Елена Розберг: Аз съм Елена от Z-Rock. Как се чувстваш в София, въобще на територията на Европа?

Мат Хийфи: Много съм щастлив да бъда тук. Това е страна, за която преди седмица-две не знаех почти нищо. Първоначално се предвиждаше да участваме като съпорт на хедлайнерите Godsmack. След като отпаднаха, ни се обадиха от България, за да ни кажат, че Trivium са достатъчно харесвани тук и затова ни канят да бъдем хедлайнери. Ще свирим на голям стадион,нещо което, в началото никога не съм си представял , че може да ни се случи!

Е: Много хора се зарадваха, че точно вие ще поемете хедлайнерството.

М: Да, оказва се, че България е страна, където се слуша доста метъл. Ние сме метъл банда и е съвсем нормално да бъдем хедлайнери на метъл фестивал в страта, която има голяма метъл аудитория.

Е: Дали мултиетническия произход – майка ти е японка, семейството на баща ти от Ирландия, ти помага да общуваш по-лесно с хора от различни националности?

М: Определено! Имам някакъв усет към езиците и бързо научавам определени изрази. Сега идваме от Русия. Възхитен съм от руснаците. Запомних някакви фрази. Преди това във Финландия също общувах с местните хора и се опитах да науча нещо. За пръв път съм в България и засега съм запомнил само една дума. Но ще я използвам по-късно, по време на концерта- „благодаря“!

Е: Колко езика знаеш?

М: Мога да превеждам от други езици на английски, но най-добре се справям от японски. Знам по няколко израза и различни думи от немски, полски, шведски, финландски, турски.

Е: Впечатляващо! Кажи ми, дали смяташ,  последния албум на групата In Waves, за най-високата точка в кариерата ви досега?

М: Да! Докато не тръгнахме на това турне, не бяхме много сигурни в успеха на това, което сме направили, но всеки път, когато изпълнявахме едноименното парче, публиката запяваше заедно с нас.  Имам чувството, че дори албума Ascendancy, който е най-успешният ни до момента, не беше толкова популярен сред по-широката аудитория. Ние, всъщност, никога не сме били много популярни, защото ни издава малък лeйбъл. Ние сме познати основно в Съединените щати, Великобритания и Ирландия.  Следващият албум – Crusade- не беше чак толкова успешен в Америка, но пък се продаше в други страни по света.  Shogun стана хит в Австралия и Япония. И сега, последният ни албум In Waves се котира добре навсякъде. Въпреки че, не може да става дума за колосални продажби, факт е, че младите го познават. Това , разбира се, се дължи основно на интернет.

Е: Каква е концепцията на албума?

М: Дългата версия на един кратък отговор е такава- всичко в този албум, като започнем от заглавието, лириката, музиката, видеото, естетиката, която представя, всичко това предоставя възможност за  свободна интерпретация на всеки един от нашите слушатели.  Ние наистина искаме да оставим публиката ни да възприема и да чувства нещата лично. Попадал съм на изумителни интепретации от различни хора.

Е: Например?

М:  Казвали са ми, че това е един наистина мрачен албум, други казват, че носи надежда. Някои песни са за това, как да откриеш вярата, други-  за разбитите връзки между хората. Някои слушатели развиват апокалиптични теории върху нашата музика. Дори с членовете на групата не съм коментирал в детайли, за какво точно става дума в песните, за да може всеки, сам за себе си, да си изгради представа и да намери своя отговор. Това е много важно, за да се прояви личната креативност.

Е: Как мислиш, по какво новият албум се различава от останалите?
М:  Интересното при нас е че никога не се знае, в каква посока ще поемем със следващия запис.  В същото време всички те звучат като Trivium, но са различни.  Ако трябва да обобщаваме, трябва да кажа, че всеки албум на групата се различава от останалите.  Това, може би, е основна характеристика на групата ни- че звучим по различен начин.

Е: В България, по радиото често пускаме ваши песни и парчета на групи с подобно- по-твърдо и агресивно звучене.  Вече не сте екзотика за радиоефира. Това прави ли ви мейстрийм? Как си обясняваш този феномен- все по-тежки групи да звучат в ефира на комерсиално радио?
М: Ами, това е метълът! Това, което дава преимущество на метъла в сравнение с останалите музикални жанрове, е че не излиза от мода. Постоянно се появяват нови музикални идеи. Спомням си в началото на новото хилядолетие, как в Америка се появи метълкор, в последно време- особено модерен е дъбстепа. Постоянно излизат нови неща, но класическата метъл традиция продължава. Независимо, дали ще приемем за начало Лед Зепелин или Блек Сабат, метъл музиката е жива. Имало е славни моменти, имало е и спадове, но винаги съществува жажда за такава музика. В Щатите и Великобритания доста хора слушат метъл, но в други страни по света и в Европа, по-конкретно, метълът се е превърнал за много хора в стил на живот. За нас това е много вдъхновяващо! Точна затова сега имаме концерт на този голям стадион в България.

