Kasabian са една от най-актуалните британски рок банди. След като оглавиха фестивала в Гластънбъри, те ще направят същото с българския Spirit Of Burgas за радост на хилядите си почитатели в България и съседните страни.

Краси Москов взе интервю от Серж Пизорно от Kasabian, а текстът можете да прочетете тук:

Краси Москов - Здравей, как си Серж?

Серж Пизорно - Много добре, вкъщи съм.

Тази седмица ви предстои да посетите страни като България и Румъния. Предполагам, че не сте много запознати с публиката и те може би не са гледали Kasabian на живо, какво мислите за това?

Наистина нямам търпение,  защото се занимаваме с това от много време и ни харесва да посещаваме места, на които не сме свирили досега. Готино и интересно е, държи те във форма.

Kasabian имат репутацията на една от най-добрите групи на живо в момента. Спомняте ли си кога точно осъзнахте, че концертните изпълнения на групата са се превърнали в нещо наистина голямо?

Преполагам, че не е станало веднага.Поне две години сме свирили само в малки клубове, учехме се  като свирехме в какви ли не дупки. Имахме концерти всяка вечер, учехме се. През деня почивахме. Така се става група. Така беше в началото, с бандата свирехме всяка вечер, понякога по два пъти...ако се налагаше. Така че, когато най-накрая издадохме албум, нещата потръгнаха много бързо. През всички тези страхотни години научихме толкова много. Мисля, че сега най-накрая разбрахме какви точно сме, какво правим. Сега концертите се провеждат там, където винаги сме мечтали. Мисля, че стигнахме дотам, където искахме. Смятам, че ще сме в много добра форма, когато дойдем.

Какво е нещото, което отличава Kasabian от другите групи, що се отнася до изпълнение на живо?

Мисля, че ние имаме собствена физиономия като група. Имаме много характерно звучене. Цялата тази комбинация от психеделия, рокендрол и танцувална музика. Освен това сме доста агресивни и енергични по време на концерт. Винаги сме се чувствали, че сякаш сме в мошпита с всички останали. Винаги главното е било да събираме хората, всички да бъдат едно цяло, като част от групата. Някои групи имат друг подход, поддържат дистанция, всеки е сам за себе си. Понякога и аз харесвам такъв тип групи, харесва ми чувството, но ние не сме от тях. Ние със сигурност усещаме, че сме там - по средата заедно с всички останали, а хората разпознават тази честност.

Доста често правите кавър версии и обикновено това са кавъри на поп песни. Как избирате песните?

За да обясня по-подробно как се получи, ще започна отдалеч. В Англия има едно радио, BBC Radio1, където често се канят групи за акустични изпълнения. Самите сетове са комбинация от песни на групата, плюс някои от актуалните към момента парчета. Така ти се налага да изпълняваш песни, които дори не ти е минавало през ума, че някой ден ще свириш. Първия път, когато ние участвахме, бяхме много доволни от крайния резултат и решихме, че може да правим нещо подобно и на концертите ни.

Така че до голяма степен онези участия са в основата. По време на концерти много често просто се сещаме за някоя песен. Даден тон или определено настроение ни подсеща за нещо. Обичаме да импровизираме и да смесваме парчета. Усещането е като когато правиш DJ сет.

 За група, която беше хедлайнер на Гластънбъри миналата година, какъв може да бъде следващият връх, кое е следващото голямо предизвикателство за групата?

Всъщност, нямаме никакви. Просто ще продължим да правим музика. За нас всичко изглежда така, сякаш вече сбъднахме мечтите си. Сега всичко опира до създаването на нови добри песни. Наистина се наслаждаваме на това да бъдем в група, да свирим на живо. За много хора сигурно би било досадно, ако се окаже, че е два след полунощ, а те са сами в студиото си. Не и за мен. Аз се чувствам най-добре там. Студиото е моят свят.

Много музиканти, включително и ти, напоследък обсъждате бъдещето на китарните групи и на китарната музика въобще. Мислиш ли, че рокендролът наистина умира или просто си сменя формата?

Всички тези изказвания са твърде прибързани и дори да съм го казал в някакво интервю, със сигурност не съм имал предвид буквално това. Никога няма да умре. Това никога няма да се случи. Това, което се случва в момента, е нещо като преходен период. Да, може би най-лошият период, който аз мога да си спомня. Това, което трябва да се случи, е да се появи нещо или някой, който да направи много силно впечатление. Нещо, което да вдъхнови децата и младите музиканти в репетиционните. Нещо, което да накара хората да останат в своята стая и да хванат китарата. Имаме нужда от вдъхновение. Рокендролът винаги е тук. Винаги витае някъде около нас. Просто в момента изглежда така, сякаш я няма тази енергия в китарната музика. Но аз винаги съм вярвал, че това, за което ти говоря, е някъде зад ъгъла. Винаги съм си мислел, че от нищото, от някой забутан град, ще изскочат шепа хлапаци, които ще хванат Стратокастера и ще променят света. Винаги е било така и винаги ще бъде.

Може ли да считаме, че последният албум на Kasabian - 48:13 - е твоята визия за еволюцията на китарната музика? Тази комбинация от основните рок инструменти и електроника, в същото време много директни песни.

