Интервю с Дани Льобле от Helloween

Дани: Ники Тодоров?

Ники: Да, аз съм. Дани ли се обажда?

Дани: Не, търсим ви от германската полиция. Заподозрян сте в кражба на много автомобили. Затова ще бъдете арестуван незабавно и екстрадиран в Германия. Предупреждавам ви!

Ники: Окей, каква кола искаш да си купиш от мен? Имам германски коли, бмв, мерцедес – каквото си поискаш.

Дани: Аха, явно разбираш скритото послание. Ами не, предпочитам червена кола от италиански производител...

Ники: Много са чупливи!

Дани: О, разбира се. Но аз искам от нечупливите! (смях) Ники, как си, как я караш?

Ники: Чудесно. Как си ти и къде си в момента?

Дани: Тук съм, в нашата щаб квартира, защото се готвим за предстоящото ни турне. Добре сме, преминаваме през изтощителен период в момента, с подготовката за турнето, интервютата и така нататък. Всички и всичко ни държи на нокти…

Ники: Първо нека те поздравя за новия ви албум. Един месец след излизането му, следиш ли реакциите на хората и как се приема?

Дани: Реакциите надминаха очакванията ни. Никога досега не ми се беше случвало да видя толкова положителни реакции на албум. Публиката, феновете, пресата, всички го приветстваха… Не сме очаквали всичко това. Можеш да си представиш, както когато очакваш дете, не знаеш точно какво да очакваш. Понякога, дори да мислиш, че албумът е добър, може много фенове да не го харесат, или обратното – понякога не си съвсем уверен в качествата на албума, а изведнъж много хора го харесват.

Ние знаехме, че сме направили нещо готино, но не очаквахме чак такива реакции. В класациите също постигнахме позиции, които са най-високи за албумите на Helloween досега. Всичко изглежда добре за „Straight Out of Hell“.

Ники: Има ли песен в албума, която се откроява като твой личен фаворит?

Дани: Може да прозвучи малко лигаво, но трябва да ти кажа, че всяка една песен от този албум ми е еднакво на сърце. В албума няма слаби песни, нито странни, нито лоши, нито дори по-добри. И баладата има място в сърцето ми, и най-тежката песен.

Ники: А коя е най-голямото предизвикателство за теб за свирене?

Дани: Добър въпрос.  Например „World of War“. В куплета има една част, където на Саша му хрумна шантав ритъм. Изпробвахме го и ни се стори страхотно! Но да запишем тези ритми беше като да минем през месомелачка… това е едно от най-трудните неща, които съм записвал някога – куплетът на World of War. Трябваше да е много прецизно.

Защото знаеш ли, от „7 sinners“ насам, записваме албумите си без никакви клик тракове или метрономи, което означава, че трябва да си наистина прецизен. Всичко, което чувате в този албум, е изсвирено на живо в студиото и не е поправяно с помощта на компютри. Всеки от музикантите сам е изсвирил своите партии, в албума можете да чуете грешки тук и там, защото искахме да постигнем истинско усещане, както когато навремето групите са влизали в студиото да запишат цял албум на живо, за да има онова живо чувство и енергия. За песни като “World of War” отне повече време да ги изпипаме.

Ники: Помага ли ви този начин на записване сега, когато предстои да свирите тези песни на живо?

Дани: Да, разбира се, че помага. Помага, защото си спомням как беше преди. Влизаш в студиото и записваш своята партия с метроном, без да знаеш какво чувство трябва да придадеш на нещата. Сега, когато вече репетираме заедно, и сме записвали тези парчета без клик, знаем какво трябва да е чувството за всяко едно от тях, което много улеснява нещата. Позволява ни да обърнем повече внимание на музиката, да си кажем - Ето тук трябва да го изсвирим по-спокойно, а тук - по-тежко, а в следващото парче да го забързаме леко, за да имаме усещане за бързина. Записвайки без помощни средства върнахме усещането за рок енд рол, защото за мен рок енд ролът трябва да е суров и непосредствен. В днешни дни метъл бандите все повече си приличат с поп групите, изгубили са напълно чувството си за рок енд рол. Всичко това е заради “компютърната политика” - така го наричам аз, компютърна политика. Мисля, че са тръгнали по грешен път.

Ники: Значи се противопоставяш на употребата на компютри.

