Елена Розберг взе интервю с Лука Сулич от 2Cellos преди концерта на изключителния дует в София на 9 декември. Можете да чуете интервюто на този линк, а по-долу Ви предлагаме и текста.

Не забравяйте, че можете да спечелите билет за вече разпродадения концерт в играта на Z-Rock! Чуйте дневната музикална загадка, в която ще чуете кратък откъс от произведение на музикантите, а Вие трябва да отгатнете кое е то.

Очакваме отговорите Ви на [email protected]. Играта започва от 10 сутринта и продължава до 16 и 10, когато Краси Москов награждава един от позналите.

Раздаваме билети за разпродадения концерт до петък!

Елена Розберг: Здравей, Лука. Аз съм Елена и се обаждам от София.

Лука Сулич: Здравей, приятно ми е. Как си?

Много добре. Ти как си? Къде се намираш?

В Словения съм.

Ще те помоля да отговориш на няколко въпроса на Z-Rock.

Разбира се.

Как виолончело кавъра на „Smooth Criminal“ на Майкъл Джексън промени живота ти?

Завинаги го промени. Внезапно животът ни бе преобърнат наопаки. В началото настъпи хаос.  Не бяхме свикнали да живеем по правилата на рок бизнеса. Ние със Степан сме израснали в класическа среда и всичко това, което ни настигна , беше напълно непознато за нас. Трябваше много бързо да се приспособим към новата ситуация.

Как се появи идеята да правите интерпретации на поп и рок парчета на виолончело. Каква е историята?

Стана спонтанно.  Със Степан се срещнахме в Лондон, където следвахме. Мечтаехме да направим нещо различно, нещо уникално. Искахме да покажем всички страни на таланта си. Вътре в нас винаги се е криело по едно рок животно, което искаше да изпълзи. Това не можеше да стане, ако продължавахме да свирим само един стил музика. Трябваше да направим нещо различно. Видеото на „Smooth Criminal“ беше първият клип , който снимахме. След това трябваше само да търсим нови песни и да правим новите аранжименти. Никога не сме очавали нещата да се случат толкова бързо за нас.

Преди доста време аз самата свирех на виолончело. Би ли обяснил на нашата публика, какво толкова специално има в този инструмент?

Най-важното е диапазонът на челото - на него можеш да свириш много ниски, но и много високи тонове. На цигулката, например, можеш да свириш само във високия диапазон. Челото е перфектно, защото не се нуждаеш от никакви други инструменти. Много е разнообразно-  на него може да се изпълняват мелодични пиеси, защото звукът му е най-близък до човешкия глас.  Може да се пее заедно с мелодията, която възпроизвежда челото.  Можеш да свириш и като на китара, да правиш пицикато, с дисторжън звукът на челото е много мощен. Това е много благороден иструмент.

Да, аз също обичам челото. Ще ми кажеш ли според теб кое е най-великото произведение, създадено за чело?

Всеки челист вероятно би отговорил, че това е Концертът за виолончело на Дворжак. Има много красиви неща, написани за чело.  То звучи много често във филмовата музика, като изпълнява водещата музикална тема. Челото е много емоционален инструмент.  Всеизвестен факт е, обаче, че за челото няма такъв голям репертоар като за пианото или цигулката. Затова често ни се налага да правим различни аранжименти на творби, писани за други инструменти. Това е голямо предизвикателство.

Вие сте класически виолончелисти. Нямаш ли понякога усещането, че изневеряваш на класическата музика?

Защо? Ние сме класически музиканти и си свирим класическа музика постоянно. Просто привличаме по-голяма аудитория към този жанр. Обичаме всички видове музика. И се наслаждаваме на живота. Не всичко в класиката е добро.  Както не всичко в поп и рока е хубаво. Може би едва 10 процента от всеки стил или жанр са наистина добри. Ние се опитваме да свирим точно тези 10 процента от класическата и от поп и рок музиката. Да изпълняваме композициите, които наистина докосват сърцата ни и на които се наслаждаваме.

Кой е Бетовен или Бах в рок музиката?

В рока...хм...Имаме Beatles, които правят революция. И още - Rolling Stones, AC/DC, Metallica. Имаме Майкъл Джексън. Запознахме се с толкова много големи творци по време на нашето приключение през последните години: продуценти, певци, джаз музиканти, блусмени. Не подозирахме, че целият този свят съществува.  След като открихме тази нова вселена, това ни помогна като инструменталисти, защото ни дари с един свеж поглед към класическия музикален материал. Чувстваме се наистина щастливи.

