Елена Розберг взе интервю с Матиас Ябс от Scorpions преди концерта на легендарната група в София.

Приключи и играта на Z-Rock, в която вие посочвахте 10-те си най-любими парчета на Scorpions, а ние раздавахме билети. Дойде време и да разберете кои са най-желаните песни на групата от българските фенове. След новините в 12:00, ще излъчим 10-те най-искани от вас песни на Scorpions! Една страхотна репетиция преди концерта довечера! 

Елена Розберг: Как си, Матиас? Как се чувстваш днес?

Матиас Ябс: Много добре. Ти как си, Елена?

Добре съм. Току-що свърши предаването ми по Z-Rock. Чакаме ви в България. Феновете са радостни, че идвате отново.

О, и ние сме щастливи. Страхотно е отново да свирим в България.  Шоуто е на 16 декември. Нямаме търпение отново да се качим на сцената, тъй като тази година нямахме много концерти. Бяхме заети с подготовката на нашия MTV unplugged проект. В началото на септември записахме няколко концерта в Атина.  Имаше много неща да се свършат по този проект. Сега вече всичко е готово и се чувствам щастлив, че тръгваме отново на път.  

Супер е, че България е отново на вашата тур карта. Защо ви харесва да се връщате отново тук?

Заради публиката! Вие сте фантастична публика. Хората обичат музиката на Scorpions, знаят нашите песни. Последният път видяхме много млади хора пред сцената. Щастливи сме, че публиката става все по-млада, въпреки че ние остаряваме. Това е особено забележимо през последните 8-10 години. И ни радва изключително много. Много се забавляваме. Енергията на младите хора е толкова заразителна. Тя ни зарежда. Ако трябваше да сме само в студиото, не бихме издържали толкова много години. Публиката е тази, която ни дава вдъхновение.

Този път концертът ви ще се състои в най-голямата закрита зала в България. Какво да очакваме от спектакъла?

О, това е прекрасно. Ние ще ви представим грандиозно мултимедийно шоу. В сетлиста ще има много хитове - това искат нашите фенове и ние трябва да се съобразим с тях.  Може да включим и някои по-различни песни. Това ще се реши в последния момент, затова не мога да ти кажа точния списък на парчетата, които ще свирим.  Окончателният сетлист се оформя два часа преди самото шоу. Действаме спонтанно. Но има някои задължителни песни като „Still Loving You“, „Rock You Like a Hurricane“ или „Wind Of Change“, които винаги свирим. Ако не ги изпълним, хората са разочаровани. Ние си ги обичаме, така че, няма никакъв проблем.

Ще свирите ли нещо от последния албум Sting In The Tail?

Задължително!  Обикновено правим заглавната песен, освен това свирим „Raised On Rock“, „The Good Die Young“, „The Best Is Yet To Come“. Свирим поне три-четири, понякога и пет песни от този албум.

Какво предпочиташ - големите стадионни концерти или unplugged клубни изяви?

Определено повече ми харесват концертите пред  публиката на стадиони и големи зали.

Защо така?

Обичам големите места. Приятно е да се свири по клубове, но Scorpions рядко имат такава възможност. Обичам да свирим в закрити зали, но също обожавам и летните ни участия. През лятото настроението е различно- слънцето грее, хората са весели, атмосферата е много приятна. Харесва ми да участваме по летни фестивали.

През следващата година ви предстои да направите отново unplugged концерти в Германия.

Да, през април и май, ни предстоят още една серия MTV unplugged концерти в Германия. Ще имаме и някои големи концерти- няколко в Германия и няколко във Франция. Но не става дума за световно турне, а за няколко концерта.

Вярно ли е, че Scorpions се очаква да свирят на финалите на световното по футбол в Бразилия следващата година?

Преди повече от година получихме такова предложение от представител на Бразилската футболна асоциация. Те пратиха свои представители да гледат един от концертите ни в Лондон. След това се срещнахме. Но оттогава не са се свързвали с нас. Не знаем, какво става. Затова не съм сигурен, че тази идея ще се осъществи. Ако наистина държат на нас и искат да свирим на концерта за финала на Световното по футбол, би трябвало да се свържат с нас много скоро.

Ти, лично, футболен фен ли си. Имаш ли любим отбор?

Да, обичам футбола. Като дете ритах постоянно. Фен съм на Борусия Дортмунд. Жалко ,че преди седмица загубихме от Байерн Мюнхен с три на нула. Но, мисля че Борусия играе най-добрия футбол.

Нека отново да поговорим за музика. Имате ли някаква недовършена работа в студиото?

