Елена Розберг взе интервю с Том Кийфър от Cinderella, който пристига у нас за самостоятелен концерт на 7 октомври. Можете да прочетете текста на интервюто тук:

Том Кийфър: Здрасти!

Елена Розберг: Здравей, Том! Казвам се Елена. Среднощни поздрави от България.  

Привет, как си тази вечер?

Всъщност, при нас е около обяд. Ти вероятно си в Калифорния и при вас е след полунощ? Къде се намираш? В района на Ел Ей?

Да, току що завърши концерта ни в Западен Холивуд, в клуба „ Уиски –а –гоу-гоу“.

Прекрасно! Как беше шоуто?

Беше супер. Изкарахме си страхотно!

Чакаме теб и съпругата ти Савана Сноу в София за концерта на 7-ми октомври. Тя ще дойде с теб, нали?

Да, тя е част от лайв групата, неизменно от началото на турнето в подкрепа на соловия ми проект. Тя участва и в създаването на албума като композитор и продуцент. Много е забавно да сме заедно на път.

Трябва да ти призная, че „Thick And Thin“ е една от любимите ми песни от соловия ти албум. Падам си малко романтичка.

О, благодаря. Винаги съм харесвал точно нея.

Какво си намислил да ни свириш на концерта на 7-ми октомври в София? Предполагам, че в сетлиста ще влязат песни от соловия албум „The Way Life Goes“. Какво още?

Да, ние свирим пет или шест песни от соло албума, а останалата част от шоуто е с всички големи хитове на Cinderella, някои от най-любимите ми песни. Моята банда свири страхотно и новите и старите неща. Получава се много енегично рок шоу с парчета, които всеки иска да чуе.

След дни Z-Rock навършва 9 години. Би ли споделил с нашите слушатели, какво означава рок музиката за теб?

Рок музиката е много важна част от живота ми от какво се помня. Започнах да свиря на китара на 8 години. Израстнал съм с музиката на Rolling Stones и Род Стюард, с песните на Led Zeppelin. Слушах групи, които изразяват в песните си всички най-разнообразни човешки емоции. Истинска благословия е да мога да слушам и да създавам такава музика. Трудно е да се опише с думи, какво означава рокът за мен.

Ти се славиш като изключително талантлив и плодовит автор на песни. Кое ти е най-приятно- създаването на музика, работата в студиото или концертите на живо?

Това са три много различни неща. Но бих казал, че от тези три – най-най-любимото ми е да пея на живо.

Защо кръстихте навремето групата си Cinderella? Не съм сигурна, че знам каква е историята? Ще я разкажеш ли пред нашата публика?

През 80-те години, когато започвахме, повечето банди имаха много тежки и респектиращи имена. Повече ми допадаше начина, по който се наричаха седемдесеттарските банди - избираха леки имена за тежка музика. Получаваше се приятен контраст- като Queen /Кралица/, Kiss /Целувка/ или дори Алис Купър. Преди да чуеш тяхната музика, не би предполагал само от името, каква е. Вече толкова много години, тяхната тежка музика върви страхотно в компанията на такива забавни и леки имена. Когато се появи идеята да кръстим групата си Cinderella, беше подобно на имената, които споменах.

Колко различен е Том сега от тийнейджера Том?

Знаеш ли....Нека помисля...В много отношения е същият. Още като тийнейджър бях обсебен от идеята да свиря рокендрол. И още съм! Сега вече съм зрял човек, със семейство и с 11-годишен син, и вероятно с годините съм станал по-отговорен. Аз съм същият човек, но по-отговорен.

Купи ли на сина си вече първата китара?

Да, той започна да свири на китара и на барабани. Той има разнообразни интереси. Обича музиката, но има страст и към спорта и тренира активно. Ние, като родители, го насърчаваме да преследва желанията си. Не го притискаме и не искаме да му влияем на избора.

Твоето семейство, майка ти, до каква степен те подкрепяха като дете?

