По-добре късно, отколкото по-късно. И колкото повече, толкова повече. И т.н. Компенсираме закъснението на отзиви за снощния концерт на Pro-Pain, Odd Crew и Vengince с не един, а цели два текста, посветени на събитието. Автори са Росина Костадинова и Георги Попов. Благодарностите за снимките са към Елена Топлийска.



An odd night with a nice crew...
от Росина Костадинова

   Прекрасен слънчев четвъртък в края на лятото. Вече е 18 ч. и около Централна гара в София - районът на клуб Blue Box - започват да се мяркат първите характерни черни тениски. Придружавани от бутилки или кенове, пълни с течност - както си му е редът.

    Интересът ми се разпали покрай няколкото парчета, които слушах от ефира на Z-Rock последните 2-3 седмици. Присъединявам се, водена от чистото любопитство да разбера кaкво (освен организаторите от Most Of Evil Music) ги е привлякло отново тук. PRO-PAIN - на българска земя след предишното им участие през юни 2008 г. За да не отивам на този концерт така, както се е случвало да ходя на изпити, реших да се образовам малко. Захванах Act Of God от 1999 г., след което и актуалния миналогодишен албум.  Както ги определи накратко Стоян Цонев от ,,Бруталика" - нещо като Pantera, но без тежките рифове...  И все пак - да ги видим и на живо.

    Пред клуба неочаквано увеличавам компанията с десетина приятели, успявам да фиксирам и няколко от традиционните безименни за мен лица, познати от немалък брой предишни концерти. Прави ми впечатление, че сред имената, щампирани върху тениските, по-често се срещат други две думички - ODD CREW.



    Началото е поставено малко след 20 ч. от единствените български участници на сцената за вечерта. За последно ги гледах през есента на миналата година - малко след излизането на първия им албум, откакто се подвизават под името ODD CREW - ,,We Are What We Are".  "Monkey Pride", след нея "Pyre". За тази една година текстовете вече се пеят по-дружно, появили са се и запазени марки на групата. Малък технически проблем с микрофона ми позволява да се убедя и лично в това -  паузата е запълнена успешно от разиграване на крю-то. Чуват се скандирания на думичката ,,Сила" (бандата вплита в логото си очертан с бели контури юмрук), ,,Дружба" (което издава обичайното им обиталище) и естествено ODD fucking CREW. Микрофонът отчете дейност с обявяването на песен от предстоящия да излезе албум, по време на чието изпълнение от ентусиазирания барабанист изхвърча назад палка. Бързо овладелият се Бонзи измъкна нова палка изпод барабаните, за да ни изсвири ,,I Ain't Losing Myself". Последваха още две нови песни - ,,One More Time" и ,,We Won't Betray Ourselves", поставили края на 40-минутния сет.

   Хората от крю-то ме навяват на мисълта, че доста от тях вероятно са дошли единствено за да видят българските си любимци отново на по-голяма сцена, след фестивалносто им участие на Spirit Of Burgas. Нюйоркските кораджии, които ще закрият музикалните преживелици няколко часа по-късно, идват просто като бонус.



    Чудим се кой предстои да излезе от останалите две подгряващи банди - VENGINCE или DRONE. Отговорът идва 5 мин. след 21 ч. - калифорнийският секстет VENGINCE се появи на сцената за 35-минутна изява. Половината му членове се изявяваха като вокалисти, колоритен беше и кийбордистът с боксовия си стил на танцуване. Към средата на своя сет призоваха тълпата към най-голямата радост за окото за хардкор бандите - circle pit. Няма как да пропуснем да отбележим кецовете на единия китарист, които бяха без връзки, но за сметка на това с изобразени орли и надпис "Slayer" върху цветовете на американското знаме.

