Ники: Как си, Андреа? Къде те откривам?

Андреа: У дома в Милано. Преди три дни се върнахме от Америка. Приключихме турнето си там и после свирихме на един фестивал в Германия, Уейв Готик Трефен в Лайпциг.

Ники: А на 2-ри юни идвате в София. Как беше турнето ви до момента?

Андреа: Турнето е страхотно. Започнахме през януари, когато издадохме албума, с концерти в Щатите като част от турнето GiganTour, заедно с Megadeth, Motorhead и Volbeat. После си бяхме у дома за няколко седмици, след което продължихме с хедлайнерски концерти в Мексико и съвместни с Lamb of God и Hatebreed в Южна Америка - Бразилия, Чили и Аржентина. След това започна нашето хедлайн турне в Северна Америка, което комбинирахме с участия в американски фестивали. Приключихме със съвместни концерти с Роб Зомби и Megadeth.

Ники: Коя за теб беше най-добрата част от досегашното ви турне?

Андреа: В Южна Америка винаги е по-специално, защото не ходим много често. Това беше второто ни пътуване там и феновете бяха много луди, защото бяха чакали групата от много време. Може би затова там е по-специално. В Северна Америка сме имали и повече турнета в миналото, така че сме по-свикнали.

Ники: Как минава един твой ден по време на турне, обикновено?

Андреа: Хубаво е ако има възможност да правя нещо интересно, например да разглеждам забележителности или да се забавлявам, но в повечето случаи е доста скучно. Налага се да чакам цял ден, понякога давам интервюта, после около час преди концерта репетираме и следва самото шоу. Обикновено концертът е най-интересната част от деня.

Ники: Има ли нещо, което винаги си купуваш от местата, които посещаваш?

Андреа: Купувам си от онези магнитчета за хладилници, нали ги знаеш? Купувам си и дискове, взимам и някакъв подарък за майка ми. Обичам да събирам готини неща от местата, където ходим, но проблемът е, че когато си на турне в продължение на два месеца, багажът ти става все по-тежък и по-тежък. Купуваме си неща, които после е трудно да си донесем вкъщи (смее се).

Ники: Ясно. Спомена, че си у дома. Как е ситуацията с продължаващите земетресения в Италия? Твоят район засегнат ли беше?

Андреа: Не, почувствахме няколко вторични труса вчера, но бяха много много леки. Лампите се поразклатиха, но не беше нищо страшно. Земетресенията са на около 300 километра оттук. Не е толкова далеч, но ги усещаме доста леко.

Ники: Съчувствам ви. Преди седмица и тук имаше доста силно земетресение, 5,8 по Рихтер, което изплаши доста хора и за щастие се размина без жертви.

Андреа: Всъщност и нашето земетресение беше толкова - около 5,8.

Ники: Окей, хайде да поговорим за нещо друго, например суперуспешния ви актуален албум "Dark Adrenaline". Откъде дойде вдъхновението за него? Да започнем със заглавието.

Андреа: Търсехме заглавие, което да изразява мрачния и негативен период, в който бяхме по времето, когато пишехме песните. Стремяхме се да впрегнем тази негативност и тя да се прояви с по-голяма мощ в музиката за албума. Затова избрахме заглавие, едновременно изразяващо отрицателните неща и енергията, която те генерират. Dark Adrenaline перфектното заглавие, което носи идеята за силната енергия, която се отприщва, когато средата е негативна. Но това може да доведе и до нещо позитивно и креативно, като например музиката, албума и турнето ни.

Ники: Значи създаването на музика може да лекува, да помага за преодоляването на трудности?

Андреа: Да, трябва да бъде така. Защото ако нямаш нищо за казване, абумът ще стане скучен. Готино е, когато имаш нещо. Дори и да е мрачно, то може да бъде много вдъхновяващо. Много от шедьоврите в миналото са били вдъхновени от лоши моменти и тежки състояния на творците. Особено в поезията, или в картините на много художници, но също и в музиката. Нашият начин да се изразяваме с музика работи много добре, когато започнем от нещо негативно.

