Елена Розберг: Здравейте, мога ли да говоря с Янош Кобор?

Янош Кобор: Да, аз съм.

Е: Здравейте. Обаждам ви се от София. Казвам се Елена, от Z-Rock.

Я: Да. Изключително точна. Точно навреме, както очаквах.

Е: Приятно ми е, че можем да си поговорим. Имате много поздрави от своите български почитатели.

Я: О, благодаря. И ние им изпращаме привети и нямаме търпение да се срещнем скоро.

Е: Къде сте сега? В Унгария?

Я:  Да, в Унгария. Тъкмо се върнах от почивка край езерото Балатон. Времето е прекрасно. И се надявам, че скоро ще посрещнем и лятото.

Е: Браво на вас! Помните ли първото си посещение в България?

Я: Да, разбира се. Беше преди почти 30 години, но все още си спомням.

Е: Имате ли приятели в България?

Я: Да, а освен това, както знаете, тук, в Унгария,  има доста българи, които живеят в страната от дълги години, някои семейства са се преселили тук преди векове и са се занимавали със земеделие. Познавам доста българи.

Е: Вашата група винаги е вървяла пред останалите в родината ви. Вие сте първата унгарска група, която продава рекорден брой записи, първата група, която издава студиен рок албум. Първата банда, която записва албум на CD. Трудно ли ви беше да бъдете пионери? Как успяхте да постигнете всичко това?

Я: Ние започнахме в самото началото на рокендрол епохата и това съвсем естествено предопредели да бъдем винаги първи в Унгария и да бъдем новатори.  Винаги сме искали да бъдем една от най-добрите групи.

Е: Каква е историята на името на групата? Как го измислихте?

Я:  Събрахме се още в училище едва 16-годишни. В началото бяхме просто една гимназиална група. Тотални аматьори. Никой от нас не беше учил музика преди. Затова и не ни беше нужно име. Така се занимавахме около две години. През 1962-ра трябваше да свирим в студентския клуб. Управителят на клуба ни попита за името на групата. Все още не бяхме измислили. Тогава той предложи да се казваме Омега. В началото ни се струваше много странно. Но после свикнахме.

Е: Всеки един от групата има прякор. Разкажете ми за това.

Я:  Аз си нося моя прякор от училище, доста преди да се появи групата Омега. Всичките ми съученици си имаха прякори. Защо аз съм точно - ,,Меки"- не знам. Наричахме нашия бивш барабанист Джоузеф Лоукс - Бледо. По онова време филмите с Луи Дьо Фюнес бяха много популярни, а един от неговите герои се казваше така. Джоузеф приличаше малко на него. На нашия китарист викаме Елефант, защото се движи като слон на сцената и в репетиционната. Много е тромав. Прякорите на Лаци и Миши идват от техните средни имена. Ние измислихме прозвището на нашия барабанист- Кики- дума, която означава, че нещо не е съвсем наред.

Е: Спомняте ли си защо избрахте първия сингъл на групата да бъде кавър на песента на Ролинг Стоунс "Paint It Black"?

Я: Ролинг Стоунс бяха една от най-любимите ни групи по онова време. Имахме намерение да запишем една или две песни на английски и да ги издадем чрез унгарската звукозаписна компания. Мисля, че решението при избора на парче беше тяхно.

Е: Как се справяхте с влиянието и цензурата на социалистическата управа по онова време?

Я: За хората, които знаеха кои правила не трябва да бъдат нарушавани, не беше проблем. Ние стояхме настрана от политиката. Разбира се и ние сме имали проблеми, но не толкова съществени, че да ги споменаваме. Не бяхме много интересни на властта. Спазвахме правилата,  които специално в Унгария, не бяха толкова строги, колкото в Чехословакия, в Съветския съюз и предполагам, в България.

Е: Кога направихте големия пробив?

Я:  Голям успех за нас беше първото ни турне във Великобритания. Това се случи през 1968-ма година. Това повлия много сериозно кариерата ни нататък. Но големият ни пробив, според мен, дойде през 1973-та, когато сключихме дългосрочен договор със западногерманска звукозаписна компания и бяхме поети от техния мениджмънт. През следващите години осъществихме дълго европейско турне.

Е: Това ли е най-славният момент от вашата кариера? Бихте ли споделили и други специални моменти от живота на групата.

Я:  Един от тях бе, когато спечелихме Гран При на музикалния фестивал Ямаха в Токио с песента ,,Момичето с перлените коси". Много вълнуващ за нас беше и съвместния концерт със Supertramp  в Базел, който беше показан по швейцарската телевизия.

Е: Току-що споменахте песента ,,Момичето с перлените коси" - бихте ли ни казал, каква е историята, която разказва оригиналния текст?

Я: Трудно е да се преразкаже. Това не е реална история. Бяхме измислили тази хубава мелодия, непосредствено преди да тръгнем на първото си турне в чужбина. С нея искахме да кажем ,,довиждане" за няколко месеца на нашите унгарски фенове.  Това се превърна в песен за сбогуване. По-късно, когато записвахме втория си албум, "Десет хиляди стъпки", имахме нужда да го попълним с още една песен, която да е балада. Тогава ни хрумна от тази песен за сбогуване да направим нова композиция с друга лирика. Седнахме да я измислим заедно, защото разполагахме само с няколко часа. Така се появи строфата ,,Перли в косите й" , която звучеше много красиво на унгарски. Песента е много емоционална.

