Краси Москов - Здравей, Чино, как си?

Чино Морено - Добре. Ти как си?

КМ - И аз не съм зле. В момента си в Лос Анджелис, нали така?

ЧМ - Да, у дома съм.

КМ - Значи при теб е сутрин.

ЧМ - Да, някъде около десет и половина сутринта.

КМ - Днес е рожденият ден на Ейб Кънингам, нали така?

ЧМ - Да, точно така, днес Ейб има рожден ден.

КМ - Предполагам, че  ще празнувате по-късно днес.

ЧМ - По-рано днес се чух с него. Той в момента е в Сакраменто, северно от Лос Анджелис, малко далеч от мен и днес може би няма да се видим, но преди малко му се обадих да му пожелая честит рожден ден.

КМ - С какво се занимава групата в момента?

ЧМ - В момента сме в кратка почивка. Във вторник пак заминаваме на път. Започваме нещо като турне. Първо отиваме в Чикаго, за да участваме на фестивала Лолапалуза. След това заминаваме за Полша, откъдето започва европейската част от турнето ни, което ще продължи около месец.

КМ - Да, предстои ви голям европейски, а и не само европейски фестивален тур. Какво мислиш за тези фестивали? Те не изместват ли бавно но сигурно самостоятелните концерти при много от групите?

ЧМ - Ние все още правим и самостоятелни концерти. Фестивалите са забавни. Особено летните. През лятото на такива събития винаги има специфично настроение. Винаги сме обичали да бъдем част от това. Другото, което харесвам във фестивалите, е това, че в тях участват много стилово различни групи. Аз изпитвам истинско удоволствие от това разнообразие. Харесва ми това, че много често даден човек отива на фестивал, защото е фен на конкретна банда, а в последствие открива нещо друго, за което не е знаел или за което не е подозирал, че е толкова добро. Това е страхотно изживяване за човек, който е истински почитател на музиката и иска да изпробва различни неща. Все повече хора са такива в днешни дни.

КМ - Това е така, но успяваш ли да бъдеш достатъчно близо до феновете си на едно фестивално участие?

ЧМ - Да, аз винаги намирам начин да бъдо близо до публиката. Въпреки, че фестивалните сцени са доста големи, аз успявам да бъда близо до феновете и правя така, че концертът да бъде колкото е възможно по-интимно изживяване за тях.

КМ - Какво представлява концертният ви сетлист? Имам предвид дали е фокусиран върху "Diamond Eyes" или е по-скоро компилация от най-доброто от песните ви.

ЧМ - До голяма степен е компилация. Обикновено на фестивали имаме по-малко време за свирене, отколкото на самостоятелни концерти. Затова е трудно на такъв тип концерт да успееш да включиш всичко което искаш от всеки един от албумите. Ще има малко повече песни от "Diamond Eyes", защото все пак това е албума, в подкрепа на който правим турне в момента. Все пак ще направим всичко възможно всеки наш албум да е представен с по 2-3 песни в зависимост от времето, което организаторите са ни отпуснали. Мисля, че ще ви хареса. Нашият фестивален сетлист е много динамичен - има много агресивни моменти, последвани от моменти на рязко намаляване на темпото. Разнообразен е. За нас самите това също е много забавно и приятно.

КМ - Много ми е интересно как композирате песните си и албумите си като цяло. Имам предвид, какъв е самия процес. Например при "Diamond Eyes". Как се получи този албум?

ЧМ - Конкретно с "Diamond Eyes" нещата се получиха по начин, твърде различен от начина, по който правихме предходните няколко албума. Според нас се получи много добре. За този албум просто влязохме в една репетиционна, която се намира в един стар гараж - просто една малка стаичка с необходимото ни оборудване. Заключихме се в тази стаичка и свирихме с часове вътре в нея. Обикновено се започваше с китарен риф или пък някой просто започваше да свири и останалите се включваха един по един. Аз лично смятам че когато нещата се получават по този начин - органично - се създават най-добрите песни. "Diamond Eyes" със сигурност възникна така. Обикновено намирахме някой подходящ китарен риф, след което Ейб се включваше с барабаните си, веднага след него и Серджо със своя бас. Накрая се включвах и аз, добавяйки мелодия и вокален ритъм и - ето я основата на една песен. Върху тази основа изграждахме всичко останало. Обикновено започвахме в дванайсет на обяд и около осем вечерта вече имахме готова нова песен, създадена за тези осем часа. Усещането от така създадена песен е страхотно.

