текст: Краси Москов
Снимки: Милена Радева сп. Про-РОК

   Преди всичко, честит рожден ден на списание "Про-Рок"!

   Поздравления за това, че вече осем години ги има, за това, че продължават да отстояват позицията си и за това, че отпразнуваха рождения си ден подобаващо - в наистина празнична атмосфера, с торта, с една голяма звезда на сцената и заедно с Мистър Джак, за когото пък целият септември е празничен.

   От организаторите на проявата знаех, че партито ще започне около 19:30. Затова направих всичко възможно да съм там в уречения час. Би било катастрофа ако изпусна Smallman!

   На входа на "Blue Box" ми подариха бутилка, която направи вечерта ми още по-вълнуваща и... празнична. О, Тенеси, обичам алкохола ти!

   Още на входа чух от залата акорди на гайда и с въртене на гуми се изстрелях към балкона, защото Smallman започваха. Почти точно в обявения час.



   Вече почти година се опитвам неистово да гледам на живо групата от Асеновград, но досега все не се получаваше. Е, сега стана.
Трудни са за описване. Smallman създават атмосфера. Създават едно усещане, което е малко отвъд аудио-визуалното. Има ужасно много красота и дълбочина в музиката им. И, което е по-важно, те успяват да възпроизведат това и докато свирят на живо.
  
   Аз изпитвам огромно удоволствие, че в България има такава група. Искам и извън държавата ни да се чуе и знае за нея. Да, концертите на Smallman са рядкост дори и тук. Не знам каква е причината и се надявам това да се промени.

   Четиримата ни изсвириха три песни от дебютния си албум - откриващото концерта "Two Rivers", "Evolution" и "A Junction" - поне според мен най-впечатляващите в тавата. Освен това имаше още толкова парчета от втория албум, който се подготвя в момента и за който не знам много подробности, но след чутото снощи имам големи очаквания. Сетът беше дълъг точно толкова, колкото трябва. Звукът не беше брилянтен, но и по никакъв начин не прецака изпълнението. Макар че залата определено не се напълни за първата група за вечерта, Smallman получиха много силни аплодисменти.
Аз празнувах на балкона...

   Това, което мъчеше мозъчето ми, беше леко колебание относно това, доколко Smallman и тяхната музика могат да ме предразположат да слушам Paul Di'Anno след това. Чудех се дали следващата група - Лавина - няма да е по-близка до Звяра и неговото творчество. Поне името им беше много "метъл". Лавина...

   Признавам си, тази група съм я пропуснал тотално и необратимо в музикалното си развитие. Не знам от кога твори и какъв е обемът на творчеството й. Още първите рифове, които прозвучаха някъде около 20:40, категорично заявиха, че изненади няма да има. Всъщност единствената изненада беше, че все още се твори такава музика. Изненадата не беше нито лоша, нито добра. Беше... изненадваща.



   С такава музика преди двайсетина години Лавина щяха да мачкат току-що почувствалите Свободата български метъл-фенове, но през 2009-а всичко това звучи малко архивно, но без в него да има онази романтична носталгия, която очаквахме да ни сполети след около час. Все пак дори самият Paul Di'Anno, човекът, участвал във формирането на т.нар. NWBHM, в последните си албуми се е ориентирал към по-индъстриъл и груув-метъл звучене. Но както и да е...

   В мулти-лингвистичния сет от метъл-химни на Лавина доловихме едноименната песен(феновете я пяха!!!) и парче, на име "Never Again".

   "Българските U.D.O." се поклониха на публиката и се оттеглиха. Започна подготовка за Звяра. На сцената и пред нея.

   По това време, малко преди Paul Di'Anno да започне шоуто си, в залата имаше между 400 и 500 човека. Цифра, която означава, че "Blue Box" не е пълен до горе, но хората са достатъчно, за да изглежда доволно посетен и всъщност да има достатъчно пространство за всеки. Няма да шокирам никого като потвърдя, че повече от половината от посетителите бяха с фланелки на Девицата. Якото е, че хората, които бяха там, знаеха защо са там. Никой не скандираше "Iron Maiden". Бойният вик беше "Di'Anno! Di'Anno!"
  
   Споменах сцената. Тя беше скромно декорирана. Абе... направо си нямаше декори. Това е част от имиджа на Paul, така че никой не прибегна до успокоителни поради този факт.

   Тур-бригагата на Paul Di'Anno, която е раждана някъде из Апенинския полуостров, и то неотдавна, излезе на сцената в 21:45. Малко след това се появи и Той. Понапълнял(той НЕ е дебеееел!), понакуцващ с единия крак, но Той.

