Един от най-големите рок фестивали в Европа - Nova Rock - се проведе в края на юни. Ето някои впечатления и снимки, любезно предоставени ни от stroeja.com: Едва ли все още може да се сравнява млад фестивал като Nova Rock с легендарния Уудсток, но още първият ден на издание `09 напомни за асоциацията - освободена от задръжки публика и едни от най-значимите групи в съвременната рок-история. Колкото до времето - топлият и слънчев ден постепенно се превърна в среднощна буря, която за няколко часа превърна сухото поле в тинесто блато. Поройният дъжд засече паралелните изпълнения на хедлайнерите Metallica и Nine Inch Nails, които действаха по едно и също време на двете сцени.
Освен двете големи имена, огромен интерес предизвикаха и ко-хедлайнерите и бандите непосредствено преди тях. Времето тогава все още беше перфектно, а прохладният вятър - идеален за по-комфортно тъпчене из многохилядната тълпа. Този път организаторите бяха успели да осъществят перфектния баланс между двете сцени, така че интересът към тях да бъде почти еднакъв. Няма как - когато се надъхваш четейки всички интересни имена от афиша на даден фестивал, винаги трябва да е ясно, че ще гледаш една група за сметка на друга. Освен това пускането на хора в обособените зони бе добре дозирано и липсваха ситуациите, в които всеки настъпва този до себе си от колената нагоре, но без да го събори, защото просто няма къде.
Black Stone Cherry, Caliban и Sunrise Avenue бяха сред първите по-популярни банди, които започнаха да се изреждат след около 16 ч. Концертната част стартираше всеки ден в стряскащо ранния и горещ 13-ти час. На Червената, леко по-ъндърграунд сцена, още в 12:15 ч. на първия ден беше започнала група със загадъчното име Rolo Tomassi. Доста често на Nova Rock, точно в този странен диапазон от 13-16 ч. се случват едни от най-необичайните купони, веднага след ежедневното прераждане на живите-мъртви от кемпа.
Навлизайки в хедлайнерските часове, малко след 18 ч. се появиха Disturbed, които са добре познати на аудиторията на Nova Rock, заради честите си гостувания в различните издания на фестивала. Disturbed излязоха за стегнат едночасов сет, в който включиха всичко най-добро от своите продукции. Това беше първата група от програмата на първия ден, която започна да фокусира вниманието на феновете върху случващото се на сцената.
Голямата забава започна в средата на сета на Disturbed, но на съседната Червена сцена. Там Gogol Bordello, в съвсем различен от всичко стил (трудно обясним етно-пънк, с множество елементи от рок, ска, реге, руско-цигански романси, съчетани с атрактивна визия и почти театрално сценично присъствие), караха над 5000 души да танцуват в съчетания от народни хора до circle pit, сред облаци прах. Уникално - трябва да се види и в България. Цялото шоу е леко пародийно, с интересни костюми, атрактивни танцьорки, но същевременно и силно музикално и с разнообразен сценарий - с цигулки, акордеони, чинели, поцинковани кофи... А самите музиканти - няма такива лица!
По това време Mastodon започваха на Синята сцена, но се засякоха с началния час на сета на Faith, а именно FNM бяха сред основните козове на Nova Rock, още откакто обявиха участието им преди месеци. Информацията за контузията на Майк Патън се оказа вярна. Той се появи последен от членовете на групата с накуцваща походка и тънък бял бастун, придаващ му подобаващо аристократичен вид. Голям маниак! Щеше да си изкълчи крака поне още няколко пъти. Подпората рядко влизаше в употреба, на фона на лудо мятане по сцената и въртене в кръг. Имаше и падания - мониторите се оказаха здрави. Но шоуто определено си заслужаваше!
