Как си, Фернандо?

Добре съм. Намирам се в студиото на Moonspell. Наскоро приключихме летния сезон с много фестивални участия. Чувствам се страхотно, в Португалия е много топло. Днес се занимавам с промо активности за групата, иначе животът си върви - пазаруваме, грижим се за децата... В края на септември отново тръгваме на турне, което ще продължи интензивно до края на годината.

Четох във Фейсбук, че преди няколко месеца си станал баща. Поздравления! Как те промени това като човек и музикант?

Все още имам много да уча, баща съм само от четири месеца. Фаусто, моят син, се роди почти по едно и също време с излизането на албума ни, разликата беше само няколко дни. Разбира се, усещането да станеш родител е много много силно, и донякъде бих го определил като процес на учене всеки ден. Опознаваме се взаимно, аз го въвеждам в света на музиката, което е важно за децата... Той още е твърде малък, за да знае за Moonspell или за групата на майка му. Смятам, че с раждането на детето, човек започва по-малко да си губи времето с неща, които не са наистина важни. По-трудно е да работиш, защото детето иска много внимание.
Искам да му дам шанс да опознае моя свят, но разбира се, когато самият той реши. Иначе, в музикално и лирично отношение се чувствам общо взето по същия начин, по който и преди.

Може ли да се каже, че бащинството те е направило по-съсредоточен и вдъхновен?

По-съсредоточен, определено. Трябва да си много наясно с нещата, защото никога не е имало човек, който да зависи толкова много от теб. Наистина трябва да се концентрираш върху това. Също така ме и вдъхновява - да, защото в известен смисъл заради него се чувствам повече мъж. Това вероятно е някакъв инстинкт при хората. И нямам предвид християнската идея да се множат вярващите по света, а просто да има повече хора на този свят, което според мен е нещо много ценно. Бащинството е свързано с много надежда и философски размисли, защото току-що си продължил съществуването си в бъдещето.

Независимо, че синът ми може и да е много различен от мен, все пак носи моите гени, моята кръв, аз ще го възпитавам... Усещаш, че не си най-важен на света и че трябва да мислиш за бъдещето. От друга страна, винаги съм казвал, че добрите неща трябва да продължават напред, а Moonspell е от тези добри неща. Много родители изпадат в паника и жертват работата си, спират да ходят на турнета и след една-две години съжаляват, че са го направили, защото не знаят какво да правят с живота си. Изгубили са малко от стойността си като хора - за децата им са просто скучни родители, с които нищо не се случва... Нещата просто са нормални и посредствени.

Разбирам какво имаш предвид, и сигурно затова много групи вече водят децата си с тях на турне и така решават проблема.

О да, това е много добро решение и страхотно преживяване. Фаусто не е идвал на концерт на Moonspell, защото още е малък, но вече е бил в доста бекстейдж зони и гримьорни, най-вече с майка си, защото тя има собствена група. Аз го гледам в хотела, докато тя е на сцената, а тя прави същото за мен. Той вече е част от музикалния свят и мисля, че ще бъде от децата, израснали в този свят. Ние нямаме друга опция, освен да вземаме детето с нас на турне, защото искаме да е наблизо и нямаме доверие на други хора да го гледат. Разбира се, той не е подложен на всичко, което преживявам, защото все пак аз съм възрастен, а за едно дете не е подходящо непрекъснато да пътува, да минава през охраната и митниците на куп летища, да пристига в последния момент за фестивални участия... След време ще го взимам с нас на турне, но не през цялото време, а докато му е забавно.


Да поговорим и за актуалния ви албум “Alpha Noir Omega White”, който излезе през пролетта. Това е и първият двоен албум в кариерата ви. Какво ви накара да вземете това решение и да издадете двоен албум - нещо рядко срещано напоследък?