Последните ни няколко албума възникнаха много разпокъсано - някой написваше нещо, после някой друг добавяше нещо от себе си, работехме дистанционно. Това също е начин и не е задължително албум, създаден така, да е лош, но това, да работим заедно и да уловим тази енергия, за нас е най-добрият начин да създаваме нова музика.

КМ - Ти казваш, че сте били само вие в една репетиционна. Интересно ми е с колко китари сте били - с една или с две. Принципно ти също свириш на китара. Само Стивън Карпентър ли беше с китара или и двамата?

ЧМ - Аз винаги нося китарата си с мен, но този път по-скоро не я използвах. Китарите бяха дело на Стивън. Понякога има мелодии, които измислям, но не мога да изразя вокално, а само с китарата си. Специално за този албум Стивън създаде всички китарни партии, а аз се концентрирах изцяло върху вокалите. След като завършихме всичко, се убедих, че това е бил правилният начин. Всяка китарна идея, която ми идва за конкретна песен, може да се добави към нея в последствие, когато структурата на песента вече е готова.

Всъщност имаше общо две песни, които започнаха с мен на китарата. Всичко зависи от това дали имам някаква добра идея, която да се хареса и на останалите. Започвам да я свиря и ако на останалите им харесва, те се включват. Е, обикновено не им харесва...

.....................................................


КМ - Но текстовете ги пишеш сам, нали?

ЧМ - Да.

КМ - Изкушавал ли си се някога да пишеш малко по-политически текстове? Например песен за тази гадост, която се влучи в Норвегия преди няколко дни?

ЧМ - Не. По-скоро не. Това е нещо, за което ми пука и се чувствам засегнат от случилото се, но аз винаги пиша музика по по-абстрактен и по-артистичен начин. Опитвам се никога да не включвам в музиката моите лични преживявания или усещания, нито пък политическата ми позиция. Наистина обичам да слушам политически насочени песни понякога, но това, аз да пиша такива, някакси не мога да си го представя. Когато аз пиша музика, мисля само за нея, за нищо друго. В такива моменти се опитвам да се изключа от реалността.

Това е просто моята позиция. В никакъв случай не подценявам хората, които правят политически ангажирана музика, просто аз не съм от този тип. Всъщност аз никога не започвам да пиша дадена песен с идеята да опиша нещо конкретно чрез нея. Винаги започвам процеса на създадено на песен по абстрактно и тя се получава по съвсем органичен начин. Това прави песента специална за мен.

КМ - Ще дообясня въпроса си относно процеса на композиране на песни: повечето групи имат в по-голяма или в по-малка степен някаква стилова рамка. Но когато става дума за Deftones, това не е така. Никога не можеш да дефинираш стилово групата. Как решавате какво ще направите следващия път и има ли нещо като концепция за всеки отделен албум?

ЧМ - Не, няма. Това е едно от нещата, които са характерни за нас. Ние никога не мислим за това. Никога не си казваме предварително ,,Хайде да направим ето такава песен или ето такъв албум". Чувствам, че ако направим нещо такова, ще е все едно да издигнем стени около себе си и да останем в това затворено пространство. Когато започнем без определена концепция, оставяме нещата да се случват от само себе си. За мен това е нещо магическо - нещата се случват без да си ги планирал.

Наистина понякога това води до липса на фокус, но по-важното за нас е нещата, които правим, да се случват по естествен начин. Иначе, както казах и преди малко, за мен се създава едно усещане, че сам си поставяш бариери. Тези бариери само ти пречат да разгърнеш това, което е вътре в теб.

КМ - И при вас се получава страхотно! С всеки ваш нов албум е така, за което съм ви благодарен.
Кое е най-глупавото обяснение на музикалния стил на Deftones, което си чувал?

ЧМ - "New Metal".

Виж, донякъде го разбирам. Ясно ми е, че корените на нашата музика са в метъла. Китарно ориентирана, шумна и агресивна музика. Наистина има много общо с метъла. Но в музиката ни има толкова много различни неща... Никога не е имало определен стил, към който сме искали да бъдем причислявани като започнахме да правим музика. Винаги, когато някой се е опитвал да ни определя стилово, ми е изглеждало малко глупаво. Но аз разбирам всички тези хора. Много по-лесно е да вкараш в някакво определение дадена група. По-удобно е за хората да имат дадени определения за музиката. Ние самите никога не сме следвали някаква тенденция и никога не сме се опитвали да останем в рамките на някакъв стил. Просто правим музиката, която ни харесва.

