текст: Краси Московснимки: Елена Топлийска Малко след като влязох в Универсиада, телефонът ми звънна и един приятел ме попита къде съм. "На концерт", викам. "Какъв концерт, бе?". А аз не знам какво да му кажа... Ако му кажа, че ще гледам турбо-фолк-етно-пънк-метъл-експлозия, рискувам да стресирам неговата тру-метъл душа и това да разстрои редовното ни съвместно биропиене. Затова му казах просто "Ще гледам тук едни групи и после ще ти разказвам". "Ъхъм... Чао!"
Всъщност в първата вечер на декември, 2009-а, смятах да се насладя на срещата на балканската етно-музика със западния пънк и метъл. Виж как софистицирано звучи!
Ама е хубаво да се уточни, че това чудо е важно не само да се чуе, но и да се види. Затова имаме снимки. Те са доста по-представителни от този текст.
Зала "Универсиада" пак се понапълни и то само три дни след като Милена и приятели я бяха пръснали по шевовете. Понапълни се с различни хора, с по-ниска средна възраст и с по-шарени дрехи спрямо събота вечер. Сама по себе си снощната посещаемост е отлично постижение. Особено като се има предвид, че следва работен ден. Факт е, че онзи отличен звук от съботния концерт не бе достигнат във вторник, но както би казал Васко Гребена (ако, разбира се, имахме такъв творец) - "Карай да върви, това е пънк".
Минутки след 19:00 излезе първата банда - сърбите Перо Деформеро.
За миг ослепях!
Техният певец е нещо, което се осмисля едва няколко минути след като се види. Едър чичо от Нови Сад, който все едно е излязъл иззад тезгяха на някоя кръчма в сцена от ранните филми на Костурица. Бял костюм, бели обувки, половин кило злато на врата, сочен мустак и корем, в който може да се скрие и Радован Караджич. УНИКАЛЕН!
Групата, освен от споменатия експонат, се състои от трима младежи, които забиват яко, докато фронтменът им пее в стил "сръбските приятели по маса на Христо Стоичков". Свириха и нещо като фолк-версия на "Child In Time"(малко преди да гледаме Гилъна, сеш'се?), в която Белия показа завидни висоти на гласа. Свириха около 40 минути. Ако си се подкарал с мастики и вече минаваш в трета фаза, Перо Деформеро са идеалният ти саундтрак!
Публиката ги прие много радушно, като на последното парче, което явно е големият им хит, пя с Белия, който адски много се изкефи и беше много искрен като се покланяше и казваше "Хвала, София".
Контрол излязоха в 19:55. На същото място, където точно преди 20 години... знаете, нали? Е, този път облеклото не е толкова екстравагантно, а музикантите не са толкова ненормални. Но са Контрол. И са с Гилъна.
Публиката откача още на първите акорди на "Ласточка Пой", с която се открива концерта.
Веднага след химна за милата птичка започна поредица от най-забележителните творения на групата. Честно казано, каквото и да бяха изсвирили, все щеше да е хит. Те май нямат нехитове. А и като се вземе предвид факта, че с изключение на няколкото инцидентни концерта тази година, Контрол не са излизали пред публика от незапомнени времена, гладът към песните им беше сомалийски.
Подборът, все пак да натъртя, беше умопомрачителен: ,,Дайте Ми", ,,Булка", ,,Жива Да Не Бях", ,,100-150", ,,Алкохол Блус", ,,Ти Още Ли Си Тука", ,,Обичам Те Мила".
А?
В този момент три хиляди човека са като в сън.
Погото по време на изброените песни е масово и разни хора успяват да ,,преплуват" по ръцете на останалите от единия край на залата до другия.
Кольо знае как да контролира публиката. Винаги е знаел. Той е от Контрол...
Освен че знае как да накара хората да пеят и скачат, той умее и да ги докосне там, къде трябва. Знаейки, че голяма част от присъстващите са били в тази зала и в събота, Гилъна се заиграва с ,,Чичо" на Ревю и с ,,Не'ам Нерви" на Милена. Почти след всяка песен казва ,,Ебаси, колко е яко тук!".
По някаква причина на прицел е Роби Уилямс, като и Кольо, и Краси си правят тестис с част от творчеството му. По-късно в сатиричния рецитал биват включени Президентът на републиката, министрите, Иван и Андрей и тъ нъ.
По някое време на сцената се появява синът на Краси с малка черна фланелка с бяло Весело Роджърче отпред. Повод да чуем ,,Бий Хлапето". Финалът на основната част от концерта е отреден за ,,Най-щастливият Ден".
Никой не се съмнява, че ще има и бис. Все пак не сме чули ,,Леле Како". Преди нея, обаче, Контрол изразяват почитта си към Metallica. "Seek And Destroy". Ой, ой, ой, ой...
Мисля си, че този път ми хареса дори повече, отколкото напролет в Зимния.
Трябва да се спомене, че музиката в паузите между групите беше много умело подбрана. Непосредствено след Контрол от колоните гръмна Rancid, а непосредствено преди Kultur Shock слушахме смазващата "The Power Of Love" на Frankie Goes To Hollywood.
Kultur Shock се появиха минутка-две след 21:00. Джино е с черен суитчър и качулка на главата. Още на първата песен всичко това беше отстранено, за да се насладим на хунската прическа на босненския звяр. Да, звяр е точното определение. Във всяко едно отношение! Джино е безрезервен любимец на публиката, който те кара да го гледаш втренчено през цялото време. И да го слушаш, впрочем. Освен, че пее изумително на няколко езика, Джино свири на n на брой инструмента.
Двете дами в групата са другото бижу. И двете. Цигуларката, Парис Хърли, е по-атрактивна на външен вид, докато саксофонистката, Еми Динайо, показа стресиращи гласови данни.
Вал беше един от най-щастливите в залата, тъй като свири на една сцена заедно с брат си(Оги от Контрол) може би за пръв път.
Басистът, Гай, ми беше особено любопитен, тъй като бас-партиите в новия албум са много впечатляващи. За съжаление снощи ме впечатли основно визията му, понеже поради проблеми със звука басът почти не се чуваше. По-скоро се чуваше като силен шум.
Като споменах новия албум, да уточня, че именно песните от него преобладаваха, което е нормално, като се има предвид, че повечето фенове харесват "Integration" почти колкото култовия "Kultura-Diktatura". Разбира се, по-старите хитове също присъстваха в сета - ,,Тути-фрути" беше изсвирена в началото, а ,,Мастика" беше оставена за биса.
Сцепващ сет, в който етно и фолк-мотиви се редуваха с тежките рифове на Вал Кьосовски и акапелното пеене на Джино.
Естествено, по време на концерта на Kultur Shock беше и кулминацията на погото в публиката. Дано всички са здрави! Със сигурност обаче всички са много доволни. Преди три дни си мислех, че концертът на Милена и приятели е бил най-позитивният, но не. Беше този снощи. И съм сигурен, че още при следващото си турне, Kultuk Shock пак ще наминат насам.