Faith No More стартираха със спокойното "Reunited". Постепенно дойде ред на енергичните изпълнения. Времето, което бе отделено за тази група, бе около час и петнадесет минути. Вероятно поради тази причина сетът бе леко съкратен в сравнение с предходните им няколко гига. Сред парчетата бяха "A Small Victory", "Evidence", "Surprise! You`re Dead!", "Easy", "Last Cup Of Sorrow", "Midlife Crisis", "King For A Day", "Be Aggressive", "Epic", "Just A Man". Липсваше "I Started A Joke", което обикновено е в частта на втория бис при самостоятелните концерти на Faith No More. Иначе, от фенска гледна точка, пропуск в листа още са песни като "Digging The Grave", "Fallin To Pieces", "We Care A Lot", "Ricochet" и много други. Все пак ще имаме шанс да наблюдаваме групата и в България, където е вероятно да бъдат с по-дълготраен сет. Над 40 000 души наблюдаваха концерта на Faith No More в Австрия.
Петнадесет минути преди да свършат Faith, на съседната - декорирана специално за тях сцена - излязоха Slipknot. Що се отнася до тази формация, наистина е лесно да се използва думата "уникално". Група със собствен модерен стил, макар и следвайки тертипа на шоумени като KISS или онези от Световната кеч федерация. На тяхната сцена, още преди да се присъединят дошлите от току що приключилия концерт на FNM, бяха събрани над 50 000 души. Освен новите маски и отрупаната с видеоекрани и декори сцена, голяма атракция бе повдигането сета барабани на голяма височина от нивото на подиума - запазената марка на Slipknot. Поредицата от песни включваше "Wait and Bleed", "Get This", "Duality", "Eyeless", "Before I Forget", "Sulfur", "The Blister Exists", "Dead Memories", а "Spit It Out" бе оставена за край.
Застъпването на Slipknot с началото на NIN бе около 30 минути. Отново имаше масово престрояване на феновете. Огромна тълпа се запъти да види останалата част от изпълнението на Трент Резнър и компания, която други пропуснаха, за да заемат местата си в очакване на Металика. Някъде точно в този момент започна да вали дъжд, който постепенно се усили до няколкочасов порой.
Nine Inch Nails бяха убийствени, пред макар и оскъдна за тяхното ниво публика. На няколко пъти бандата имаше проблеми със захранването и това доведе до непредвидени паузи и в крайна сметка прекратен малко преди края си сет. Лайфът можеше да свърши и по-рано, но огромната преданост на феновете, които не престанаха да пеят дори на тъмно, накара групата да се завърне при тях отново. Все пак, NIN успяха да изпълнят 18 парчета, между които "Somewhat Damaged", "Terrible Lie", "Heresy", "March Of The Pigs", "Burn", "Gave Up", "Wish", "Mr. Self Destruct", "The Day The World Went Away", "Hurt", "The Hand That Feeds" и "Head Like A Hole" в края, преди да се наложи да приключат принудително.
При Metallica грижите бяха само по отношение на масово отстъпващата публика. Джеймс Хетфийлд опитваше да ги задържи, обяснявайки им, че в момента се пише история. И до голяма степен успя, тъй като почти една трета от, може би, осемдесетхилядната тълпа, остана пред сцената под силния дъжд. Допълнителен проблем за феновете бяха вече ниските температури и опасенията за състоянието на палатковия лагер. Но Metallica си забиха - здрав и продължителен сет - "Fuel", "One", "My Apocalypse", "Sad But True", "The Judas Kiss", "The Day That Never Comes", "Master Of Puppets", "Nothing Else Matters", "Enter Sandman", "Hit The Lights Play", без да спестят "Seek & Destroy" като финална точка на Nova Rock - Ден Първи!
Вторият ден на австрийския фестивал мина основно под знака на алтернативния рок. Повечето от нещата, трудни за пропускане, се случиха на Синята сцена. Крис Корнел бе най-важната фигура тази вечер. Наред с него могат да бъдат изброени имената на Staind, Kaiser Chiefs и Placebo.
Независимо, че с големите букви бяха изписани Chickenfoot и In Extremo на едната сцена и Kaiser Chiefs и Placebo на другата, може би Крис Корнел бе човекът, който успя да се наложи над всички. Изненадващо за периода, в който промотира своят трети солов албум "Scream", изпълнителят представи невероятно пъстър сет с песни на Soundgarden, Audioslave и Temple Of The Dog.
