Вижте първия ден на фестивала Loop Elevation през погледа на Краси Москов. Това е поглед отвътре, тъй като Краси е един от ди джеите на фестивала.

   Едно от най-вълнуващите изживявания за любител на концертите е пътуването от града, в който живееш, до мястото на фестивала. Това пътуване е една много съществена част от цялостното изживяване. Особено ако наоколо е пълно с автомобили, накичени с палатки, шалтета и бири. И най-вече ако минаваш по новото чудо на родната инфраструктура - Голфстрийм. Новата магистрала(или новият ускорител на елементарни частици според някои автори) те кара да се чувстваш като пилот от Формула 1 или като горд собственик на самолет.

   Много може да се говори за това как е организирано първото издание на Елевейшън - лесен ли е достъпа, хубав ли е къмпинга, добре ли е използвана площта пред сцената и т.н. От моя гледна точка дори не е много коректно, защото през цялото време  минавах през служебни и ,,задни" входове и изходи. Ще си позволя обаче да кажа, че като за първо издание Елевейшън е организиран повече от добре и като цяло създава усещане и атмосфера като за голям европейски фестивал. Недоизмислени неща със сигурност е имало. Всяко първо нещо има такива.

   Сутринта в петък научавам, че има леко забавяне на саунд-чека на главната сцена. Обяснението е, че екипът на Jamiroquai се е забавил. Тогава все още никой не знае Слуха и Лошата новина.

   За пръв път виждам организацията на нещо толкова голямо ,,отвътре". Платформите на хедлайнерите са адски впечатляващи. Самата сцена е огромна. Всичко, което се случва на и около нея се дирижира от стейдж-мениджър - пъргав ариец на име Щефан. Той командва. Командите на немски звучат като нещо, което не би искал да оспорваш.

   Много е топло. Сцената хитро е ориентирана така, че в най-горещите часове слънцето да е скрито за музикантите и екипите им.

   Да можеш да надникнеш, всъщност не само да надникнеш, ами да обикаляш колкото и където си искаш из онова иначе толкова романтично завоалирано и интересно място, наречено ,,там отзад" или на по-западняшки ,,бекстейдж", се оказва твърде хубаво.

   Около 13:00 се появява спасителен вятър от неясна посока. Стейдж-мениджърът прилежно събира екипа си и им обяснява, че появата на вятър променя ситуацията по отношение на звука, т.е. да не се ослушват, а да действат.

   Около 13:30 всичко сякаш е тествано. Дори някой оптимистично обявява, че ,,вече май пускали хора". Малко музика и най-после излиза първата група.
За български фестивал да свириш в два без малко е кофти ситуация...

   Jeremy свирят безупречно малко над повин час. Те имат лошия късмет да излязат на сцената, точно по времето, когато се отварят фестивалните входове. Затова в началото на сета им пред сцената има между минус един и плюс един човека. До края на изпълнението им отпред се посъбират няколко човека, които прежалват все още силното слънце и някои дори пеят очевидно познатите им песни. Повечето ,,зрители" са музиканти, което говори добре за колегиалността им. Поздравления за Jeremy за това, че свириха, сякаш се намираха пред море от публика и се отблагодаряваха за всички получени аплодисменти.

   Някъде по това време се появяват облаци. Най-вече около планината, но все пак застрашително или пък оптимистично(в зависимост от гледната точка) близо. Вятърът се позасилва, но посоката му остава все така неясна.

   Вторите герои на деня се казват Monyx. Малко преди концерта им, техният фронтмен ми разказа, че седмицата е била някаква приказка за него, защото някакво(очевидно кораво) детройтско ефирно радио много харесало техния дебютен сингъл "Coffee Is Over", и го попитали дали може да го излъчват. Може, разбира се, луд ли си? Та въпросната песен била в момента в Топ 10 на класацията на въпросното радио. Найс, а?

   Пред малко повече, но все така тъжно малко хора, Monyx изсвириха също малко над половинчасов меланхоличен сет.


   Някъде по това време чувам Слуха... Той нещо си бил направил на крака и затова нямало да може и т.н. Първата ми реакция е ,,Я стига глупости!", но човекът със Слуха деликатно ми намеква, че стейдж-камионът на групата си е тръгнал. Тоест, ей сега вече стана кофти.

