от Краси Москов. Ако сте на възраст между 20 и 40 и ако не сте живяли в клетка, то със сигурност в най-хубавите години от живота си сте си тананикали поне по десетина песни на Ревю, Контрол и Хиподил. А и песните, за които става дума, са такива, че още от първо слушане ти се набиват в главата, а от второто директно се включваш. И тези текстове...
Имаше ужасно много хора в Зимния дворец в петък! Без да претендирам, че съм бил на всички концерти в тази зала, не мисля, че някога там е било толкова пълно. От "хиляди" не разбирам много, но имаше поне шест. Още в 19:00 отвън имаше огромни тълпи. Всякакви хора. Имаше от цуцинки до метълки и от пънкари до културисти. Имаше и пънкари-културисти. Метълки-цуцинки по принцип не може да има.
От няколко години Студентски град, в частност един район в близост до Зимния, е средище на хора с лъскави(много често и "леопардови") дрешки и фьешън прически. Въпросните душици с ококорени очи зяпаха нашествието на една огромна тълпа фенове на нещо непонятно за тяхното Планетно възприятие. Имаше един тип, който в избушената си четириколка с отворени прозорци беше набичил някаква чики-рики мелодия и си проправяше път. Сред гора от средни пръсти...
Две трети от хората бяха в нокдаун още преди да влязат. Когато се насвяткаш още преди концерта има опасност да го пропуснеш, но когато го направиш с бира има опасност и да се напикаеш.
Като цяло се влизаше лесно. Лек източен полъх имаше във факта, че на входа, на който пишеше "PRESS" след 20:00 не пускаха хора, които имат баджове с надпис "PRESS".
Хубаво и важно е да се спомене, че самият концерт беше организиран много добре - с две големи видео-стени, с голяма и чудесно осветена сцена, с приличен звук. Изобщо с много ,,екстри", които напълно оправдаваха цената на билета. Всъщност цялото шоу бе заснето и ще се появи на DVD, така че всичко това ще може да се види и от отсъстващите в петък. Естествено, най-важното нещо бяха трите групи.
Цветята от края на осемдесетте излязоха в 21:00. Нямаше ги Манчев и Бойчо(мир на праха му!), но Милена и Васо бяха там. Всъщност Милена май беше най-ентусиазирана от всички, които излязаха на сцената на Зимния дворец в петък. Тя направо грееше!
,,Добре дошли под шарената сянка!"
Факт е, че за разлика от другите две групи, Ревю продължават да свирят из клубовете в България, но този концерт беше различен. Настроението беше различно. Публиката беше различна. Няколко хиляди човека с пълно гърло пяха всяка от песните така, че леките неточности с нивата на китарата и подложките практически не се забелязаха.
Пълен комплект любими парчета - ,,Ала-бала", ,,Чичо", ,,Закуска", ,,Цветя от края на осемдесетте", ,,Африка", ,,Франки Фърбо", ,,1968".
Васил е вглъбен в музиката. Не говори много и не се движи особено по сцената. Милена е на другия полюс. ,,Трябва по-често да се събираме така. Трябва по-често да има такива концерти!" От нейната уста звучи много красиво, но и малко утопично. Като в песните на Ревю...
Към края на сета на групата Милена казва ,,Аз не пея в следващата песен, но тя ми е една от най-любимите" и започва украшението за истинските фенове - ,,Ралица".
Финалът е очакван - ,,Директор на водопад". Поклон, ракопляскания и оттегляне без бисове и излишни приказки.
Имам чувството, че Контрол се появиха на сцената по-малко от десет минути след Ревю. Още не бяхме успяли да споделим впечатленията си с познатите в предверието и дори не успяхме да си вземем нови бири защото от залата се чуха френетичните крясъци на Кольо Гилъна. За ,,Булка" вече успях да се включа с глас и присъствие. Застанах най-отзад за да наблюдавам както групата, така и цялата публика. Раздвижването беше осезателно. Първи концерт на Контрол от 2004-а. Със сигурност имаше доста хора, които гледат тази група на живо за пръв път. Малко пораснали, малко поулегнали и с къси коси, Контрол не разочароваха никого. Напротив, накараха всички да скачат и да пеят. И те, както и Ревю, заложиха на най-познатите си песни - ,,Ти още ли си тука", ,,100-150", ,,Жива да не бях", ,,Обичам те, Мила!", ,,Бий Хлапето", ,,Най-щастливият ден". Като цяло сетът на Контрол ми се стори по-кратък отколкото на Ревю. Може би просто ми се е искало да е по-дълъг. Кольо не пропусна да се възползва от факта, че залата е препълнена и си правеше ,,игра с публиката" в почти всяка пауза между песните. На два пъти изпробваше и гласовитостта на хората като казваше ,,Толкова от нас. Приятна вечер!".
Е, за съжаление край наистина имаше. На бис групата излезе със ,,Seek 'n Destroy"(ой, ой, ой ой ой) и след това Краси Неделин излезе с детето си на рамене за ,,негавата песен" - ,,Леле Како". Това май беше и най-шумният момент в целия концерт.
Паузата преди излизането на Хиподил също беше много кратка, което е похвално. Все пак успях да събера впечатления от хора, които са били пред или около сцената. ,,Потрошиха ме в погото", ,,Едва смогвах да си пазя приятелката", ,,Целият съм в бира, отвсякъде някой те залива" и т.н. Всички обаче бяха нахилени и доволни. Всъщност почти всички. Наличието на пънкари и бръснати глави на едно място неибежно доведе и до няколко, за щастие, леки конфликта. Един идиот пък биеше някакво момиче в паузата между групите. Някакъв висок дългокос тип му отвъртя един десен в лицето.
Всъщност в момента, в който Хиподил излязоха, вече имаше десетки нокаутирани от алкохола. Ебаси, имаше заспали хора навсякъде - на стълбите, в залата, по трибуните!
Страхотно е да видиш отново заедно на сцената класическото каре - Светльо, Пешо, Лъчо и Басистще. Заедно с Венци Мицов и четиричленна брас-секция. Всъщност това, което отличаваше този концерт на Хиподил от предходните няколко, бяха именно Пешо и уникално якият брас. Китаристът беше в отлична форма, с огромно желание да свири пред тази публика. Брас-секцията направо изкърти!
За разлика от предните две групи, Хиподил предложиха малко по-ценителски сетлист. Имаше няколко рядко свирени бисера от първите два албума като ,,Сутрин го навира", ,,Клиторен оргазъм", ,,Бира", ,,Кой намаза със лайна", но безспорният връх беше поредицата ,,Момичето", ,,Жената" и ,,Бабата" точно в този ред, както си е в албума.
Разбира се, имаше и хитове за тези, които са слушали оттук-оттам творчеството на групата (е, има и такива). Очаквано Хиподил свириха най-дълго. Може би този път Светльо Витков беше една идея по-умерен на сцената. И все пак той си остава уникална фигура за българската сцена. Както казва един мой познат ,,Светльо е единственият български фронтмен, който може да излезе на сцената, да каже ,,Да ви го начукам" и мадамите пак да му се кефят". Така беше и сега.
Бясно пого и два биса.
Едно наистина впечатляващо завръщане. Сега и завинаги.
