За пръв път посещавам Залата и за пръв път отивам на голям поп-концерт в България.

Дали наистина боли първия път?

 

Пред залата е като на модно ревю. Поне на пръв поглед. Като се вгледаш внимателно установяваш, че там има всичко - от мадами, гримирани/боядисани с цветовете на(войната?) на Гага(разбирай повечето познати цветове плюс някои непознати), до дългокоси мъже с фланелки на AC/DC и Rolling Stones.

Много жени. Страшно много. Голяма част от тях са „прокурорски”. Но повечето не са...


Влизам в залата в 19:20 за да слушам The Darkness, които уж трябва да започнат в 19:30, но вече са на сцената. В момента, в който влизам, свирят една от новите си песни – “Every Inch Of You”. Изглеждат малко статични, защото им е отредена една съвсем малка част от сцената пред закрития със завеси замък на Гага.

Продължават с “Growing On Me” и “One Ticket To Hell” и сякаш се раздвижват малко. Като изпълнение и като звук концертът им е класа над този в Белград преди няколко седмици. Джъстин Хоукинс няма никакви проблеми с безумния си фалцет(защото в Сърбия имаше). Лека-полека се появява и контактът с публиката. В този момент е пълна една трета от залата. Следват “Nothing’s Gonna Stop Us” и “Get Your Hands Off My Woman”. Някъде тук Джъстин остава гол до кръста и прави любимия си номер – челна стойка точно пред барабаните. Казва на публиката, че ако искат наистина да видят Лейди Гага, трябва силно да изкрещят „Motheeeeeer Fuckeeeeeeer”. Публиката му вярва. Поне „прокурорската” част.

Концертът продължава с “Love Is Only A Feeling”, “Black Shock” и още една нова песен.

Публиката вече е спечелена. Жалко, че сцената е така направена, че Джъстин не може да се метне като делфин в нея.

Приключват с дълго китарно интро, големия хит на групата – “I Believe In A Thing Called Love” – и още една нова песен за финал.

 

Следват почти един час приготовления. През това време залата се пълни. Разни хора почват да крещят. Има и такива, които са досадни дори и без да крещят.

През цялото време звучи класическа музика. Иде ми да се намушкам със средновековна рапира. Малко преди повечето хора да заспят, две минути преди 21:00, светлините угасват, завесите падат и виждаме т.нар готически замък, който ще бъде сцена на действието в следващите два часа.

 

Гага се появи на импровизиран черен кон(разбирай кон, съставен от няколко тъмнокожи мъже).

Втората поява беше по-интересна. Изскочи от една огромна ваджайна и взе да пее разни неща.

 

Виж, ако някой си мисли, че може подробно да ти разкаже какво точно представлява концерт на Лейди Гага, значи този някой доста солидно се е надценил. Трябва да се види. Скъпо е, но трябва да се види. Сега. Не след 30 години, когато може и да не е толкова скъпо. Не става с разкази.

За всяка песен, т.е. за всеки епизод от представлението, трябва да се отделят поне по десетина минути или по една печатна страница. А аз дори не знам имената на песните.

За да успееш да предадеш духа на шоуто, трябва да имаш феноменална памет, много богат речник и някакви „отварящи” наркотици. При мен поне едното липсва.

 

М.д. самата Гага открито заявява, че осъзнава, че билетите за „The Born This Way Ball” никак не са евтини и благодари на всички, които са отделили средства за представлението, давайки пари, които според нея биха могли да бъдат похарчени за алкохол, дрехи, храна или марихуана.

 

Не е много за пред деца. Наситено е със секс(в това число хомо-сцени, кунилингус и т.н.; пълна програма) и насилие. Но също така и с невероятна хореография, убийствени танцьори, гардероб и реквизит, на които завиждат сигурно и в Холивуд и... музика. Да, имаше и много музика. Момата освен другото може и да пее.

 

Специалното от сетлиста, което успях да схвана, е една песен на име "Princess Die", която е изпълнявана само на два концерта преди това. Само глас и пиано, на което свири Гага. С много предизвикателен текст. Тази песен откри тази част от концерта, която беше най-рокендрол.

 

Малко водевилно, малко кичозно, но грандиозно. Наистина грандиозно.

текст: Краси Москов