Ники: Разкажи ми повече за процеса на създаване на Dark Adrenaline. Как работихте с групата - всеки предлагаше свои идеи, или разчитахте на един основен композитор?

Андреа: В този албум основният ни композитор беше Марко, нашият басист. Той написа музиката за... практически всички оригинални песни в албума. Останалите се включиха в студийната работа, когато дойде време да аранжираме и запишем песните, да мислим за сола, лийд китари и така нататък... Всичко това дойде на по-късен етап. В началото аз, Марко и Кристина се бяхме затворили в мазето му, той има малко домашно студио в мазето си тук в Милано, където направихме демо версиите на парчетата. Изпратихме ги на продуцента Дон Гилмор, за да чуем неговото мнение и различните му идеи. После, когато събрахме достатъчен брой песни, Дон дойде при нас в мазето в Милано за всички довършителни работи, за да може структурата на всяко от парчетата да е завършена. После влязохме в репетиционна, за да репетираме заедно с барабаниста и той да добави своите идеи и собствен стил към партиите си. След което влязохме в студиото. Като цяло беше доста дълъг процес - между писането на песните и записването им в студио минаха около шест месеца.

Ники: Това ли е рецептата ти за един добър албум на Lacuna Coil?

Андреа: Мисля, че докато имаш какво да кажеш и притежаваш волята да се стремиш към нещо по-добро и по-голямо, отколкото си правил досега, в това е разковничето. Тайната за нас е да продължаваме да опитваме неща, които не сме правили преди. Имаме собствен стил, който сме изградили с времето. Ако чуеш наша песен, знаеш, че това са Lacuna Coil. Същевременно музиката ни има различни аспекти - можем да правим по-енергични парчета, или тъжни, или баладични. Опитваме се да достигнем навсякъде, където можем, и в края на краищата с всеки нов албум научаваме по малко за истинския стил на Lacuna Coil.

Ники: С Dark Adrenaline постигнахте и голям комерсиален успех. Доколко това е важно за вас?

Андреа: Важно е дотолкова, че трябва да си плащаме сметките, нали разбираш. Трябва да продаваме албуми, да изнасяме концерти и да предлагаме мърчандайз. Това е единственият начин за нас да оцеем и музиката да бъде нашата работа. Напоследък става все по-трудно и по-трудно, защото всичко се промени заради Интернет. Правилата са други и вече не продаваме толкова много албуми, както преди. Освен това всички са на турне и става все по-трудно да изкарваш добри пари от турнета или фестивали. Моментът е труден, но това важи не само за музиката, кризата е в икономиката като цяло.

Затова мисля, че всички просто трябва да се стегнем и да продължим да правим това, което можем, по най-добрия възможен начин.

Ники: Наистина, много музиканти, с които говоря, обвиняват интернет за това, че не продават толкова албуми. Добра или лоша е за теб мрежата?

 

Андреа: Харесвам Интернет, ползвам го всеки ден и не мисля, че е нещо лошо. Просто смятам, че преходът от CD-то като физически носител към изцяло дигиталната музика, стана без каквито и да било регулации. Там е проблемът. Не съм против мп3-ките, не съм против да раздаваме неща безплатно, или хората да чуят албума ни, преди да си го купят. Това е страхотно и интернет има силата да разпространява информацията дори и в страни, където няма нормална дистрибуция на CD-та. Така че ставаме известни дори и в такива части на света, и можем да правим повече турнета. Мрежата не е лоша сама по себе си, но начинът, по който се използва, се разви светкавично от нула до “всичко е безплатно”. Не съм срещу свободата, или срещу това хората да си улесняват живота. Това е страхотно и помага на всички. Просто мисля, че е невъзможно да вземеш една професия и да я направиш безплатна. Това не се случва с никоя друга професия. Киното, видеоигрите и музиката страдат най-много в момента, но си мисля, че в дългосрочен план и други браншове ще пострадат, заради липсата на регулации.

 

Трябва да има някакъв баланс, и не говоря за това да си купуваме ферарита и имения с плувни басейни. Говоря за това хората да получават достатъчно пари да живеят.