   Гърците Cyanna ме грабнаха по време на саунд-чека си. Тогава забиха много мнощно и адски уверено. Като група, която отдавна знае какво иска и как да го постигне. Апаратурата им също впечатлява. За тяхното шоу вече има и шестима ентусиасти във фен-зоната. Очевидно гости от страната с най-нисък кредитен рейтинг в света в момента. Концертът на Cyanna е много добър, като това, което оценявам като минус, е че песните им много си приличат - всички са със сходно темпо и със сходно развитие. Изпълнението обаче е без забележки. Вокалистът има страхотно присъствие и кара много хора да му ръкопляскат. Кавър на "Now I Wanna Be Your Dog" към края. D2 го правят по-добре. Страхотно е, че такива групи от съседни държави идват за български фестивали. Това отваря вратите и на български банди към фестивали във въпросните държави. А и виждаме какво се случва около нас.

    Кратък и много добър фънкарски сет на DJ Мартен. Шанс да разгледам по-голямата част от фестивалната площ. Вече има доста хора, но те са по сенките, защото все още е горещо. Да, има вятър, има и все повече облаци, които са все по-откъм северозапад, но извън сянката още е твърде топло.
Фестивалната зона е още по-хубава като я разгледаш отблизо. Промоутърките на марките-спонсори - също. В България все още се раждат ужасно красиви хора.

   Всички са в добро настроение. Те още не са чули Слуха. На много места ухае на билки. Нормално. Намираме се в непосредствена близост до Царството на билките в България.

    Tri O Five са преобладаващо българска формация, която прави безкомпромисен фънк и има най-заразително обаятелния фронтмен. Той е от Питсбърг и никога не е сам. На саундчека се държеше така, сякаш пред него има няколкостотин човека и провеждаше супер интригуващи разговори на българо-английски с тези въображаеми хора. По време на концерта това се умножава по 10. Трябва да си адски заспал или вроден темерут за да не се впечатлиш от позитивната енергия на този тип. А и пее страхотно! Tri O Five са едни от не многото български формации, които са вървежни и западно от Калотина. Много са добри! DJ Илко ми дава листче с най-ситно изписания сетлист в историята.

    След Tri O Five на сцената трябва да излязат Остава. Малко преди това да стане, виждам Ник Холъм от Stereo MCs. Той идва и казва, че почти през целия ден са спали, защото техния саунд-чек е бил в часовете малко след изгрева. Малко се притеснява, че хората се събирали доста бавно пред сцената, но аз го уверявам, че за техния сет вече ще е доста населено отпред. Ник Холъм харесва това.

    Все повече хора са чули Слуха. Обажда ми се дори един италианец, който ме пита дали е вярно и защо в къмпинга се влиза бавно и трудно и няма достатъчно вода. Нямам удовлетворителен отговор на нито един от иначе справедливите италиански въпроси.

    Остава се хвалят, че ,,ако останело време, щяли да изсвирят и едно ново парче". Ами не остана... Но свирят чудесно. Започват с една песен, дето ,,не е нова, не е и сингъл, ама ш'ти хареса", и продължават с това, което публиката, преобладаващо дамска, иска да чуе. Вече има прилично количество хора, а повечето от присъстващите знаят всяка песен и се възползват от това. Остава се чувстват много ОК в компанията на точно тези групи и на точно тази публика и това много ясно се усеща. Великолепна версия на ,,Пинг-понг" в края, благодарности, поклон и ЧАО.

    Вече всички знаят. Има такива, които смятат, че пак има някаква измама и някой пак се е опитал да прецака някого. Истината е, че такива неща се случват постоянно и във все по-наситената с концерти и едва 7-милионна България те ще се случват все по-често. Няма да е лошо да осъзнаем, че подобно нещо не е приятно нито на промоутърите, нито на публиката и че в цялата тази ситуация промоутъри и публика играят в един и същ отбор.
Не мога да добия представа какви са настроенията сред хората, които са дошли, най-вероятно, главно заради Jamiroquai. Зад сцената всичко се случва така, все едно е по план. Няма друг начин. Скай Едуардс от Morcheeba тича след малкия си син, музикантите от вече свирилите групи се черпят, а Stereo MCs нахлуват яростно на сцената.



    При четвъртото си гостуване в България те са длъжни да ни изненадат с нещо. И пак го правят. Шестимата ненормалници предлагат на публиката край Разлог нещо като метъл концерт, който те принуждава да танцуваш, освен ако не ти липсват поне половината крайници. Роб излиза с китара, което е доста неочаквано. Изненадата е добра. Китарата колко добре му стои, а? Нямам обяснение как и защо този човек, която отдавна е далеч от определението ,,първа младост", има толкова много енергия и някакси успява да предаде тази енергия на цялата публика.  А публика вече има много. Фен-зоната е полупразна и от групата се опитват да направят така, че организаторите да пуснат всички други там. Не става. Все още не. Публиката в България обожава Stereo MCs и прави всичко възможно да подчертае това. Имам чувството, че това кара музикантите да се чувстват много по-освободени и в резултат започват постоянни закачки между членовете на групата, които, демонстрирайки усет към очевидното, отбелязват, че се виждат много по-ясно, когато си на два метра встрани от случващото се. Кат Кофи и Рейчъл Бърч са най-атрактивното нещо до момента, ако не броим няколко промоутърки на уиски, 5-6 барманки и около половината от дамския състав на персонала на фестивала.