Това е нещо, към което се стремим от първия ни албум. Винаги сме се опитвали да правим музика, която в представите ни е рокендролът на бъдещето. Рокендролът е нещо, което е трудно да бъде вкарано в рамка. Рокът на бъдещето. Това е нещото, към което винаги се стремим. Има толкова много невероятна музика около нас... Да вземеш по малко от всичко и да се опиташ да изградиш изцяло нова визия. Това е! Конкретно в последния ни албум това може да се усети в пълна степен. Точно това се опитахме да постигнем.

Смяташ ли да използваш същото това настроение за следващия ви албум или все още е много рано да се говори за него?

Да, рано е още за него. Сигурен съм в едно - знам как работи мозъкът ми и знам, че следващият ни албум няма да има нищо общо с последния. При мен нещата се променят бързо. Вече съм на друга вълна. Не знам какво точно ще бъде, но знам, че ще е различно. С последния албум казахме това, което искахме. Време е за нещо ново.

 Постигнали сте почти всичко на британския пазар - четири албума номер едно, почти всяка стойностна награда. Странно е как една от най-големите английски групи в момента не е особено успешна в Съединените Щати. Какво е твоето обяснение?

Не сме били там от пет години. Последното ни турне там беше през 2010-а. Това не ни помага особено с американската публика. Все пак това са цели пет години. През това време обиколихме почти целия останал свят, бяхме постоянно на път. Все пак трябва да отбележа, че успехът може да се измерва по много начини. Ние продаваме сравнително много албуми в Щатите. Когато свирим там, го правим пред много хора. Не съм от тези хора, които смятат, че на всяка цена трябва да правят концерти на стадиони и в арени. За мен е важно концертите да са хубави. Много хора биха дали всичко за това. Аз не искам такъв живот - да чукаш на всяка врата и да духаш на някого, само и само да продаваш повече албуми. Ние правим това, което правим. Ако ти харесва - супер! Ако не - има толкова много други банди, които можеш да слушаш... Ако не се забвляваш, просто не го прави.

В кои млади банди виждаш в най-голяма степен влияния от Kasabian? Мислил ли си за това?

Не, не съм. Изобщо не мисля в такава насока. Аз смятам, че всеки трябва да прави собствената си музика така, както я чувства.

Предвид, че има групи, като The Rolling Stones и The Who, които свирят вече повече от петдесет години, мислиш ли, че може да правиш нещо друго в живота си, освен музика?

В момента не мога да си представя такова нещо. По принцип не обичам да мисля за бъдещето. Харесвам това, което правя в момента. Бих се радвал да го правя дълго време.

Мислил ли си за солов албум?

Някой ден... Определено някой ден смятам да го направя. Искам да направя нещо напълно експериментално. Иска ми се да достигна до нови за мен територии, които са невъзможни като част от Kasabian. Да, някой ден ще направя солов албум.

Какво би правил без Kasabian? Замислял ли си се? Имам предвид, какво, ако не рокендрол? Футбол?

Каквото и да е, за да избегна бачкане на пълен работен ден. Мечтата ми като дете беше никога да нямам истинска работа. Направих всичко по силите си, за да избегна бачкането. Ако не беше това, щеше да е нещо друго, което няма нищо общо с чиновническия труд.

Ти си голям фен на футбола. Намираш ли достатъчно време да ходиш на мачове? Новият сезон започва тази седмица.

Не. Поне не толкова, колкото ми се иска. Моят любим отбор е Лестър Сити. Спомням си как с приятелите ми ходехме заедно на всеки мач. И сега го правим, когато намеря време да се прибера в града, в който израснах. Просто вече не се случва толкова често. Това означава много за мен. Всички тези спомени от миналото, момчетата и изобщо тази част от живота ми, са нещо свещено за мен.

Имате нов мениджър - Клаудио Раниери. Какво усещане имаш за него?

Мисля, че с него ще бъдем супер. Той е италианец, значи е пич. Много се вълнувам и очаквам с нетърпение новия сезон.

Какво очакваш от сезона?

Всичко по реда си. За нас беше важно да останем във Висшата лига. Рано е да имаме някакви големи очаквания. Отборът трябва да се утвърди в елита и след това да мисли за конкретни цели.

Имаше един българин, който прекара няколко сезона в Лестър. Помниш ли го? Защитник, на име Тунчев.

Тунчев, да. Никак не беше лош. Но българските футболисти, които помня най-добре, са Стоичков и Лечков. Лечков беше фантастичен!

А Бербатов?

Да, и Бербатов, разбира се. Но най-ясно помня гола, който Лечков вкара на Германия на четвъртфинала на онова Световно. След това Италия игра срещу България на полуфинала. Много добре си спомням онези мачове.

Синовете ти имат италиански имена, нали?

Да, Лучио и Енио.

Ти говориш ли италиански? А те?

Не го говоря до момента, в който изпия няколко уискита. Тогава ставам много добър. Децата учат италиански и бих казал, че напредват бързо.

Когато Англия играе срещу Италия, ти имаш ли някакви колебания кого да подкрепяш?

Аз просто се скривам. Гледам тези мачове сам вкъщи. Ужасно е!

Да се върнем на основната ни тема - шоуто тук, в Бургас. Свирили ли сте на плажа някога?

Не, за пръв път ще е. Дори отначало не знаех, че ще свирим на плажа. Направо на пясъка. Страхотно!

Да, плажът е много хубав. Чудесно място.

Звучи много добре.

Имате ли планове за нощта след концерта?

Ще видим къде ще ни отведе нощта. Винаги, по един или друг начин, се включваме в нощните забавления след концерти.