Слушай онлайн

Краси Москов взе интервю със Дейв Раунтрий от Blur, което беше излъчено вчера по Z-Rock.
Вече можете и да прочетете интервюто (по-долу).
Краси Москов - Здравей, Дейв, как си?
Дейв Раунтрий - Много добре, много добре.
Доколкото знам, си в Норвегия.
В Норвегия, да. Наслаждавам се на прекрасния пейзаж от заснежени върхове и чисто синьо небе над водата. Много е впечатляващо.
Посещението ти в Норвегия част от диджейското ти турне ли е, или просто си там, за да си прекарваш добре?
Не, не е част от турне. Тук съм с майка си, нещо като семейна почивка.
Идваш в София в петък за диджей сет. Бил ли си някога в България?
Почти съм сигурен, че съм бил в София. Не си спомням кога точно и какви бяха обстоятелствата. Ясно е, че не съм идвал с групата, просто знам, че съм бил там. Когато бях на двайсет и няколко години, имаше един запис с българска фолклорна музика, който беше натрупал огромна популярност в цяла Великобритания. Той въздейства много силно и на мен. Музиката на вашата страна оказа голямо влияние върху музикалното ми израстване. Оказа голямо влияние върху цялата поп музика в Обединеното кралство по онова време. ''Мистерията на българските гласове'', предполагам го знаеш.
Разбира се.
Във Великобритания се появиха хорове, интерпретиращи българска народна музика. Пеенето на няколко гласа и хармоничните структури много ми повлияха. Знам, че и други музиканти също цитират вашата фолклорна музика като източник на вдъхновение. Знам, че по онова време посетих София за кратко. Много бих искал да прекарам повече време не само в столицата, а като цяло в България.
Наскоро басистът на групата Алекс Джеймс беше написал интересни истории за България. Той беше посетил страната ни, за да опита храната и виното. Четох тези истории. На теб разказвал ли ти е нещо за България?
Не, не ми е разказвал конкретно за пътуването си до България. Алекс пътува постоянно, за да задоволява своите гастрономически фантази, свързани със сирене. Всяка година организира фестивал на музиката и сиренето. Затова постоянно търси нови и интересни впечатления, които да добави към фестивала си.
Хората те познават като барабаниста на Blur. Разкажи ни повече за опита ти като диджей. Кога и как реши да започнеш да се занимаваш с това?
Всъщност започнах като дете. В детските ми години на ъгъла на нашата улица имаше младежки клуб, в който аз започнах да се се занимавам с диджейство на десетгодишна възраст. Използвах записите на сестра ми и оборудването на клуба. В диско вечерите, които се организираха там, понякога и аз взимах участие. Мястото не беше голямо и хората, които ходеха там, едва ли са му обръщали кой знае какво внимание, но аз наистина се наслаждавах на това, което правех. Изобщо за мен е адски интересно да мога да въздействам на хората без да се налага да свиря на барабани, да получавам толкова осезаема реакция от аудиторията, без да се полагат усилията на живото свирене. Това е коренно различно усещане. Да успееш да накараш хората да изпитват силни емоции като им пускаш вече готови записи, а ти самият просто да стоиш и да попиваш цялата тази атмосфера. Страхотно е! В интерес на истината аз започнах да гледам по-сериозно на диджействането преди няколко години, може би преди около пет. Иначе бях доста по-активен в ранните години на Blur. Тогава и аз, и Алекс, и Греъм често пускахме музика в инди клубове във Великобритания. Беше много забавно. Аз винаги съм харесвал инди клубовете. Диджействането в тях беше нещо като повод да ги посещавам и да следя какви групи свирят в тях, какви хора ги посещават, каква музика харесват тези хора и на каква музика танцуват. По този начин виждаш до къде е стигнала попкултурата.
Какво да очакваме от теб като диджей? Имам предвид, каква музика пускаш обикновено?
Пускам инди музика, на която да може да се танцува. Обичам да карам хората да се движат и да се забавляват. Харесва ми да пускам и музиката на Fatboy Slim и The Prodigy. Поискайте си нещо и е много вероятно да ви го пусна. Стига да е танцувално. Не обичам минорна музика, на която не може да се танцува. Особено в клубове, в които хората са дошли именно заради танците. Именно от това изхождам при избора си на музика.
В момента сцената в Обединеното кралство е доминирана от трап и грайм музика. Съгласен ли си? Ти пускаш ли грайм в своите сетове?
Аз мисля, че има много и различни сцени във Великобритания. Винаги е било така. Различни неща стават популярни за много малко време. В момента е много по-лесно да пробиеш в чартовете, понеже много малко хора си купуват музика. През последните три години аз имам собствено радиошоу в XFM, така че съм в течение на всичко ново, което се случва в музиката. Слушам всеки нов запис през съответната седмица и това ме убеждава, че за китарната инди музика и за творческата електронна музика периодът е безпрецедентно добър. Постоянно се повяват великолепни нови групи и артисти. Усеща се едно креативно настроение, каквото според мен не е имало от десетилетия. Лично на мен, като дух и като желание за създаване на нещо ново и хубаво, това време ми напомня на 60-те. В други отношения пък ми прилича на 90-те или 80-те. Това са декади, за които, замисляйки се, ние обикновено казваме "О, Боже, това бяха страхотни времена!". Живеем в години на несигурност. И то в много отношения - политическа несигурност, финансова несигурност, икономическа, социална... В такива времена на трудности, когато е трудно да оцелееш, творците намират истинско вдъхновение. В този смисъл, да, тези стилове, които ти изброи, наистина са много популярни в момента, но аз бих казал, че много други също са.