Е: Мислиш ли, че вашата популярност се дължи в известна степен на социална или политическа ангажираност?
М: Възможно е. Ние не поддържаме типичния имидж, наложен от метъл клишето като начин на поведение и обличане. Нашата философия е основана на толерантност към различния начин на живот, към различните идеи на хората. Ние не приемаме реакционната философия на пълното отричане и незачитане на чуждото мнение. Някои от парчетата ни са с антисексистка и антирасистка насоченост, други са против насилието над деца. Надявам се, хората да се вълнуват от нашите текстове.

Е: Фен ли си на социалните мрежи?
М: О, да! Още от самото начало. Баща ми беше мениджър на бандата от началото, когато бях 12-годишен до към 2006-та- 2007-ма година. Той винаги е бил обърнат към този начин да се промотира групата. Казваше ни- момчета, това е бъдещето. В началото, в Myspace, той отговаряше на всяко едно съобщение на всеки един фен. Сега вече всеки един от нас има свой профил в социалните мрежи, като музикант, като член на Trivium, лични страници,  аз имам собствен блог, имам блог, специално посветен на храната, музикален блог, фотографски блог. Това е начин постоянно да информираме феновете, какво се случва с нас. Вероятно, по-класическите групи биха казали, че един музикант трябва да защитава личния си живот, но ние вярваме, че така трябва да се случват нещата при една по-млада банда и сме насочили сериозни усилия в тази посока. Вчера, като пристигнахме в България и се поразходихме из града, по-късно качих в социалните мрежи снимки и информация, какво сме хапнали, какво сме пили, как е при вас. Различни хора, сряд тях и много български младежи, веднага реагираха с коментари.

Е: А оставали ли ти време за истинско общуване с истинските хора в нормалния живот? Изглежда си много зает.
М: Понякога...Най-любимото ми нещо е хубавата храна, вече стана дума за това. Обожавам да споделям храната си с хора, които познавам и хора, които не познавам.  Най-добрият начин да създадеш атмосфера за искрено общуване, за да опознаеш наистина някого, е да седнеш и да хапнеш с него. Някои от най-добрите приятелства, които съм направил, са започвали точно така- с хубава храна. Независимо дали става дума за приятелства с музиканти от други групи, с бизнес партьнори или с фенове.

Е: Защо замени саксофона с китарата?
М: Свирех на сакс в прогимназията, бил съм на 11-12 години. Просто трябваше на свиря на някакъв инструмент. Исках пиано, но нямаше такава паралелка в нашето училище.  Баща ми е китарист. Не съм учил при него, но навсякъде вкъщи имаше китари. Съвсем естествено беше да искам да свиря на китара. Ако бях продължил със саксофона, трябваше да се насоча към джаз група, а не се виждах точно така. Някои музиканти ползват саксофона наистина превъзходно. Например в новия албум „Eremita“ на вокалиста на най-любимата ми банда на света Emperor- Исан- има много сакс. Той смесва блек метъл, прогресив и джаз.

Е: това ли е посоката, в която се развива музиката- да бъде по-еклектична?
М: Да, може да се каже. Дори, ако разсъждавам върху компонентите, които смесва нашата музика- това е смес от различни неща. Мелодична част и много твърди пасажи- влияния от Metallica, Sabbath. Аз обожавам Queen и Beatles, обичам Depeche Mode и Rammstein. Слушам блек метъл, но и класическа музика.  Пускам си ренесансова музика с флейта и традиционен шведски фолк.

Е: можеш ли да си представиш да включиш саксофон в следвашия албум?
М: Може би не със Trivium, но много вероятно в някои от другите проекти, в които съм се забъркал.

Е: С какви други музикални проекти си се забъркал?
М: Винаги правя нещо допълнително. В моя блог качвам по-шумни неща, нещо като музика от филми на Дейвид Линч. Понякога пиша песни за други групи. Преди време написах и продуцирах записа на една ЕМО група, Tomorrow Was Monday.  Сложих го в блога си, за да покажа, че мога да правя и това. Имам пънк парче  с групата Misfits, записвал съм с King Diamond.

Е: каква е най-смелата ти мечта?
М: Преди дни бих казал- да излезем като хедлайнери и да свирим на голям стадион. Но, ето че стана- тук в България. Когато бях на 12, гледах Metallica в Сиатъл през 99-та, си казах, това ще правя като порасна. Наистина го желаех. И дори, това да не случва в същия мащаб, кариерата ми се развива великолепно и съм щастлив. Ако след пет или десет години, имаме шанса отново да се върнем тук за наш, самостоятелен концерт, това би било прекрасно. Това не е лоша цел, нали? Би ми се искало, да ни се случи нещо като Maiden турне- да обикаляш целия свят и да свириш пред стотици хиляди хора.

Е: Кои са твоите музикални герои?
М: Джеймс Хетфийлд беше първият! И винаги ще бъде най-големият! Той е причината да започна да свиря и да пея. Неотдавна ги видяхме на Download. Metallica са по-добри от всякога. Мисля, че голяма част от метъл бандите са силно повлияни от Хетфийлд, от Дикинсън и от Анселмо.

Е: Накрая да те питам- какво ви предстои?
М: Тази година сме 10-11 месеца на път. Нон-стоп.

Е: Имате ли нова музика?
М: Готови сме с демо на 9 нови парчета. Ще записваме. Надявам се да издадем нов албум към края на следващата година.  Той ще съдържа всичко това, заради което хората обичат Trivium.