   За първи път през деня публиката участва изключително дейно в събитията и пее почти всяка песен. Сетът на Stereo MCs не е Best Of компилация, но е много представителен и всеки от присъстващите намира по нещо за себе си. Някои намират повече неща. "Elevation" присъства по всеки възможен начин в речта и в музиката.

    Прекрасният сет на Stereo MCs донякъде притъпява неприятното усещане от Слуха, който вече се е превърнал в Лошата новина.

    За пръв път на подобен фестивал, малко след преполовяването му аз почти нямам никакви впечатления относно това как се усеща той отвън. Дори не знам как е звука. От мониторите се чува прекрасно и зад сцената всичко е като в приказка, но наистина не знам как е от другата сцена. Още повече предвид Лошата новина.

    Облаците вече са почти из цялото небе, но сякаш подсказват, че са само разузнавачи и че дъжд ще има чак със същинската част, която се очаква на следващия ден около обяд.

   Забелязвам Morcheeba, които изглеждат готови за шоуто си. Скай си е сменила роклята и тъкмо си обува очевидно неудобните, но доста ефектни обувки, с които излиза на сцената последна. Казвам им, че съм им голям фен, а те скромно ми благодарят за това и обещават страхотно шоу.
За мен наистина това беше шоуто на вечерта. Съдейки по реакцията на публиката, не е било само при мен.



    Изпитах истинско удоволствие от всички групи преди Morcheeba, но с тях, може би защото ми беше и първа среща, беше нещо много повече от удоволствие. Скай е толкова артистична и магнетична жена, че не ти дава да обърнеш достатъчно внимание на останалите от групата. А те заслужават това внимание, защото са изключителни инструменталисти, които очевидно се забавляват да свирят заедно. Много неща се случват по време на този концерт. Публиката нахлува във фен-зоната, поощрена от Скай. Политат шапки, знамена и други трикотажни изделия. Хиляди хора пеят песните на групата. Става като на най-хубавите фестивали. За около един час никой не си мисли за Лошата новина.

   Morcheeba свирят почти всичко от ,,задължителните" песни, плюс две от новия албум. Оказва се, че дори и новите песни се пеят от доста хора.

   По време на концерта млада госпожица носи на гръб заспалия малчуган на Скай и застава до мен за да гледа концерта. Питам я дали пушекът от машините за дим на сцената не пречи на спящото дете, а тя тактично сменя местоположението си.

   След малко над час пеене и след великолепна версия на "Rome Wasn't Built In A Day" майката на спящия юнак се оттегля, а малко след нея и останалите от групата. Един от асистентите им, който смесва уиски с бира по време на концерта, ми носи сетлист за спомен и ми казва, че след малко заминават, понеже в неделя са на фестивал във Франция.

   Малко след концерта на Morcheeba организаторите официално обявяват Лошата новина. Публиката не изгаря от удоволствие, но... животът продължава.

   Никога през живота си не бях чувал повече от една песен на Hurts. Дори нямах никакви очаквания от техния концерт. Нямам и кой знае какви впечатления. Факт е, че адски много хора искат да бъдат най-отпред за шоуто им и да пеят с тях.

   Аз пък точно в този момент искам да съм най-отзад и да се посветя в тайнството на химическото тоалиране. По тази причина и поради умората, комбинирана с джин и бира, почти изцяло пропускам Hurts и прецизния им, леко студен концерт. За тях ще говорят снимките и сетлиста, отлепен в последния момент.

   За Parov Stelar може да се каже само едно - танци. Много танци. Хиляди хора, танцуващи в подножието на планината.
След концерта се запознавам с групата, която също няма много време и си заминава веднага след шоуто.

   Естествено, няма как да игнорираме Лошата новина. Една много голяма мечта на хиляди като мен не се сбъдна, но... този петък беше прекрасен за адски много хора на поляните край Разлог. Лошите новини се забравят. Просто ще видим Jamiroquai друг път.

   По-важното е, че България си има нов разкошен фестивал. И нов повод името на тази странна държава да влиза в новини, различни от от криминалните хроники в Европа.