След дни излиза новият албум на AC/DC. Вълнуваш ли се?

Разбира се! ...Аз много уважавам AC/DC, защото през последните 50 годините не промениха своя стил дори на милиметър. Това е велико. Те са толкова простички, но в същото време - толкова мощни. Разбира се, не всички парчета на AC/DC са еднакво добри. „Back In Black“ имаше доста велики песни. При всеки артист е така - прави и хубави, и не чак толкова хубави неща. В новия албум на AC/DC  се надявам на повече хубави парчета.

О, и аз! Какво е преживяването да свириш с Елтън Джон и Стив Вай?  Респектиран ли си от тях като артисти?

Разбрира се! С Елтън Джон сме обиколили света три пъти. Откривахме неговите концерти и свирихме в неговия оркестър. Ние имаме един и същ мениджмънт с Елтън. Много сме близки. Следващата година ще свирим с него в Лас Вегас. Стив Вай гостуваше в нашия втори албум в песента „Highway To Hell“. Много се забавлявахме , докато снимахме видеото на парчето. Беше страхотно преживяване.

Защо, според теб, класическата и рок музиката се смесват толкова добре?

За нас няма значение какъв стил е музиката. Между другото, рокът е заимствал много елементи от класиката. А много класически произведение ми напомят на рокендрол. Като Вивалди, например. Той е бил рокендрол за своето време. Става ми жал за някои съвременни класически изпълнители, който стоят в плен на твърде много правила, а не показват енергията, която носят произведенията. Тъкмо затова рокендролът направи световна революция, защото със силата си разруши преградите. Рокът е чиста енергия. Опитваме се да свирим класика, по същия начин, по който свирим рок.  Свирим, както ни казва сърцето, без да се ограничаваме от жанровите изисквания.

Би ли казал, как избирате кои песни да свирите? Какви са основните критерии?

Избираме песни, които ни харесват и знаем, че ще можем да направим добро видео. Трябва да харесваме песента и да ни вълнува. Доста песни не можем да свирим на чело. Има песни, които имат много пеене. Ако акцентът в тях е върху лириката и те носят силно послание, ние няма как да пресъздадем това на чело.  Подходящи за нас са композиции с хубава мелодия или с мощни, завладяващи рифове.

Какво очакваш от първия си концерт в България?

Очакваме да се забавляваме. Ние сме много близки като манталитет, всички, които живеем на Балканите. Сигурен съм, че българската публика умее да се забавлява и да си прави купон. Това искаме и ние. Надявам се, да подарим на хората нещо красиво, което да запомнят.

За първи път ли ще си в София?

Да.

Би ли казал няколко думи за самия концерт. Какво ще ни свирите?

Нашето шоу е едно приключение. Започваме с по-бавна класическа и кинематографична част. След това продължаваме с песни, които са преработени в аранжименти за чело.  Има различни като темпо и настроение, но всички са много популярни.  От „Smooth Criminal“ до „Welcome To The Jungle“.  Първата третина на шоуто е по-тиха, докато през останалите две-трети към нас се присъединява барабанист и нещата стават много сериозни. Настъпва хаос и лудост!  Това е едно истинско рок шоу. Започваме като ангели, а завършваме като дяволи.

Чувстваш ли се като рок звезда?

Не чак толкова. Аз съм много критичен към себе си. За мен няма значение, дали свиря пред 1000 или пред 100 хиляди души. Винаги се чувствам по един и същи начин. Чувствам отговорност да дам всичко най-добро. Не се чувствам като рок звезда. Понякога на сцената усещам че се държа така, завладян от музиката и атмосферата.

Какво ви предстои?

Предстои ни руско турне. После пътуваме до Италия, после към  Букурещ и София. Следващата година графикът ни е много натоварен. Ще правим турне в Австралия, Нова Зеландия и Щатите за четири месеца. През януари ще издадем и нов албум.

Как се казва албумът?

Заглавието е ЧЕЛОВЪРС, като ЮНИВЪРС. В албума имаме и оригинална песен, която се казва точно така. Харесва ни заглавието...