Елена Розберг: Какво е усещането да си отново в България?

 Дъг Олдрич: Страхотно е! В България е прелестно! Ние сме късметлии да сме отново тук. Винаги, когато се отправяме на турне в Европа си казваме- ще бъде страхотно да свирим отново в България. Всеки път, когато имаме нов албум идваме до България. И наистина си заслужава.

Е: Ти си съавтор с Дейвид Ковърдейл на песните от новия албум на Whitesnake- Forevermore?

Д:  Съвместната ни работа е много органична и нещата се получават много естествено. Все едно си четем мислите. Невероятно е. Толкова е лесно да пишем песни заедно с Дейвид. Хващам китарата и започвам да свиря...... Дейвид започва да пее. И се получава готино. ......Ето рифове от предишния ни албум....... (свири) Това е от една песен, която се казва ,,Can You Hear the Wind Blow". Започнах да свиря и Дейвид моментално се включи. Същото се случи и с парчето "Love Will Set You Free"  от новия ни албум. Просто импровизирахме, той започна да пее и внезапно се появи цяла песен. Много ни е лесно.

Е: И двамата сте почитатели на блус музиката. Така ли е?

Д: Точно така. Той , всъщност,е истинският почитател. Не познавам някой, който да знае повече от Дейвид за блуса. Самият той често използва старите блус техники. Ще дам пример с начина, по който е структурирана "Still Of The Night" или в песента "Lay Down Your Love"- той изпява строфа, а цялата банда му отговаря с рифове. Това е стара блус схема, още от времето на Мъди Уотърс, Джон Лий Хукър, Робърт Джонсън. Много музиканти са повляни от тях- Лед Зепелин, Дийп Пърпъл.  Дейвид също е сред тях и това е много готино. Той понякога ми казва, да това е на еди-коя си банда, но оригиналът е на Робърт Джонсън.

Е: Беше ли ти трудно в началото да паснеш собствения си стил към стила на Whitesnake? Преди това ти имаш добра солова кариера.

Д: Имам усещането, че кариерата ми започна с Whitesnake. Не че искам да омаловажавам предишните групи, в които съм свирил,  но преди да се присъединя към Дио и след това към Whitesnake, хората не ме познаваха. Благодарение на Дейвид и Рони името ми стана известно. Много съм щастлив да бъда част от Whitesnake. Една от първите ми банди се казваше Lion. Бяхме много повлияни от ранните години на групата на Ковърдейл и групи като Slade. Затова, когато се включих във Whitesnake, имах преимуществото като американски китарист, да познавам техните записи, като Come an' Get It, Ready an' Willing, Lovehunter . Вокалистът на Lion, който беше шотландец,носеше тези плочи от Европа. В Щатите преди Slide It In не се знаеше много за Whitesnake. По-късно всички откриха за себе си тези страхотни албуми.

Е: Как възприемаш съвременните Whitesnake - като английска банда, като американска или като световна?

Д: Чувствам я като британска група. Върху мен като китарист са оказали влияние основно британски инструменталисти, като Джими Пейдж, Ерик Клептън, Джеф Бек, Пийт Таунзенд. После започнах да слушам и музикантите от германската школа, като Майкъл Шенкер и Матиас. Повлиян съм от ранния Джон Рот. Слушах много Джими Хендрикс, Ренди Роудс, Еди Ван Хален. Мисля, че групата Whitesnake звучи много британски. И днес, дори, имаме същия оригинален звук, какъвто са имали в самото начало. Опитваме се да продължим традицията, въпреки че има много янки в групата- от Калифорния, от Пенсилвания.... Реб е от Пенсилвания, нашият кийбордист - Брайън Руди е от Орегон. Причината е ,че Дейвид живее в Щатите- затова е събрал американци. Ако беше в Англия, вероятно щеше да свири с британци.

Е: Кой е най-върховният момент от твоята кариера с Whitesnake до момента?

Д: Има толкова много. Преди участието ни на фестивала Sofia Rocks, Дейвид ми показа видео на предишния ни концерт в България. Лееше се дъжд из ведро.

Е: Няма да забравя онзи концерт.

Д: Ти беше ли там?

Е: Разбира се. До три през нощта.