Честно казано, не сме се и замисляли за това кое е добре в днешни дни в издаването на албуми. От една страна всичко така или иначе вече е правено, а от друга - ако се опитваш да извлечеш полза от моментното състояние на музикалната индустрия, това ще отрови музиката ти. Решихме да запишем двоен албум като концепция, по чисто артистични причини. Да, хората ни казват, че все по-малко си купуват албуми и все повече свалят от интернет, или купуват само отделни песни от iTunes, но за нас като група е важно да създаваме музика и не искаме да бъдем част от тези неща.
В началото искахме да запишем само един албум, който да е по-хомогенен, вместо да се лута между различните ни стилове и лица. Искахме да е по-директен и това беше “Alpha Noir”. Но написахме и други, по-мелодични и атмосферни песни, и понеже не искахме да слагаме всичко на едно място, както сме правили винаги досега, си казахме “Защо не напишем още атмосферни песни и да направим албум с черно и бяло, албум с двойна природа? Така ние ще постигнем идеята си, а феновете ще получат нещо различно”.

Очевидно е много по-лесно да издадем единичен албум и да направим това, което винаги сме правили. Може би е по-безопасно, защото хората бяха донякъде объркани от този двоен албум, но всъщност никак не е трудно да разбереш идеята ако се замислиш малко. Ние сме известни със смесването на готик и метъл. Решихме, че ще действаме както навремето е било с грамофонните плочи - от едната страна по-рокендрол песен, а от другата - нещо по-експериментално. Това беше идеята ни. Направихме албума в специално издание, за да може най-запалените фенове да се докоснат до концепцията и посланието ни. За нас, в артистично отношение това беше много важно постижение, защото успяхме да превърнем идеите си в албум. В такива моменти сме най-щастливи.


Двете части на албума са много различни една от друга, а заглавията в известен смисъл си противоречат. Това два антипода ли са, или са две различни лица на групата?

Не знам, честно казано. Смятам, че динамиката в човешките отношения се проявява в конфликтите, но също и в помиряването. Във всеки от нас има по едно социално същество, но има и по един звяр. При все че албумите са отделни, текстовете на песните в тях си взаимодействат. В двата албума сме вложили различни емоции, но аз не вярвам, че човек е способен да бъде само едно нещо през цялото време. Всеки се опитва да постигне интегритет и да поддържа едно и също мнение за всичко, но светът около нас ни опровергава, налага ни се да бъдем многоизмерни.
Това се опитах да направя и аз с тези различни емоции. От една страна имаме гняв или бунт срещу състоянието на света и това как в Португалия, Испания, България или Египет  хората биват мамени от политиците. Трябва да изразяваме позицията си и никога да не губим доверие в себе си. В следващия момент си припомняме други свои чувства, някоя отдавнашна връзка, разбито сърце... и пишем песен за това. В музикално отношение аз и Moonspell винаги сме били като поток, който тече в различни посоки. Никога не бихме направили цял албум, който да е откровено блек метъл от началото до края, мисля, че не сме способни на това. Трябва да има някаква вариация, защото емоциите също варират.


Намеси и политиката, би ли коментирал политическите процеси по света, движението "Окупирай" и революциите, които се случиха в много държави в последно време?

Преди десетина години бях много запален читател на антиутопични книги oт автори като Джордж Оруел, Джонатан Суифт и Томас Мор. Днес, когато включа телевизора и пусна испанския новинарски канал “Antena 3”, постоянно дават полицейски части с маски на лицата и облаци от сълзотворен газ. Хората са на улицата и всичко ми изглежда като излязло от тези книги. Струва ми се, че това е триумфът на капитализма. Това е нещо, което е изпразнило всички, особено хората с власт, от каквито и да било човешки усещания и чувства. Да вземем страна като Португалия, със страхотна история и култура, красив атлантически бряг и всичко останало - хората тук са тъжни и меланхолични, защото не знаят какво да правят със страната си. А политиците не се интересуват от нищо друго, освен да осигурят материално семействата си и да защитават собствените си интереси.