Тя ме подкрепяше много и ме мотивираше. Не бях много добър в училище. Не се стараех в уроците. Просто исках да свиря и музиката беше голямата ми страст. Мама искаше да завърша и да имам диплома и затова ми обеща, че ако се дипломирам с добър успех, ще ми купи китарата Гибсън Лес Пол, която висеше на стената на местния музикален магазин и за която мечтаех. Тя наистина ми купи тази китара. Пазя я и до днес.

Том, кажи ми, какво ти дава сили и те мотивира да пътуваш вече толкова години по турнета до такива далечни дестинации, като България, например. Какво те вдъхновява да продължаваш да пееш и да свириш?

Както ти споделих, от всичко най-много обичам да свиря на живо, обожавам сцената. Велик е моментът, в който излизам пред публиката и мога да представя песните си пред хората. Страхотно е чувството да усетиш тази енергия. Аз съм изключително благодарен и високо оценявам щастието да имам такива фенове, които ме подкрепят и дават вдъхновение на музиката ми вече толкова много години. Винаги излизам на сцената, зареден с най-голяма амбиция да дам най-доброто. Затова съм и много дисциплиниран - много внимавам какво ям, какво пия, тренирам редовно. По време на турне не пия алкохол, за да поддържам гласа си. Искам да пея възможно най-добре за своите фенове.

Вярно ли е, че Бон Джоуви е открил Cinderella.

Да, той е човекът, който ни забеляза. Свирихме в един клуб във Филаделфия. Джон Бон Джоуви беше там и ни чу как свирим. Много ни хареса. Положи усилия да ни забележат и ни помогна изключително много да подпишем звукозаписен договор с Mercury Records. Ние сме му много благодарни! Това, което направи, беше много готино. И думите, които ни каза, бяха много мили.

Поддържате ли все още някаква връзка?

Да, от време на време се чуваме. Той е добър човек.

На къде, мислиш, се развива мейнстрийм рок музиката?

Честно, не знам. Най-хубавото в рок музиката за мен е било, че ти дава възможност да бъдеш това, което искаш. Колкото си по-изобретателен и пълен с идеи, толкова по-добре. Всичко е и въпрос на преживявания, на чувство. Рокът може да те отведе навсякъде.

Слушаш ли по-нова музика?

Да, от по-младите музиканти в хард рока моята любима банда е Halestorm. Едновременно с това, освен рок, слушам и доста ар енд би и поп музика- Бруно Марс, Imagine Dragons. „Radioactive“ е страхотен албум. Често си пускам и хард рокерите от 70-те, музиката, с която съм израснал- Stones и другите.

Планираш ли и други соло албуми?

Да, ще направя още един. Тъкмо започвам да пиша песни. Обмислям нови идеи. Сега, обаче, основната ни енергия е насочена към актуалното турне. Химията между музикантите на тур групата е много силна. От две години сме заедно на път. Турнето ще продъжи до лятото на следващата година, но междувременно ще започнем да подготвяме следващия албум.

Любопитно ми е каква е атмосферата в Нешвил, където работиш напоследък. Защо се превърна в музикална столица на Америка и и вече е известен като Градът на Музиката?

Музикалната общност там е много креативна. Това е място, където се раждат много песни. В Нешвил са събрани някои от най-добрите композитори. В града се намират стотици звукозаписни студия, изпълнители, композитори и звукорежисьори. Нешвил не е голям град, но е творческо място. Трудно е да се опише атмосферата там, но е много вдъхновяваща. Много хубава музика се създава в града- не говоря само за кънтри. Нешвил стана средище за всички стилове и жанрове музика. И аз записах там соловия си албум. Много вдъхновяващ град!

Пазаш ли някакви спомени от предишното си идване в България?

Да, разбира се. Това е красива страна, а концертът беше невероятен! Публиката беше много топла и емоционална. С нетърпение очаквам концерта си в София, за да свиря пред българската публика отново. Незабравима вечер имахме тогава. Беше страхотен концерт!