КМ - Предполагам, че всеки те пита какво се случва с албума "Eros". Какво пропуснахме като не успяхме да го чуем?

ЧМ - Всъщност нищо не се случва с този албум. Това е нещо, което писахме заедно с Чи Ченг и правихме по времето преди неговата злополука. Катострофата се случи преди да го довършим и ние дори не знаехме дали ще продължим да съществуваме като група след това. После взехме решение да продължим и Серджо Вега се присъедини към нас на бас китара. Вместо да довършим с него това, което бяхме започнали с Чи, решихме, че е много по-добре да започнем нещо ново отначало и в процеса да решим дали има смисъл. Искахме да започнем от нулата.

Така че албумът просто си стои така, недовършен. Остава много малко работа по него, но не знам дали изобщо ще го завършим. Този албум е нещо като снимка на онова време. Това беше отдавна - минаха вече три години. Да издадем този албум в момента, след като за групата са се променили толкова много неща, за нас би било доста неестествено. Някой ден може би бихме го издали, но определено до тогава ще издадем поне още един нов албум.

Освен това всичко зависи и от състоянието на Чи. Той е част от това и когато е в състояние да бъде отново сред нас и да довърши работата по записите, тогава "Eros" ще бъде завършен. Дотогава албумът просто ще бъде заключен в шкафа и ще чака подходящия момент да се появи на бял свят.

KM - Всъщност какво е моментното състояние на Чи?

ЧМ - В момента той се бори да се върне обратно на краката си. Все още е в състояние на полусъзнание, което означава, че е буден, вече не е в кома, но все още не говори и все още не може да ходи. Все още не може да прави нещата, които човек нормално извършва. Всеки ден за него е предизвикателство.

Чи е много силен човек. Той се бори с всички сили да се завърне и ние всеки ден се молим за това - да го видим отново стъпил здраво на краката си. Всички сме оптимисти за това. Вярваме, че той отново ще бъде добре. Както казах и преди малко, той е много силна личност и се бори вече две години. Всеки ден за него е битка. Надяваме се всичко това да приключи скоро и Чи отново да е сред нас.

КМ - Знаеш ли, много хора в България, в това число и екипът на Z-Rock, се молят за неговото възстановяване. Всички се надяваме той наистина да бъде добре.

ЧМ - Благодаря ви много за това, хора! За нас и за всички хора, свързани с Чи, това означава наистина много. Той е много важен човек и за групата, и за всички, които го познават и е много хубаво да видим, че той не е забравен и че хората мислят за него всеки ден. Аз мисля, че тези молитви имат голямо значение и благодарим на всички, които ги отправят.

КМ - ОК, нека сменим темата с нещо съвсем различно - да поговорим за Team Sleep. Активна ли е все още тази наистина страхотна група?

ЧМ - Благодаря ти за определението! Малко странно се получиха нещата там. Докато работехме по албума "Eros" с Deftones, си мислех, че веднага щом го завършим, се захващам с писането на нова музика за Team Sleep с идеята за втори албум. Тогава се случи тази промяна и започнахме работа по "Diamond Eyes", което остави на заден план всичките ни странични проекти. Така и не остана време да работя по нов материал за Team Sleep.

Към момента не съм говорил с другите момчета от групата и нямаме конкретни планове. Не бих казал, че ще имаме нещо ново в близко бъдеще, но някой ден, живот и здраве, се надявам да възродим групата, защото тя беше нещо, което всички много харесвахме. А и другите музиканти от Team Sleep са ми добри приятели. Така че в бъдеще групата пак ще я има, но не и съвсем скоро.

.............................................................

КМ - Още един въпрос: имате ли вече планове за нов албум на Deftones или още не сте говорили за това?

ЧМ - Да, говорили сме. Всъщност веднага след края на това турне, в самото начало на септември, планираме да влезем в репетиционната и да започнем да пишем и ако всичко е наред, колкото може по-скоро, още в началото на следващата година вече да имаме нов материал за записване. Всички в групата са позитивно настроени, чувстваме се много добре заедно и сме в настроение да направим нещо наистина хубаво и да продължим напред.

КМ - Благодаря ти много за този разговор! Поздрави останалите от групата! Ще се видим в България.

ЧМ - Ще го направя. И аз благодаря. Чао!