, след една година всички заедно на "Музиката до Истанбул".