Появата на две дати за България в официалния сайт на Helloween  миналата година внесе едновременно учудване, радостно очакване и оптимизъм за концертния живот у нас. Първото, защото два поредни концерта на една и съща банда на пръв поглед трудно се класират във все по-натоварения ни график - дори с подгряваща група като Stratovarius плюс по-младите шведски метъли от Avatar . Още повече, когато Helloween идват за пети път, а посещение от Stratovarius имахме точно преди година. Организаторите донякъде може би също се замислиха и първоначално само първата дата бе обявена официално.

   Очевидно за периода от 2003 г. насам, откакто Helloween ни посетиха за първи път в рамките на турнето, промотиращо албума "Rabbit Don't Come Easy", музиканти и фенове са успели да изградят помежду си една дотолкова дълбока връзка, която не оставя вариант ,,този път ще пропусна". Това пролича както в разпродадената първа вечер и обявяването на втората дата, така и през целия двучасов сетлист на германците, в който от двете страни на оградите се демонстрираше изключително близко познанство - публиката пя всеки текст, а групата бе наясно с възможностите й. Вокалистът Анди Дерис неколкократно повтори убеждението си, че българите са най-лудата и шумна публика, до която са имали досег.

   Четиричасовата пауър-вихрушка стартира по график с Avatar. За своите 30 минути шведите, определяни стилово като мелодичен дет метъл, ни разходиха динамично из последния си дългосвирещ албум от 2009. Той включва и парчето "Queen of Blades" , посветено на персонаж от популярната компютърна игра StarCraft - Сара Кериган. Така че компанията-разпространител  ,,Близард" също удари едно популяризаторско рамо на Avatar сред многобройните фенове на стратегията.

   Вокалистът Йоханес Екерщрьом тук-там вкарваше леки дет забежки, а сценичното му поведение включваше стойки от типа ,,младия Пол ДиАно" и надигане на туба за бензин, от която отпиваше и се зареждаше с ,,гориво". Като за група с десетгодишен опит, беше време и на Avatar да посетят родните зали и да завладеят своя дял привърженици, което със сигурност се случи след тяхното твърдо, завладяващо и категорично музикално отваряне за Helloween.

   Сетлистът на Stratovarius почти не се различаваше от този при предишния им концерт у нас - през техните 60 минути като изживяване и атмосфера сякаш бях в дежа-вю. Двете изключения: "Stratosphere" и "Twilight Symphony". Единствената причина да ги гледам отново - виртуозният им басист Лаури Порра. Финландецът грабва освен със секващ женския дъх външен вид и с многобройните си странични проекти, включително солови, в които екпериментира с различни стилове и се разгръща като прекрасен прогресив- и блус музикант.

   Нахлуването на Helloween на сцената на зала ,,Христо Ботев" се случи точно в 22 ч. под звуците на класиката "For Those About To Rock (We Salute You)" на AC/DC  и откъс от "Who Is Mr. Madman" oт последния им дългосвирещ албум "7 Sinners". Въпросът "Are You Metal" бе зададен още в самото начало, а българският отговор бе непоколебим. Акцентът падна върху  емблематичния двоен албум "Keeper of the Seven Keys".  За "I Want Out" Анди Дерис бе приготвил игричките си с публиката - разказa как веднъж един голям приятел на групата бе казал ,,Be Quick or be Dead" и прозова множеството максимално бързо и силно да отвръща на неговото "I Want..." с ,,Out!". Като краен резултат сподели със задоволство и еротична закачка, че жените за първи път са по-бързи от мъжете, тъй като първо чува в слушалките си техните по-високи тонове. За  "Future World" публиката изобщо нямаше нужда от подаден от Дерис знак, за да подхване сама припева и да се дере с пълно гърло. Силният контакт на вокалиста с феновете и сценичните му шеги с барабаниста Дани Льобле и китариста Михаел Вайкат още повече подсилиха впечатлението, че по-скоро присъстваме на събиране със стара компания, отколкото на концерт със стандартното разделение група-публика.

   Както бе анонсирано предварително, всеки, осмелил се да се премени тематично с лекарска престилка, има възможност да излезе напред за финалната  "Dr. Stein" и да купонясва на една сцена с групата по време на изпълнението й. Конкурсът за "Dr. Stein" е част от глобална кампания на групата, която се провежда за всеки концерт от турнето и събира десетки луди глави. Подобна картинка наблюдавахме и ние - с допълнение към престилките от цветни перуки и какви ли още не шантави атрибути.

    Като сложим доста добрия звук за зала, славеща се с ужасна акустика, и махнем затрудненията на Анди Дерис по време на "Keeper of the Seven Keys/ King For a 100 Years/ Halloween" (изпълнени като медли, тъй като в противен случай само тяхното времетраене отива към 45 мин.), настроението и споделените музикални емоции от първия голям концерт за 2011г. бяха на такова високо ниво, че спокойно можем да го титуловаме като най-добрия на Helloween до момента.  Сериозен претендент за оспорването му очакваме още тази вечер с втората обща изява на триото Avatar-Stratovarius-Helloween. Единствено в наша ползва ще бъде, ако втората вечер измести първата от своеобразната ни класация.

Текст: Росина Костадинова
Снимки: Metal Katehizis