Страхотно е чувството да установиш, че близо 60% от приятелите ти във Фейсбук вече половин денонощие коментират само едно нещо – Концерта. Не поредното изказване на премиера. Не нелепото решение на Бербатов.

Концерта.

Това означава, че Концертът наистина е бил специален. А този беше един от най-специалните. Даже не те яд толкова много за това, че лятото си отива. Защото си бил Там и си го преживял.

„Там”, продължавам да си го повтарям, можеше и трябваше да е стадион. Без значение кой точно. Със сигурност това щеше да доведе още повее хора, щеше да е по-просторно, по-свободно и може би по-хубаво. Но... нека това си остане единствения(или поне един от малкото) проблем на Концерта.
 
За да бъде един концерт наистина специален, има нужда от няколко простички компонента – много добра група, много добра публика и много добро място. Някакси в първия ден на септември 2012-а звездите се бяха наредили по най-добрия за София начин. Да не говорим, че сетлистът за София беше по-добър от всеки друг на това турне... Групата беше фантастична, безупречна, смазващо добра. За мястото едва ли има нещо неказано до момента. За публиката може да се говори много. Никак няма да е пресилено ако кажем, че това беше най-красивата, най-шумната и най-адекватната публика. Което няма как да не те изкефи. Най-добрият ти футболист е избрал да играе във Фулъм(wtf?!), но публиката на концерта на Red Hot в твоя град все още е най-добрата. Много рядко можеш да видиш на едно място толкова много хора, на които директно би предложил да пиете по бира след концерта. Без да ги познаваш. Без да си ги виждал.
За качествата на публиката най-добре говорят първите реакции на музикантите след концерта:
Флий – „One of the greatest crowds ever......truly. I will never forget the night in Bulgaria. Wild ass shit!”
Чад – „Sophia Bulgaria was one of the top 5 crowds EVER!”
 
Смятай...
 
Доколкото знам, още от обяд пред залата е имало фенове. Q-Check са свирили в жегата на външната сцена и се е изпила много бира.
 
След отварянето на вратите е било лудница. Всеки е искал да бъде най-отпред. Това е Концертът, пич!
 
Когато нашият екип успява да пробие кордона – някъде около 20:20 – фен-зоната вече е претъпкана с народ и почти не реагира на подгряващата група. Удоволствието да открият за Red Hot в България имат англичаните As Able As Kane. Група, която музикално е нещо средно между Ministry и Happy Mondays. Сещаш се, че никак не звучи подходящо за подгряване на funky monks, но...
Англичаните са със собствена мултимедия. Имат много, много добър барабанист.
Яка група, на която малцина от публиката ръкопляскат. Няма освирквания или дюдюкания. Всичко е ОК.
 
Някаква тиха и абсурдна музичка върви от пулта докато сцената се подготвя за Red Hot. Залата вече е пълна до горе.
 
Лампите угасват в 21:25. Адски шум.
Първи излизат Чад и Флий. Една от най-добрите ритъм-секции, които можеш да видиш и чуеш на живо в момента. Започва се!

Появяват се и перкусионистът – Мауро – и тъмнокожият диджей, на чийто пулт се вее българското знаме. Джош е със счупен крак и излиза с патерици, сяда на специалното си столче и получава китарата си. Последен, разбира се, е Антъни. С онзи мустак и с онази шапка...
 
Всички представления от това турне започват с “Monarchy Of Roses”. В следващите малко под два часа се случва един от най-вълшебните концерти. Въпреки, че Red Hot не са от най-приказливите, между тях и публиката има един друг, невербален контакт, който е много по-силен от постоянните обяснения в несъществуваща любов чрез микрофоните.
 
Сетлистът наистина е невероятен: “Around The World”, “Snow”(очевидно един от фаворитите на много хора; явно заради ееееееейооооо-то в припева), “Otherside”, “Look Around”.

Следва първото „Благодаря ви”. Казва го, разбира се, Флий.

В началото китарата на Джош се чува много, много трудно. Както и в целия нов албум. В течение на концерта това се променя.

Първата приятна изненада в сетлиста е “Blood Sugar Sex Magic”. Аз изобщо не го очаквам. Най-доброто тепърва предстои...

Следва зверска интродукция към “Can’t Stop”. Джош е змей. Едва ли има по-подходящ за заместник на Фрушанте.

Флий прави може би най-доброто си соло за вечерта.
“Throw Away Your Television”.

Тук пичовете си правят джем с диджея, който м.д. се оказва много важна съставна част от групата и „пълни” на много места – ритъм, пиано, брас и т.н.

Флий пее(?!) нещо неясно. Кавър на нещо негово любимо, явно. Флий е най-големият. Каквато и да ти кажат за него е слабо и недостатъчно.

“The Adventures Of Rain Dance Maggie” и следващите две неочаквани, но много приятни изненади – “Right On Time” и “Wet Sand”.

Гейм, сет и мач. Red Hot печелят.

Нов джем и начало на “Under The Bridge” Всички в Арена Армеец пеят. От това, което се вижда и чува, можеш да настръхнеш.

“Higher Ground”. Ново адско интро. Този път към “Californication”. Мултимедията по време на целия концерт е вцепеняваща, но конкретно на тази песен е... чак ти иде да намериш този, дето я е създал, и да му стиснеш ръката.

Нов джем. Има адски много музика межу отделните песни.
“By The Way”.
Край.
 
Камерите пред сцената покзват на екраните адски красиви хора, на лицата на които е изписано огромно щастие.
Шумът в залата е невероятен. Много се надявам това някога да се повтори в тази зала, но малко се съмнявам.
Чад излиза и демонстративно си запушва ушите. После по редхотовски се плези пред камерите. Двамата с Мауро забиват. По това време Флий излиза на сцената, ходейки на ръце. Изрод! Джош също не стъпва на краката си, но той по други причини...
Последен отново излиза Антъни.
Антъни ще стане на 50 години след точно два месеца. Не е за вярване. Всички приказки, че вече не можел да пее, че е загубил енергията си и желанието си, са пълни глупости.
 
Бисът се състои от “Factory Of Faith”, последната суперприятна изненада – “Soul To Squeeze” – и “Give It Away”. Заключителен джем, включващ цялата група.
 
На екраните вървят снимки на млади и красиви хора...
 
Благодаря!

Краси Москов