Такъв е светът, в който живеем сега и това не е някаква теория на конспирацията. Пътят, по който сме поели, е към дехуманизиране на света, към поставяне пред хората на цели, които не са човешки. Когато за нас е много по-важно да имаме добър телефон, отколкото да имаме добра храна, значи приоритетите ни са се променили, и мисля, че точно това докара Европа до тази точка. Обединена Европа винаги е била мечта за философите, но когато стане напечено, Европа вече не е единна, а просто куп различни страни с противоречиви нагласи. Светът в момента е такъв и от нас зависи бавно, но сигурно да направим нещо по въпроса. Когато сме музиканти и индустрията в момента е срещу това да издаваме двоен албум, значи може би е време да издадем двоен албум. Смятам, че хората трябва да проявят смелост и да не следват стадния инстинкт през цялото време.


Като описваш Португалия, все едно говориш за България. Много ми хареса посланието ти. Забелязах, че изразяваш позицията си и пишеш много за живота си в Интернет. Използваш Фейсбук, където пишеш дълги текстове. Фен ли си на социалните мрежи?

Почитател съм на комуникацията, с групата общуваме много през всичките тези години, напоследък в интернет, а преди това и с писма. За  мен Фейсбук е просто средство за общуване и добър начин да имаш публика. Но не съм особен фен на това, което се случва там, защото личният ми опит показва, че Фейсбук е в много по-голяма степен деструктивен, отколкото конструктивен. Защото хората не знаят какво да правят с цялата тази власт, която мнението им носи. Това е тъмната страна на Фейсбук, затова се опитвам да пиша своите бележки с колкото е възможно по-позитивен тон. Стремя се да дам на хората нещо истинско, а не изфабрикувано специално за висок рейтинг в социалните мрежи. Разбира се, не издавам всичко от личния си живот, защото смятам, че всички имаме право на малко усамотение, но от друга страна мразя общата представа на хората за музикантите, че са дистанцирани, че са друга порода хора, които не ходят по същите улици като останалите и нямат същите обикновени проблеми като задръстванията, например. Можем да бъдем артистични, можем дори да влизаме в роли, но си мисля, че не трябва толкова много да се стремим да прикриваме човешките си качества. Според мен на хората много им допада това - нямам нито един негативен коментар под бележките си, което е доста рядко срещано в интернет. Хората, които са проявили търпението да прочетат текстовете ми, са разбрали намерението ми и са вникнали в посланието ми. Освен това обичам да пиша и да излагам на хартия идеите си. Предпочитам го пред това да говоря постоянно на приятелите си за едно или друго. Имал съм и много лош опит с Фейсбук, дори наскоро изтрих личния си профил.


Наистина ли? Не знаех

В Португалия сме много известна метъл група и това невинаги се приема добре. Може би има хора, на които им се иска техните групи да са по-известни от нас. Имаме голяма публика, която ни обича, но има и хора, които ни мразят - и това е нормално. Бяха направили доста гадни коментари и страници с призиви за унищожението ни... и други подигравателни неща. В момента единственото ми средство за комуникация в социалните мрежи, е страницата на групата, и точно това е най-хубавата част от Фейсбук. Личният профил губи прекалено много време и енергия, които можеш да вложиш за други неща. Например, чета много повече, откакто нямам Фейсбук страница.


Това е супер. Предстои ви турне, имате ли някакви идеи за това какво ще правите след него?

Засега мислим твърдо за турнето, което започва със серия дати - Кипър, Гърция, Турция и България. А след това ни очаква доста натоварено време до края на 2012, защото заминаваме за Мексико за фестивални участия, а след това се връщаме в Европа за турнето “Into The Darkness”, ще свирим и на “Barge To Hell” - Хеви метъл круиз с много други групи, а след това ще имаме и концерти в Америка.  Догодина - САЩ, Европа, фестивали... Ще бъде много натоварено турне за цяла година напред. Не знам, понякога ни хрумват идеи по време на турнето и е възможно да пуснем някои от тях в междинно издание като EP например. Но не мисля, че следващият ни албум ще излезе по-рано от 2014 година. За него знам, че искам да е много различен от “Alpha Noir Omega White” и че искам да е по-мистичен. Това е всичко, което знам засега.