Преди две години, когато обявихме, че се оттегляме, след излизането на албум „Sting In The Tail“, прекарахме известно време в студиото, където прослушвахме наши записи от началото на 80-те години. Това бяха нещата, които навремето не успяха да влязат в албумите „Blackout“ и „Love At First Sting“. Имаше няколко незавършени песни. Някои от тях нямаха текстове. По-скоро бяха демо записи. Бяхме много щастливи, защото открихме страхотен музикален материал. Вече започнахме да записваме някои от тези песни. Иска ни се да ги завършим, но все още не сме се захванали сериозно, защото ни трябва доста време, за да направим нещата, както трябва.  Внезапно се появи тази оферта от MTV и unplugged проектът стана приоритет. Следващата година отново ще се захванем с това, откъдето бяхме стигнали.  Предполагам, че ще сме готови до края на следващата година.

Преди три години обявихте, че приключвате кариерата си, сега, слава Богу, с концерти и други проекти демонстрирате други намерения, които не предвиждат пенсиониране.  Наистина ли мислехте да се откажете завинаги, или просто моментът беше такъв?

Да, ние решихме „Sting In The Tail“ да е последното ни турне, защото 35 години вече сме постоянно на път. Особено активни сме, след като аз се присъединих към групата през 1978 година. Ако не правим концерти, сме в студиото и записваме песни, издаваме албуми, правим промоции. След толкова много години, почувствахме, че се нуждаем от почивка, от прекъсване или най-малкото да намалим темпото. Никога не сме заявявали, че ще престанем да създаваме музика, винаги сме заявявали ясно желанието си да участваме с интересни проекти, какъвто беше и случай с MTV концертите ни. Ние обожаваме сцената, но вече не се ангажираме с натоварени турнета, каквото беше Sting In The Tail, по време на което правихме по пет концерта на седмица в период от две години и половина. Ще продължим да правим концерти, но само от време на време.  

Кой етап  от кариерата ви считаш за един от върховите моменти на Scorpions? 

Нека да помисля...има много такива моменти. 

Сигурна съм.

Трудно е да се открои само един от тях. За мен беше много важен моментът, когато излезе първият албум с мое участие. Бях много млад тогава. Никога няма да забравя , какво е усещането да държиш в ръцете си първия си албум. Това е първият ярък спомен, който ще остане завинаги в съзнанието ми.  Има много важни моменти в нашата кариера - участието ни на големи фестивали, свирили сме пред 55 хиляди души публика. Незабравим е Московският фестивал, на който свирихме през 1989 година. Всеки ден за мен е важен и голям момент - да бъда част от групата и да свирим за хората - това е фантастично! Не мога да се похваля с нещо изключително - например да ти кажа - летяхме до Луната!

В началото беше ли ти трудно да се присъединиш към вече утвърдената група?

Да, така е. Но сега, като се връщам назад си мисля, че те също бяха млади и все още не толкова утвърдени на сцената артисти. Разбира се, аз бях още по-млад от останалите в Scorpions и по- неопитен, въпреки че бях свирил в други групи преди това. Бях работил, обаче, за телевизионни компании и имах повече опит пред камера.  Имахме шанса, след като излезе албумът „Lovedrive“ през лятото на 79-та , да заминем за пръв път като група на 6-месечно турне в Щатите. За абсолютно всички от групата това беше първото турне, така че в един момент всички станахме равни. Това турне беше много важно за сплотяване на групата и силен трасък напред в кариерата ни. В Щатите научихме много за шоубизнеса и за рок музиката, неща, за които германските банди си нямаха и представа по онова време.  Ние бяхме добри ученици.

Кой беше най-трудно записаният албум и кой стана най-лесно?

Мисля, че албумът „Blackout“ е много специален, защото разполагахме с достатъчно време, за да го направим както трябва. Докато работехме по парчетата забелязахме, че гласът на Клаус не звучи както обикновено. Наложи му се да претърпи две операции на гърлото и след това да се подложи на терапия. Трябваше да го изчакаме да се възстанови напълно. Имахме време и не се налагаше да бързаме в работата по албума. След операцията, Клаус трябваше да си почива поне половин година. В началото той дори не можеше да говори. След това той замина за Виена, за да вземе вокални уроци при един много добър специалист. Разполагахме с много време да работим спокойно по песните и затова си мисля, че „Blackout“  стана много по-добър от предишния албум. Той ни донесе първия голям успех. Албумът стана платинен и за пръв път бяхме поканени като хедлайнери.