Дани: Да, напълно. Всъщност не на компютрите като устройства. Техническите средства са много важни, и музикантите не са изключение. Когато записваме демо песни вкъщи, всеки от нас записва с помощта на компютър, дори и аз. Но не използваме всички онези малки трикове, с които е много лесно да свикнеш, например фиксирани барабани, които компютърът прави да звучат като машина.  Ние записваме нещата така, както сме ги изсвирили. Така получаваме суровото и истинско усещане, което целим. Много по-млади групи не могат да изсвирят това, което записват, заради прекаляване с технологиите, с програми като ПроТуулс и така нататък. Например в барабаните, изсвирват някой странен груув, и после го поправят с компютър. Но на живо не могат да повторят звука от албума, което според мен е голяма глупост и се случва често в днешно време. Точно това се опитваме да избегнем. Повтарям се, но ще кажа, че всичко в нашия албум е изсвирено едно към едно, има грешки, донякъде затова албумът се откроява в днешния метъл свят.

Ники: Знаете ли вече какво ще има в сетлиста ви на турнето?

Дани: Да. Разбира се. Познай, какво мислиш, че ще има?

Ники: Мисля, че ще изсвирите половината от парчетата в новия си албум и ще добавите любими на феновете песни и хитовете си.

Дани: Леле, точно така ще бъде! (смях) Сега сериозно, ще изсвирим поне осем или девет песни от новия албум, броят им ще се променя всяка вечер, защото все пак с това турне ще обиколим света, очакват ни около 100 концерта и не искаме на всяко шоу да свирим същите неща. Затова ще променяме сетлиста, но като цяло си прав. Ще свирим много нови песни, но и много от времето с Анди Дерис, и разбира се, класиките като “Eagle Fly Free”, “Dr. Stein” и “I Want Out”. Сетлистът ни стана много готин, надявам се, че ще удовлетвори очакванията на феновете.

Ники: Харесват ли ви съвместните турнета с групи като Гама Рей? Приятели ли сте?

Дани: В много добри отношения сме. Ако не се харесвахме, или не ни допадаше да свирим заедно и да правим турнета, просто нямаше да го правим. Сега сме нетърпеливи да започнем второто турне “Hellish Rock Tour”. Имаме нещо специално, което не е новост - в края на концерта Кай излиза на сцената с нас. За това турне имаме и специална изненада, ще видите.

Ники: Продължавате да се връщате в България, което за мен е добър знак, защото означава, че никой не е откраднал колата ви или нещо такова. Може би дори ви харесва да свирите тук.

Дани: Да, разбира се, имаме хубави спомени.

Ники: Точно това исках да те попитам - имате ли си вече история, свързана с България? Нещо, което ви се е случило тук и ви е впечатлили.

Дани: Да, разбира се. Ако си спомняш лайв DVD-то ни, казва се “Live on Three continents”, заснехме европейския концерт в София. И когато се връщам назад в спомените си, се сещам за невероятното впечатление, което този концерт остави у мен. Беше страхотно преживяване. Това беше първият ни концерт в София, в който участвах и имам чудесни спомени.

Ники: Прочетох в интернет, че наближава 40-тия ти рожден ден. Какво ще си пожелаеш?

Дани: Репетицията да мине добре (смях). Ще имаме репетиция тогава. Знам, че съпругата ми ще дойде и ще отидем на романтична вечеря. Надявам се, че ще прекарам един приятен ден в компанията на колегите ми от групата, с които всичко върви страхотно. Просто ще се наслаждавам на деня с моите барабани, с моите приятели и със съпругата ми.

Интервю с Дирк Шлехтер от Gamma Ray

Ники: Здравей, Дирк, чуваш ли ме?

Дирк: Здравей, да, чувам те ОК.

Ники: Как си?

Дирк: Точно преди началото на турнето всички сме доста стресирани да довършим подготовката, всички неща, които трябва да бъдат готови за старта.

Ники: Имаш ли много интервюта днес?

Дирк: Не, само три. Всъщност, аз и не мога да направя повече. Това е най-многото, което мога дадам от себе си (смях).

Ники: Каза, че се готвите за турнето с Helloween. Как върви подготовката?

Дирк: Много добре, всичко върви чудесно, но имаме твърде много работа, нямаме много време да репетираме, а има много материал. Турнето е наистина много, много дълго. Никога не сме били на толкова дълго турне наведнъж, без почивки. Осем седмици постоянно пътуване с автобус, така че трябва да подсигурим много неща, преди да тръгнем.