Първоначално Корнъл заложи на две поредни парчета от спорно приемащия се от слушателите негов трети солов лбум. По това личеше, че изпълненията от точно тази продукция ще доминират на Нова Рок. Нищо подобно! Още третата песен поднесе изненада - "Outshined" на Soundgarden - едно към едно, без нови аранжименти, без импровизации. Според слуховете, четиримата от легендарната сиатълска банда още при разпадането си са взели решение да не изпълняват на живо нищо на Soundgarden и да не обявяват реюниън, освен ако не са постигнали взаимно съгласие при пълно единодушие. Първи това споразумение нарушиха останалите трима членове - Kim Thayil, Matt Cameron и Ben Shepherd, през март тази година. Дни след това Крис Корнел започна също да включва част от старото си творчество в соловите си концерти. В множество форуми фенове твърдят, че това не се случва за първи път на негови лайфове, но дори и така да е, тази тенденция може само да радва.
Приятните моменти тепърва следваха. След песента на Soundgarden Корнел поде "Hunger Strike" на Temple Of The Dog. Тук вече започна да става ясно, че това не е просто концерт-промоция на "Scream". При това изпълнение може би нямаше да е лошо Крис да покани Aaron Lewis от Стейнд, които свириха на същата сцена непосредствено преди него. Както е известно, Lewis прави перфектно песни на Pearl Jam и би бил идеален вариант за партиите на Еди Ведър. Това не се случи, но и самият Крис Корнъл се справи отлично с помоща на останалите музиканти от групата си. Бе вкарано и парче от успешният му втори албум Carry On - "No Such Thing". Веднага след него вокалистът предизвика публиката с "Show Me How to Live" и "Cochise" на Audioslave. Имаше още две нови и отново Soundgarden... "Spoonman". Тук множеството директно изтрещя и с огромно удовоствие посрещна и последвалите "Be Yourself" и "Black Hole Sun", съответно отново на Audioslave и Soundgarden. Наистина страхотен и доста качествено представен сет от един човек, когото напоследък обвиняват, че се отрича от корените си. Нищо подобно.
На същата сцена следваха Kaiser Chiefs. Адски енергичен фронтмен в лицето на Ricky Wilson, който не спря да търчи и да се катери навсякъде, където декорът позволяваше. Бандата донесе още положително настроение, а в списъка с песни основно място заемаха немалкото популярни парчета на британците - "Ruby", "The Angry Mob", "I Predict a Riot", "Oh My God".
Placebo бяха хедлайнерът на вечерта. Новият им албум "Battle for the Sun" е на топ позиции в Австрия и Германия, и те действително успяха да привлекат голямо количество публика. Бандата заложи предимно на парчета от "Battle for the Sun". Placebo бяха избрали шестчленен състав с включени гост-музиканти на китари, програминг, пиано и цигулка. Стилна визия излъчваше редицата от видеоекрани зад музикантите, а самите те звучаха страшно добре. Сетът предлагаше още "Meds" и "Every You Every Me" в нови аранжименти, както и вече доста известните "Taste in Men", "Special K", "Black-Eyed", "Infra-Red", "Follow the Cops Back Home", "The Bitter End", като последното бе изпълнено на втори бис за край на вечерта.
За щастие, по-рано през деня, притихналият силен порой от снощната вечер напълно спря. За сметка на това, асоциацията с калния Уудсток стана все по-реална. Фестивалната площ вече представляваше декари дълбока, добре омесена хлъзгава кал, такава, каквато доскоро можеше да се наблюдава само в София.
Времето на третия ден вече беше перфектно - нито топло, нито студено, но слънчево и сухо. Късно сетилите се да се сдобият с гумени ботуши или подръчно ъпгрейднати с тиксо и найлонови пликчета обувки, вече просто бяха представители на екстравагантната мода.