Д: Да, права си. Започнахме много късно и валеше непрестанно. Но това беше великолепна вечер. Беше красиво! Българските фенове винаги са подкрепяли горещо Дейвид и Whitesnake. През 2006-та свирихме на Каварна. И тогава беше прекрасно. През 2003-та свирихме в София. Хората ни посрещат изключително добре.

Е: Помниш ли, кога за пръв път се срещнахте с Дейвид Ковърдейл? Мислиш ли, че Дейвид - с изисканите си маниери и външен вид, твърде много респектира хората и изглежда недостъпен?

Д: Това е интересен въпрос. Спомням си добре първата ни среща, защото той ме покани в дома си, за да се запознаем и да обсъдим възможностите да направим съвместно турне. Ставаше въпрос за едно кратко- двумесечно турне, което всъщност се превърна в дълго партньорство, което продължава вече девет години. Запознахме се през лятото на 2002-ра година. Дейвид е много популярна личност- звезда от сцената и екрана. Той е много представителен, много мъжествен, много интелигентен.  Мислех си, че ще ми е трудно да общуваме, защото аз съм съвсем обикновен човек. Но той отвори вратите на своя дом за мен. Спомням си, че ме посрещна с думите- Какво става, как си, братко? Беше много лесно да се сближим. Той си е такъв. Когато се запознае с някого, го кара да се чувства като приятел. Дейвид е много ерудиран мъж. Истинска легенда. За мен той е най-великият рок певец на всички времена. Дио е най-великият метъл вокал.  Много хора са на същото мнение. Ковърдейл е съвсем естествен с хората. Много е забавен. Често си прави шеги. Много е смешно, защото той е такава легенда, а се държи весело по детски и се смее на някакви дребни неща. Страхотен е.

Е: Как се сработихте с новите си колеги- Браян Тиши и Майкъл Девин?

Д: Те са страхотни. Браян Тиши е великолепен. Мисля, че в момента той е в най-силната си форма и е сред най-добрите барабанисти в света. Не познавам в момента друг, който свири по начина, по който Браян го прави. Той е толкова енергичен и жив. Гори с вътрешен огън. Много допринесе за страхотния звук на новия ни албум. Това е най-добрият състав на Whitesnake, откакто аз съм в групата. Браян доведе Майкъл Девин, който е басист от висока класа. Онзи ден Реб ми каза- толкова е готино да имаме истински рок басист. Досега сме имали няколко страхотни басисти- Марко Мендоса, който имаше джаз бекграунд , Юрая Дъфи беше повече фънк ориентиран. Те свиреха страхотно рок, но даваха друг аромат на нашето звучене. Майкъл Девин прави чист рокендрол- той обича AC DC, Led Zeppelin, слуша хардкор блус. Той свиреше с бандата на Кени Уейн Шепърд. Майкъл, подобно на Дейвид, знае много за историята на блуса.

Е: Би ли споделил, как прие загубата на Рони Джеймс Дио?

Д: Все още ми липсва. Понякога хората ме питат, какво е разликата между Дейвид и Рони? И двамата са страхотни певци. Аз съм благословен, че можах да работя и с двамата. Те се различават по много неща, но това, по което си приличат е сърдечното отношение към хората. Ако им станеш приятел, те карат да се чувстваш като част от семейството.  Да ти разкажа още за Рони. Преди да почине, ние бяхме планирали турне. Репетирахме, а той се оплакваше от стомашни болки. Ние му казахме- Рони, трябва да отидеш на лекар.

Е: А, той защо не отиде?