Е: Как стана така , Скорпиънс да харесат вашата песен и да поискат да направят своята версия White Dove?

Я: В началото на 70-те,  Скорпиънс правеха много турнета. Изнасяха концерти в Германия, Холандия, Франция, Белгия.  Когато ги поканихме в Будапеща да бъдат специални гости на един наш концерт, Клаус Майне ми каза, че много харесват песента и ме попита, дали имаме нещо против да направят своя версия. Ние отвърнахме, че сме много щастливи, че са я харесали. Малко по-късно той ми прати песента, озаглавена White Dove. Песента звучеше по-друг начин и ни допадна.  Доколкото знам, има и българска версия на песента.

Е: Да. Точно така. Тя е много популярна.

Я: Да, слушах я в youtube.

Е: Вярно ли е, че ще правите съвместен концерт със Скорпиънс в началото на юни?

Я: Преди две години аз и Джордж- китаристът ни, бяхме поканени на концерта на Скорпиънс в Будапеща, планиран за 6-ти юни тази година. Но, доколкото знам, това беше обявено като тяхното прощално турне, така че, мисля, че те трябва да са си единствени на сцената.

Е: Каква е тайната, която ви задържа заедно като група в продължение на 50 години?

Я: Много трудно е да се каже. Има много бракове, които продължават по-малко. Ние петимата сме много различни. Всеки един си има своето място в групата. Никога не сме искали да караме някой да се променя. Винаги сме били един отбор, а не просто група от индивидуалности. И до момента е така.

Е: Как бихте определили стила на вашата музика? Кои са основните ви музикални влияния?

Я: Разбира се, през тези 50 години, ние сме изпитвали различни влияния и те са идвали основно от Съединените щати и Англия. Никога не сме отричали това. От средата на 70-те, обаче, ние съвсем целенасочено започнахме да работим върху оформянето на свой собствен стил. Мисля, че от албума ,,Тайм Робър" нататък,  ние открихме своя път и характерната физиономия на Омега. Смятам, че пред последните 30 години наложихме своя специален стил в музиката.

Е: Мислите ли, че съвремения рок предлага интерeсни идеи?

Я: В началото аз бях силно увлечен от музиката на Роулинг Стоунс, които са основани през същата година като нас.  Но може би най-силно бях впечатлен, когато излезе албумът на Пинк Флойд "The Dark Side Of The Moon". Точно тогава взех решение - няма да работя повече като архитект, а ще се посветя на музиката.

Е:  Харесвате ли групи или изпълнители от модерната сцена?

Я: Разбира се, има много добри съвременни групи. Проблемът, според мен, е че постепенно цялата рокендрол сцена придобива класически стил и звучене. Това повтаря историята. Досега всеки актуален стил в музиката е изживявал възход и е просъществувал в период от около 50 години- така е било и с бароковата музика, и с романтиците, с италианската опера, с унгарските оперети. Сега, вероятно това преживява и рокендролът. Всички тези стилове са просъществували около 50 години. Днес, например, никой не пише опери, като Верди или симфонии, подобни на творбите на Бетовен. Мисля, че това постепенно се случва и с рокендрола. Според мен, последната наистина голяма рокендрол група бяха U2 и те са на сцената вече повече от 20 години.

Е: Какво стана с Вашата филмова кариера?

Я: Това не е моята сила. Никога не сме се чувствали много свързани с киното. В Унгария филмовият бизнес не е много добре развит. Що се отнася до музиката, най-добрият начин да постигнеш популярност е твоя песен да звучи в саундтрака на големи продукции. Има филми, които не биха били толкова успешни, без музиката- Титаник, Имало едно време на запад, филмите с музиката на Вангелис, например. Истинското бъдеще на музиката е тясно свързано с визията.

Е: Омега готвят ли нов музикален материал. Има ли новини около вас?

Я: В края на миналата година завършихме нов проект, който е стъпка към класическото звучене. Записите са направени с голям симфоничен оркестър. Винаги сме имали желание да осъществим такъв проект, но имахме технически затруднения да го направим. Имаме големи планове тази година- да представим творбата наживо на сцената на Националната опера в Будапеща. Обмисляме и нов студиен албум, който вероятно ще излезе в началото на 2012.

Е: Какво ще изпълните за своите български почитатели на 14-ти май?

Я:  Мисля, че след толкова дълго отсъствие от България, сме длъжни да изсвирим най-големите си хитове. Ще бъде нещо като - Бест ъв Омега.

Е: Бихте ли казал нещо на феновете тук?

Я: Очакваме с нетърпение датата 14-ти май. Единственият ми проблем е логистичен, защото не мога да летя със самолет.

Е: Защо не? Имате страх от летене?

Я: До началото на 70-те аз винаги летях със самолет, но след това претърпях тежък инцидент. Това се случи, докато летяхме над Киев по път за Япония. Когато се върнах вкъщи , взех решение никога повече да не летя. И сега ще трябва да дойда в България с кола. Не е толкова далеч, нали- може би около 8 часа.