   Атакуваха ни с "The Ides Of March" и "Wrathchild", след което Paul обясни, че това е еди-кой-си концерт от еди-кога-си, че предния ден били в Канада(?!), където било много скапано(wtf?) и че били адски изморени, но щяли да направят всичко възможно хората в залата да се чувстват добре (те и без друго си бяха добре...). Беше се изпотил още тогава.

   Знаехме, че в сета за този концерт ще преобладават песни от първите два албума на Iron Maiden, но ще има и парчета от по-късните групи на Paul Di'Anno. Е, може би за радост на повечето фенове, песните на Девицата преобладаваха чувствително - 10 от общо 16. Освен вече споменатите, чухме и "Prowler", "Murders In The Rue Morgue", "Remember Tomorrow", "Killers", "Phantom Of The Opera", "Running Free", "Transylvania" и великолепната "Sanctuary", която беше последно парче от биса и беше изсвирена много "пънкарски", може би поради факта, че непосредствено преди нея изсвириха и задължителния кавър на "Blitzkrieg Bop" на великите The Ramones. Чухме по нещо и от творчеството на Killers и Battlezone.

   "Среща с ранните Iron Maiden", ще си помислите. И да, и не...
Да, на сцената беше самият Paul Di'Anno. На петдесет и една, дори след трийсетгодишния му флирт с наркотиците и алкохоха, дори с наднорменото си тегло, Paul все още пее страхотно. "Високите" му са завидни дори за далеч по-млади певци, а агресията и "атаката" в гласа му са силно респектиращи. Да, от гледна точка на вокалите, тези песни едва ли могат да звучат по-мощно. Paul пя агресивно дори лирична песен като "Remember Tomorrow"(посрещната, очаквано, най-топло от публиката; дори след концерта чух няколко групички хора да си я пеят извън залата). И всичко това поне на мен ми допадна. "Не"-то идва от това, което беше зад Paul Di'Anno. Италианската група, която всъщност се казва The Children Of The Damned, беше много под нивото на своя фронтмен. Да не говорим колко под нивото на Iron Maiden" беше... Аз чух мощен, ясно разпознаваем бас едва по времето на "Killers", което беше към края на концерта. Китарният дуел го нямаше. Всъщност останах с впечатление, че единият китарист се настройва по време на целия концерт. Освен това опитите на четиримата левенти от Ботуша да се държат като рок-звезди, бяха леко хумористични.



   Истинската рок-звезда, за разлика от италианските гастрольори, се държа много яко на сцената. Още при първата пауза между песните Paul получи очаквани бурни аплодисменти, при което той се обърна към публиката, казвайки "Не прекалявайте с овациите. Запазете ги за разни хора, които се мислят за голямата работа. Аз искам просто да се забавлявате!".

   Имам чувството, че за да оцелее музикално, Paul се нуждае именно от такива хора на сцената. От една страна за да изпъква, а от друга поради това, че много добри музиканти обикновено стават силни характери, с които той трудно би издържал повече от година заедно. Давам и пример - Paul често си позволяваше да плесне по тила един от двамата китаристи. Нали се сещате, че ако някой път плесне по същия начин Стив Харис, немедлено ще гризне баса му?

   Paul представи групата, назовавайки вокалиста(себе си) Хоумър Симпсън.

   Интересни бяха препратките, които Paul правеше преди определени песни. Освен, че не пропускаше да "нахрани" всичко, що е американско, той много често се заиграваше и с поп-куклите - "Murders In The Rue Morgue" беше анонсирана като песен на Бритни Спиърс, сподели, че е написал "Killers" по времето, докато е бил в Спайс Гърлс, а по едно време засвириха и "Poker Face" на Лейди ти Га Га... се'ш се?

   Изгаври се и с n-тата от бившите му съпруги, но не с българската - "Диана, това не беше за теб, ти си прекрасна!".

   Paul посвети "Remember Tomorrow" на най-близкия му музикант от Maiden-периода - Клайв Бър, когото той нарече свой брат. Не пропусна да се избъзика(дружески!) с Брус и(недружески) с хората, които смятат, че историята на Девицата е започнала с "The Number Of The Beast".
Paul е пич...

   Концертът продължи около час и двайсет минути, завършвайки със споменатите вече песни - "Blitzkrieg Bop" и "Sanctuary" - на бис.

   След това на сцената беше изнесена огромна торта, за рождения ден на "Про-Рок". Всеки, който искаше да се почерпи, можеше да га направи. Афтър концерта имаше и афтър-парти. Пропуснах. Вече си бях допил...