Албумът, който записахме много трудно и въобще не ми хареса, начинът, по който се работеше, беше „Savage Amusement“. Продуцентът беше луд и се опитваше да имитира работата на Джон Мат Ланг, който продуцираше Def Leppard и беше супер успешен по онова време. На Мат Ланг му бяха необходими пет години, за да запише мултиплатинения албум на Лепърд – „Hysteria“. Ние записахме „Savage Amusement“ за две години и половина, а в него бяха включени само 9 песни. Това беше последният ни албум на винил. Времетраенето му беше само около 39 минути, защото на винил по-дълъги записи не звучат добре. По-късните ни  албуми съдържат по 15-16, дори 17 парчета. Периодът, в който записвахме този албум, въобще не беше забавен.

Като заговорихме за забавни моменти , би ли споделил имаш ли колеги-музиканти от други групи, с които обичаш да общуваш и да се веселите заедно?

Ричи Самбора е мой много добър приятел. Запознахме се, когато Bon Jovi ни бяха подгряваща група през 1984 година. Тогава бяхме много популярни в Щатите. В продължение на цяла една година имахме Топ 10 албум в американските класации с „Love At First Sting“. По онова време Bon Jovi вече ставаха по-известни. Запознаха ни и нашият мениджър каза на Bon Jovi - това са Scorpions, те са много успешни,  учете се от тях. С Ричи Самбора се познаваме от тогава. Приятели сме от много дълго време. Когато идва до Германия винаги се срещаме. Последния път се видяхме в Мюнхен. Винаги, когато имам време, ходя на техните концерти. Говорим си постоянно по телефона и си пращаме смс-и. Мога да кажа, че той е най-близкият ми приятел от рок средите, извън нашата група. Имам и други приятели. Скоро се чухме с Пол Стенли, който също е много приятен човек. Когато ни остане време, винаги си правим срещи по летищата или бекстейдж, за да се видим поне за малко.  

Ако ти остане време да напишеш книга за Scorpions, как би я нарекъл?

Вече съм измислил заглавието, но не мога да ти кажа!

Защо не?

Защото това е тайна! Не ми е позволено да го издавам, защото някой може да ми го открадне.

Кога да очакваме книгата да излезе?

Все още дори не съм я започнал, но вече съм измислил заглавието. И то е много смешно. Честно, не мога да ти го кажа. Интернет е твърде бърз в наши дни. Всички ще разберат мигновено тайната.

Майтап ли си правиш с мен или говориш сериозно?

Абсолютно сериозен съм. Не знам кога мога да напиша книгата. Обмислям я от година и половина. Смятах да работя по нея, след като обявихме, че прекъсваме кариерата си и тогава наистина всички го мислехме насериозно. Имам две идеи за заглавие - едната е много смешна и е на английски. Но не мога да ти я кажа.

Добре, ще трябва да бъда търпелива. Сигурна съм, че в книгата ще опишеш, кои световни музиканти са те вдъхновили и са ти повлияли.

Осново влияние са ми оказали блус китаристите като цяло, а най-големият ми вдъхновител е Джими Хендрикс. Джими Хендрикс и Джони Уинтър - нали се сещаш – албиносът- китарист. Той е страхотен! Джеф Бек ми е повлиял също до известна степен, както и Ричи Блекмор. Като бях млад се учех да свиря на китара, като слушам някой от тези големи артисти. Никога не съм взимал уроци по китара. Самоук съм. След училище прекарвах дълги часове, за да слушам отново и отново, как големите китаристи правят нещата.

Би ли разкрил пред нас тайната на успеха на Scorpions?

Scorpions са една от малкото групи, които наистина са популярни навсякъде по света -  България, САЩ, Русия, Тайланд, Нова Каледония, Аляска, Мароко, Израел, Египет - навсякъде. В различни страни и различни култури. И това трябва да е благодарение на музиката. Не може да бъде заради текстовете, тъй като не всеки човек разбира английски, но пък може да усети чувството, което идва с музиката. Тайната на успеха е и в самите музиканти от групата. Смятат ни за много успешна лайв група. Мисля, че тайната на успеха е микс от добрата музика, изпълнявана от конкретните музиканти в Scorpions. Ние влагаме цялото си сърце в това, което правим. И хората го усещат.

Искаш ли да поканиш българските фенове на концерта в София?

Здравейте, аз съм Матиас Ябс от Scorpions и съм нетърпелив да се видим с всички вас на 16 декември в най-голямата арена в България. Време е отново да ви разтресем като ураган!