 

Ники: Така е. Нека се върнем на Dark Adrenaline. Чия идея беше да включите в албума кавъра на “Losing My Religion” на R.E.M.?

 

Андреа: Преди няколко години, в албума Karmacode направихме кавър на Enjoy The Silence. Още по онова време “Losing My Religion” беше една от песните, които обмисляхме да включим в някой наш албум. “Enjoy The Silence” обаче се получи страхотно от първия път и решихме да оставим нея. Когато записвахме последния албум се върнахме към идеята за Losing My Religion, защото вече я бяхме опитвали и звучеше добре. Мисля, че текстът пасва много добре на концепцията на албума и на останалите парчета. Музиката от своя страна е много в стила на Lacuna Coil. Получи се почти като песен на Lacuna Coil с текст на R.E.M. Припевът е единственото сходно нещо, всичко останало в песента е различно.

 

Ники: Наистина сте променили много неща в музиката и според мен това прави песента добър кавър, защото не е точно копие на оригинала. Има ли други групи и песни, които сте обмисляли за преработки, може би за някой следващ албум?

 

Андреа: Имали сме идеи за групи като Simple Minds или New Order, или Sisters of Mercy. Има много страхотни групи, но не всички са лесни за трансформация към нашия стил. R.E.M. например имат много други хубави песни, които обаче са прекалено трудни за преработване. Losing My Religion беше по-лесна за преправяне. Задачата е да намерим песен, която би паснала добре на нашия стил, дори да не е най-любимата ни от дадена група.

 

Ники: Спомена няколко групи от 80-те и 90-те, уейв банди. Това ли е любимата ти музика?

 

Андреа: Не непременно. Харесвам музиката им, но слушам и съвременни групи, както и много по-стари. Просто мисля, че този тип музика е много подходящ за атмосферата на Lacuna Coil. Едновременно е по-лесно да я превърнем в нещо наше, но е и достатъчно различна. Защото, ако вземем някоя песен на Metallica, какъв е смисълът да правим метъл кавър на метъл песен? Тя вече си е метъл. Много по-голямо е предизвикателството да се насочим към песни с повече електроника, или да направим по-тежко звученето на някое рок парче.

 

Ники: Според теб трудно ли е за една италианска метъл банда да пробие и постигне световен успех, защото не мисля, че има много италиански групи, които да са успешни като Lacuna Coil?

 

Андреа: Всъщност на това ниво май сме единствената италианска банда, и изобщо не е лесно. С нас се случи стъпка по стъпка. Когато издадохме първите си два албума, те бяха повече в клишето на готик метъла. Малко по малко започнахме да правим турнета, да свирим по фестивали. С третия ни албум Comalies започнахме да променяме звука си и да вадим на показ повече от собствената си идентичност. Малко по малко започнаха да ни пускат някои американски радиостанции, после дойдоха няколко покани за турнета и това беше моментът, в който започнахме да се превръщаме в световна група. Има много неща, които постепенно ни превърнаха в голяма и известна група. В началото бяхме обикновена ъндърграунд италианска банда и никога не сме си и мечтали, че един ден ще имаме турне в САЩ, Южна Америка, Австралия, Япония, или нещо такова. Дори в България идваме за първи път. Това, което се случи с нашата група, е наистина уникален, частен случай.

 

Ники: Някой обяснявал ли ви е в началото, че трябва да пеете всичките си песни на италиански или нещо такова?

 

Андреа: Да, имаше такива хора. Мисля, че италианският е добър език за мелодична музика, но е много трудно да го накараш да проработи за рок. Дори германският е по-добър за рок, защото звучи някак по-рязко. Италианският е мек, всяка дума завършва с гласна и е трудно да го накараш да звучи рокаджийски, или дори метълски.

 

Ники: Феновете ви в България са много нетърпеливи да ви видят. Кажи им нещо.

 

Андреа: Щастливи сме, че идваме в България за първия си концерт. Надявам се, че хората ще дойдат да ни видят. Ще бъде много яко, ще подскачаме, ще пеем и крещим заедно, ще си направим страхотен купон. Като за първи път, искаме да го направим специално! Чакаме ви хора, елате и ни вижте!