    Изключително социален тип се оказа Slim, който се изявяваше на петструнния бас. Малко след оттеглянето на VENGINCE от сцената го мернахме сред публиката и успяхме да разменим няколко думи. Дружелюбният Slim ни осветли за произхода на името на групата. Пробва с версията, че пиели много джин и затова били "VENGINCE", но в крайна сметка си призна, че вече е съществувала банда с името, изписано по правилния начин (Vengeance), и затова са се заиграли с алкохолната напитка. Оказва се, че американците са съпорт на голяма част от турнето на PRO-PAIN, а освен това са били част и от официалното представяне на последния албум на Metallica, за които сподели, че били ,,great people". Решавам да го попитам какво мисли за звучащите в момента от колоните Killing Joke, оказали влияние върху голям брой от най-известните банди на метъл сцената, включително и споменатите от него Metallica. Познати му звучаха, така че получих обещание да ги проучи по-обстойно.

    Оставаме с добри впечатления, които са помрачени от промяна в участниците - немците DRONE били забавени на сръбската граница и няма да свирят. Жалко наистина, защото са официален съпорт на турнето на хедлайнерите, изявявали са се и на някои от най-големите метъл фестивали като "Wacken Open Air".



    Към 22.30 ч. след подобаващо интро преминаваме към PRO-PAIN. По време на първите им парчета цялата предна част на клуба се беше превърнала в арена за пого. Нюйоркчаните показаха динамичен сет, с кратки паузи между песните, които едва стигаха за поемане на дъх и оглеждане на щетите от екстремните танци. Фронтменът на VENGINCE не се сдържа и допринесе с няколко вокални изяви. Половин час след началото на хедлайнерите вокалистът Гари експедитивно представи последния студиен албум "No End In Sight", веднага онагледен с началната песен от него - "Let The Blood Run Through The Streets". Stage diving-ите бяха обичаен съпътстващ фон през цялото време, но се оказаха обречени на не повече от 1-2 метра живот. PRO-PAIN завършиха своя втори концерт в София с "I Remain" точно час след появата си. И с емоционални обещания да се завърнат отново догодина...



Pro-теза
от Георги Попов

   Заглавието може да звучи объркващо, но точно така си чувствам главата след концерта на Pro-Pain, Vengince и Odd Crew. Или с други думи - махнаха ми я. Някой може да се запита защо пропускам Drone при изброявянето на групите. Още преди концерта попаднах на информация, че паспортни проблеми (?!) ги спират, която по-късно за съжаление се оказа вярна, защото немците не се появиха. За радост, случилото се в последствие омаловажи този факт.

   Вероятно ранната поява на Odd Crew, към 20:10, беше причината залата да не е много пълна, но това по никакъв начин не ги спря да направят това, което могат най-добре - да смазват. За подобно смазване естествено е нужен и добър звук, а Blue Box като бивше кино се отличава именно с това, като и този път не беше изключение. Звукът беше точно за такъв концерт - плътен и мачкащ. За Odd Crew е говорено много в последно време и то напълно основателно - с всеки изминал концерт звучат все по-добре! Четири парчета от вече добре познатия 'We Are What We Are', двете нови, които свириха и в Бургас, а на финала премиерно още една нова песен - 'We Won't Betray Ourselves'. Сила!



   Кратка пауза за преправяне на сцената и на нея се появиха калифорнийците Vengince. Хардкор с клавишни, ха! Всъщност последната грижа на клавириста беше да свири, непрекъснато тичане по сцената, куфеене, кратка пауза да понатисне някой и друг клавиш, а след секунда се дере с микрофон в ръка най-отпред. Неговото поведение може би най-добре изразява и показаното от групата, много енергия, танци и здрава, наистина здрава музика. Осем песни и добро загряване за предстоящото. 'София, радваме се, че сме тук'. Vengince, вярваме ви, взаимно е. :)



   Последвалата подготовка на сцената се попроточи, но точно когато нетърпението на напълнилата залата публика започваше да се материализира в подканващи скандирания, от тъмнината се чу монолога на Питър Финч от филма 'Network' - '...We know things are bad - worse than bad. They're crazy... I want you to get mad!' и Pro-Pain се появиха. Can you feel it? Това, което последва е трудно да бъде описано. Един час НОНСТОП, от песен в песен, съркъл пит, много стейдждайвинг, понякога с активната помощ на охраната, и преди всичко много много истински NYHC. Новият барабанист, чието представяне беше с кратко соло, се вписва чудесно, а с уменията на другите трима сме добре запознати. Кратка пауза след едночасовото нападение, още две песни и чао. Обещание догодина отново да дойдат. Дано!