Д: Той отиде, но беше късно. Всички се надявахме Рони да пребори рака. И през последните месеци, двамата поддържахме близки отношения, но повече си говорихме за спорт. Не исках да му се бъркам в личните проблеми. И без това хората постоянно го питаха как е.  Аз му звънях, за да го питам- гледа ли мача снощи? И двамата гледахме футбол, американски футбол, бейзбол. Той много не харесваше баскетбола. След това си говорехме, че се е върнал от лечение, което е минало успешно. След това бързо отново преминавахме на тема спорт. Той ми каза, че Heaven & Hell са планирали дати за концерти през лятото на 2010-та. Помислих си- това е страхотна новина! След това ми се наложи да пътувам в чужбина и получих ес ем ес, че състоянието на Рони се е влошило и той отново е в болница и e критично зле. Обадих се на съпругата му - Уенди, която беше много разстроена. Тя ми каза, че Рони е в много тежко състояние и няма да издържи дълго и ме попита, дали мога да го посетя в болницата, за да се сбогуваме. Отвърнах й, че в момента съм в Италия, но мога да се върна още на другия ден. Дали той ще издържи? Казах й да му предаде, че го обичам. Уенди ми отговори- не се тревожи, той ще те изчака. Ела от летището направо в болницата- добави. Тогава се обадих на жена си и й казах- трябва да отидеш и да видиш Рони. Скоро ни се беше родило бебе- момченце. Рони беше идвал на гости у дома, за да види бебето. Поръчах на жена ми да събуди бебето и да отидат до болницата. Тя е казала на Рони, че го обичаме. Той е премигнал с очи. Аз не успях да го видя. Той не издържа. Още на летището започнах да получавам sms-и: Съболезнования, Рони си отиде. Странно е. Все още много често си мисля за него. Той много обичаше да прави някакви неща из къщата. Майстореше нещо, намисляше си да ремонтира разни неща. Той беше прекрасен човек и всички занеха това. Той има паметник в Каварна.

Е: Съжалявам за твоя приятел!

Д: Аз съжалявам, заради всички нас, защото всички ние загубихме една легенда. Музиката му изпълва голяма част от нашия живот. Уенди прави всичко възможно, да я поддържа жива. И аз я подкрепям. Преди смъртта на Рони, двамата работехме по една песен, която се казва ,,Електра". Това беше последното парче, което записахме заедно. Беше през октомври 2009-та. Рони почина през май следващата година. Работихме заедно в студиото, но това си е негова песен. Преди това бяхме говорили за една друга песен. Беше ме поканил да направя солото. Изпрати ми диск с парчето, но след това се отказа от него и записахме ,,Електра". След като Рони почина, аз намерих това си ди и си го пуснах. Беше една завършена песен с вокалите на Рони. Прекрасна песен. Обадих се на Саймън Райт- барабаниста на Дио- и го попитах, дали иска да чуе песента. Той ми отговори- не, не съм готов още. Не можеше да го преживее. Казах и на Уенди, която беше привлякла хора, които да прегледат всички записи на Рони. Знам, че има поне една -две неиздавани песни. Бих бил щастлив да запиша солото на тази нова песен, каквото беше желанието на Рони, стига Уенди да няма против. Сега, обаче, основните им усилия са свързани с проекта "DIO Disciples" /'Последователите на ДИО"/ . Гледах ги на концерт в Нюкасъл, в Англия и бяха страхотни! Тим Робинс- вокали, Тоби Джепсън- също вокали, с участието на Саймън Райт и Крег Гоулди, Руди и Скот Уорън. Не е същото като Рони, но е много вълнуващо. Хората плачат и пеят песните.

Е: Какви са плановете на Whitesnake в близко бъдеще? Направихте страхотен албум.

Д: Благодаря ти! Справяме се много добре. Имаме успех в британската класация. Направиха специално издание на списанието Classical Rock- посветено на Whitesnake.  Хората са много добри към нас, феновете са щастливи. Дейвид е много доволен от новия състав на групата. Предстоят ни още много концерти. Все още не сме стигнали дори до средата на тур разписанието за тази година. Ще свирим в Европа, Щатите, Южна Америка, Азия. Бих се радвал да се върнем в България отново следващата година.

Е: Имаш ли си любима песен от новия албум Forevermore? Аз си имам!

Д: Променят се. Първоначално , най-много ми харесваше One Of These Days.

Е: Това е една от моите най-харесвани. Другата е Fare Thee Well.

 

Д: Те всички са много специални за нас. Мисля, че стана албум, който може да се слуша дълго, защото не е еднообразен. Все пак, мисля, че песента Forevermore е най-любимата ми. Мелодията, която Дейвид пее е прекрасна и ме кара да се чувствам великолепно, когато го слушам на живо. Това е любимата ми част от шоуто.

Е: Искаш ли да кажеш нещо на почитателите ви тук?

Д: Бих искал да благодаря на всички, че подкрепят Whitesnakе, Дейвид и мен лично, а това е всъщност подкрепа за рок музиката. Ние обичаме да правим тази музика. И причината за това са хората, които я слушат. Феновете винаги са били много щедри към нас. Благодаря ви!