Ники: Историята на двете групи - Helloween и Gamma Ray е много свързана. През годините, кое беше повече между вас - приятелството или конкуренцията?

Дирк: Когато направихме първото турне "Hellish Rock Tour" през 2007 и 2008, бяхме искрено изненадани колко лесно и приятно беше за двете групи да живеят заедно на турне. Нямаше и капка усещане за конкуренция или нещо такова. Разбира се, по отношение на бизнеса се конкурираме за феновете, за вниманието на публиката. Но иначе сме приятели. Не се срещаме много често, защото те не живеят тук, само Маркус от време на време отскача до студиото, за да си поговорим. Останалите момчета не живеят в Хамбург. Но сме в чудесни отношения.

Ники: Чудесно. Нещо важно се очакваше от Gamma Ray тази година - да издадете студиен албум. Каква беше причината да забавите албума и вместо това да издадете ЕР?

Дирк: О, за албума - беше пределно ясно, че няма да успеем навреме, защото Кай имаше дълго турне с Unisonic миналата година. Това беше основната причина за забавянето, не можехме да започнем да композираме и да репетираме новите парчета. Освен това Майк, новият ни барабанист, също имаше турне с групата си Gonzo. Това е бандата на... мисля, че на китариста на Онкелз, Бьозен Онкелз - известна германска група, която обаче се разпадна. И така, това беше причината. Започнахме доста късно, барабаните бяха записани в седмицата преди Коледа. Направихме парчетата за ЕР-то, както и барабаните на още няколко, но не успяхме да завършим всички. Стана абсолютно ясно, че можем да направим само ЕР-то.

Ники: Окей, ЕР-то се казва "Master of Confusion". Кого се опитвате да объркате и как?

Дирк: Точно това правим обикновено, объркваме всички. Защото винаги се бавим, но в един момент се появяваме. Объркваме всички и си тръгваме. Това е и темата на едноименната песен. Всъщност.... мисля, че още не си имал възможността да слушаш ЕР-то…

Ники: Не, все още не.

Дирк: Аха. Ами в текста на песента се пее точно това – закъсняваме, после пристигаме, после искаме всичко да работи, бързаме и после отиваме на следващото място... Песента е извадена от реалния живот.

Ники: В ЕР-то има два кавъра, единият е на групата Sweet, за която Кай казва, че са причината да влезе в група и да се занимава с музика. Коя беше групата, която стана причина ти да свириш?

Дирк: Ами... всъщност... Не е било само една група. Започнах да се занимавам с музика доста рано, учих класическа китара, когато бях на 10 или 11 години, нещо такова. По това време всъщност харесвах много Джими Хендрикс и Карлос Сантана, след това прослушах Джудас Прийст, когато станаха известни, а и Еди Ван Хален беше страхотен хит с неговата китара. Също и джаз и фюжън звездите като Ал Ди Меола и така нататък. Но не е имало само една група, която да ме е привлякла към музиката. Харесвах разнообразието в музиката. Не съм си падал само по един стил.

Ники: Наистина си имал разнообразни влияния.
Дирк: Да, освен това много харесвах Пинк Флойд. Мисля, че първият плакат на китарист в стаята ми, когато бях дете, беше на Дейвид Гилмор. Наистина вкусът ми е разнообразен, харесвам различни стилове, не само метъл. Всъщност стигнах до метъла доста късно.

Ники: Многообразието сигурно ти помага.

Дирк: Да, помага ми, защото не се ограничавам само до един начин да правя музика. Винаги можеш да добавиш нещо от други стилове в твоята музика. Обичам да го правя. Всъщност не бях голям фен на Суийт като Кай, предпочитах повече Слейд пред Суийт.

Ники: Били сте в Каварна два пъти, в София два пъти. Имате ли вече някой ярък спомен от концертите ви в България?
Дирк: Спомням си добре това място, плажът в Каварна, пейзажът и градът. От концерти... по-скоро не, защото когато си на турне, понякога просто не знаеш къде си точно. Свириш всеки ден и си на различно място. Разбира се, не навсякъде е еднакво, не това искам да кажа.

Ники: Разбирам те отлично, с вашия график. Добре, феновете ви в България ви чакат с нетърпение. Кажи им нещо.  

Дирк: Чакахте достатъчно завръщането на това специално събитие. Надявам се на всички да им хареса – ще се видим на турнето!