Освен това смятам, че не е съвсем коректно да съдим за влиянието на дадена музика само според представянето й в чартовете. Това, което доминира в чартовете сега, а и винаги е било така, е музика за младите. Те са тези, които си дават парите за сингли или албуми. Това, че някой е в чартовете, не значи, че е популярен във всички среди. Би могъл да бъде, но не е задължително.
Но дори групи като Coldplay и Kaiser Chiefs спряха да използват китари... Какво се случва с китарната музика напоследък?
Coldplay и Kaiser Chiefs са групи от един граничен период. Ние сме от предходното поколение в музиката и нямаме правото да съдим по-младите за това, какво правят и какво не.
В коя от младите групи виждаш в най-голяма степен влиянието на Blur?
О, не знам. Не обичам да слагам етикети просто така. Надявам се, че е имало музиканти, които са намирали вдъхновение в това, което ние сме правили, но толкова.
Очакваш ли нещо толкова голямо, колкото беше явлението Бритпоп, да се случи в близко бъдеще? Възможно ли е?
Винаги нещо голямо се случва. Бритпоп е понятие, което се използваше малко безразборно. То се отнасяше за музиканти и групи, които свиреха по едно исъщо време, но всеки правеше собствената си, различна от на другите музика. Не трябва да се отдава прекалено значение на този израз, както и на всички тези обобщаващи музиката изрази. Но определено в момента се усеща една особена атмосфера в електронната музика. Има страхотно поколение от млади диджеи, продуценти и музиканти, които създават много идейна музика по начина, по който пионерите на тази музика са я правили преди десетилетия. Разликата е, че в момента технологиите позволяват тя да се прави на много по-високо равнище. Това според мен е сцената, която заслужава внимание.
Вие, имам предвид Blur, се завърнахте по забележителен начин с "The Magic Whip" преди две години. Надявам се и предполагам, че това няма да е последният ви албум.
Към момента нямаме планове да правим нещо ново, но в интерес на истината, ние нямахме планове и за "The Magic Whip". Този албум възникна до голяма степен случайно. Ние бяхме в Хонг-Конг, отпадна ни ангажимент, имахме време, което трябваше да уплътним и нещата просто се наредиха. Така че никога не знаеш какво ще се случи.
Предполагам, че Деймън е отдаден на Gorillaz в момента, но кой знае?
Да, всички се занимаваме с нещата, с които обичайно сме заети извън Blur. Алекс прави сирене, аз правя филмова музика, Деймън е с Gorillaz, а Греъм си е у дома.
Къде би класирал "The Magic Whip" сред всички албуми на Blur?
О, не бих могъл да кажа. Изобщо не бих могъл да сравнявам албумите ни. Предпочитам другите хора да ги оценяват. Ние се гордеем с този албум. Той беше създаден по коренно различен начин в сравнение с другите албуми на Blur. По много по-освободен начин. Така, както мисля, че трябва да възникват албумите. В днешно време прекалено много се залага на продуцентската дейност, на работата в студио върху предарителните записи, които в последствие звучат по различен начин в самите песни. В нашия случай фокусът бяха самите записи. Импровизирахме много. Бих казал, че записахме този албум по начин, сходен с този на музикантите от 60-те. Не сме изобретили нищо ново, но за нас това беше много различен и нетипичен метод на работа. Или по-скоро доразвиване на идеи, пробвани в миналото върху дадена песен, но никога върху цял албум. До голяма степен причината се крие и във факта, че бяхме ограничени във времето. Имахме една седмица за да свършим основната част от работата. Трябваше да създадем много музика за малко време. Това ни накара да действаме по този начин.
Успях да ви гледам на живо в Берлин малко преди да издадете новия албум и всички вие изглеждахте доста щастливи на сцената. Така ли е наистина?
Да, аз лично много обичам да съм на сцената. Това е любимата ми част от това, да съм в Blur. Всеки един от нас има собствено любимо занимание, свързано с участието си в групата. Моето е да свиря на живо пред публика.
Ти си в най-голяма степен политически ангажиран сред музикантите в Blur. Без никакво съмнение, трябва да те попитам за Брекзит. Какво е твоето мнение?
Аз бях против. Но ако се върна в началото на въпроса ти, не бих казал, че аз съм в най-голяма степен политически ангажиран. Всички ние се интересуваме от политика, но по различен начин. Аз може би го изразявам по-видимо. Същото може да се каже и за Деймън. Той често говори за политическите си идеи и стремежи. Другите двама по-рядко коментират политически теми, но това не значи, че не се интересуват от такива. Да, аз гласувах против Брекзит.
Какъв тип хора гласуваха за?
Почти половината от страната ни, всъщност дори повече от половината, значи всякакви типове хора.
Страхуваш ли се, че сега можете да загубите и Шотландия?
Да, определено, това е следващото, което ни очаква. Те имаха рефендум на тази тема не чак толкова отдавна. В момента политическата класа в Шотландия е на мнение, че заради коренната промяна на ситуацията в Обединеното кралство, техният народ трябва да бъде попитан отново дали иска да остане с нас. За мен това е ясен знак, че след като загубихме членството си в Европейския съюз, ще загубим и Шотландия. Всичко това е следствие от "блестящото" управление на бившия ни премиер.
В края на разговора ни можеш да поканиш нашите слушатели на твоето парти в петък вечер в София.
Здравейте, аз съм Дейв Раунтрий, барабанист на Blur. Имам удоволствието да ви поканя на моя диджей сет в Терминал 1, София, в петък вечер около полунощ.