Сред по-интересните групи в началото се нареждаха Bring Me The Horizon, Duff Mc Kagan's Loaded, Kilians. Немалко интерес предизвикаха започващите почти по едно и също време, и съвсем разностилни Less Than Jake и Sevendust.
Static X събраха погледите за около час между 17.45 - 18.50. Атрактивната половинка на фронтмена Wayne "Static" Wells свърши доста работа в тази насока. Порно актрисата Tera Wray танцуваше Industrial-metal по оскъдно облекло, непосредствено до барабаните. Нейна нелека задача бе също да снабдява музикантите с шотове.
Сетът бе абсолютно размазващ, дори що се отнася до съвсем пресните неща от 2009-та - Cult of Static. Впечатление направиха изпълненията на "The Only", "Destroyer", "The Enemy", "Start a War", "Cannibal", "Burn to Burn" и най-вече парчетата от Wisconsin Death Trip - "Push It" и "IШm with Stupid".
Реформираните Guano Apes и Limp Bizkit, наред с Faith No More, безспорно, са хита по тазгодишните големи фестивали. Първите вече бяха направили своя впечатляващ концерт в София, а за вторите тур-серията бе в самото си начало.Guano Apes излязоха първи, в 19.30 - абсолютно по светло. Сетът им бе същият като в Универсиада, но групата не успя особено да грабне публиката - или поне не така, както в България. Явно въпреки десет пъти по-малобройната аудитория, определени популярни изпълнители се трогват много по-силно при самостоятелните си концерти.
Ситуацията с Limp Bizkit беше аналогична. Фред Дърст беше доста статичен и дори не се наложи да съблича връхната дреха, с която се появи от самото начало. Атмосферата беше доста по-приповдигната и общо взето публиката и сама се забавляваше достатъчно добре. Именно тази банда задържа най-висок интерес като посещаемост за трите дни - над 50 000 души. Приблизително същото количество остана по-късно и за Die Toten Hosen. Може би повече биха събрали само Metallica, ако времето не им беше изиграло лоша шега.
Bizkit карат тура с един и същ сет, което в техния случай е плюс, тъй като списъкът се състои само от хитове и са добре дошли за след дълъг период пауза. В този ред, просто маркираме съвпаденията и в София, с изключение на размяна на мястото на Rollin'. На всякакви езици, близки до английския, огромното множество пригласяше на My Generation, Livin' It Up, Show Me What You Got, Eat You Alive, Hot Dog, Re-Arranged, Break Stuff, Boiler, My Way, Nookie, Behind Blue Eyes, Faith и Take A Look Around.
За любителите на темата за саунда, точно при Guano Apes и Limp Bizkit, на този безупречен музикален форум Nova Rock, той подлежеше на абсолютна критика - глух, смачкан, слаб. Само с разликата, че там никой не критикуваше. Дали просто това в Австрия вече не е толкова модерно като коментар или хората са наясно, че са част от лайв шоу, в което съвкупността от музика, визия и социален контакт, е много над отделен компонент и в никакъв случай преживяването не е съизмеримо с това пред уредбата в колата.
Machine Head и Limp Bizkit се засякоха на двете сцени в рамките на неповече от две парчета. Този начин на програмиране позволи отново преразпределението на тълпите да премине без особени кризи. Естествено за региона, Die Toten Hosen задържаха по-голямата част от множеството. Около 30 песни влизат в техния сет, като неговата продължителност ги остави като последна, закриваща група в програмата на фестивала.
Минути преди тях набралите огромна скорост през годините Machine Head се реализираха за първи път сред най-големите хедлайнери на Nova Rock. Преди две години те бяха само една от следобедните банди. Около петнадесет парчета обхванаха Machine Head, като сред тях заигравки с Iron Maiden - Run to the hills/The Trooper/The Number Of The Beast и Hallowed Be Thy Name. Сред останалите бяха - Imperium, Ten Ton Hammer, Beautiful Mourning, Old, None But My Own, Struck A Nerve, Descend The Shades of Night и Davidian за край. Много здрав и студен сет и разбиваща се в себе си неуморима публика са последните впечатления от Nova Rock 09.