от Краси Москов

За много хора събитието снощи беше Голямото завръщане. За други беше Концертът. За повечето от пряко замесените в него обаче това си беше Голямото доказване. Големият въпрос беше: "Могат ли трите символа от края на деветдесетте да съберат много хора на концерт през 2009-а година?". Част от въпросните замесени бяха видимо притеснени няколко дни преди концерта.
Сега вече знаем отговора. Да, могат!
Снощи в Blue Box в 22:00 имаше около 800 човека, което правеше клуба доста препълнен. Едно от нещата, които си помислих, е: "На Sepultura преди два месеца на същото това място имаше по-малко хора!".
800 млади и красиви човека.
Огромната част тях, разбира се, бяха фенове на трите групи, изпълнили партера на Blue Box, но не по-малко интересно беше горе, на балкона, където имаше адски много музиканти, които бяха дошли да гледат колегите си - музиканти от Нова Генерация, Gravity Co., екс-Анимационерите, Светльо Витков, Шеки и много други.
Имаше и мърчандайз, което е рядко срещан лукс на концерт на български групи. Babyface Clan се бяха постарали най-много за разнообразието му.

Самият концерт закъсня с около час спрямо предвиденото, което към края, по време на изпълнението на Babyface Clan оказа леко негативно влияние.

Малко след 21:30 на сцената се появиха Анимационерите. А нима това са те? Те са! Гурко изглеждаше сякаш е смесил екстази със скъпо уиски. Всъщност не беше, само изглеждаше така. Никога не съм го виждал толкова въодушевен на сцената. Снощи Жори направи един концерт както той искаше, а не както трябваше. И му се получи. Два дни преди това той каза по радиото, че не е изключено този концерт да бъде "погребението" на Анимационерите, и се постара да се раздаде напълно - вокални експерименти, импровизация, игра с публиката, плискане на виртуални кофи с вода, даване на микрофона на произволни фенове (които, трябва да признаем, не винаги бяха правилно избрани) и много други. Заека беше заложил на добре познатия имидж - шапка, лепенка на устата, кръстосване на сцената с големи крачки и ужасно добро свирене. На всеки следващ концерт на Анимационерите китарата звучи все по-внушително. Безупречна ритъм-секция, която освен че придава на групата rock 'n roll звучене, прави групата по-динамична като цяло. С типичното им самочувствие Анимационерите свириха повече "непознати", отколкото "познати" песни. Цели пет чисто нови песни плюс някои от най-старите им като "Анимационерите" и "Красива Лулу" в коренно различни аранжименти. Леко загатване за втория албум. Умишлено пропускане на някои от най-известните парчета. "Празна поща" например. Хубавото е, че някои от абсолютно непознатите песни успяха да раздвижат публиката.
Ако нещо се случи и тази група не продължи напред, ще организирам безредици!

Пропуснах началото на Panican Whyasker, защото опашката на бара беше досадно дълга. Малко преди това обаче видях Нуфри, който беше в ужасно добро настроение, с блясък в очите. Каза ми само: "Можело значи!".

Когато се качих на балкона, Panican бяха на втората си песен и Нуфри крещеше "...My hair needs a plug-in..." и дори вече беше започнал да си полива hair-а с вода. От пръв поглед си личи, че те са групата, която не е преставала да свири през цялото това време. Panican Whyasker са супер сработени, изчистени, енергични. Чак притеснително безгрешни. Не е случайно, че и звукът беше най-добър по време на техния сет и почти нямаше технически проблеми. А и публиката скачаше непрестанно. Нормално, те са най-добре познати на странните хора, които ходят по малките опушени клубове в странната ни държава, за да гледат странна БеГе-музика на живо.
Душко е ненормален! Има нещо в неговата китара. Някакъв шибан допинг, за който другите не знаят!
Поредица от песни на английски - от последния албум плюс нови, които ще влязат в предстоящия нов. "Anger Of The Crowd" звучи по-добре на живо, отколкото студийно. "Revolution" кърти. Както Нуфри каза преди два дни, наистина има разнообразие в новите неща. Последва кратка поредица песни от първите два албума - поредица, започваща с "Бар Пъкъла" и завършваща с кулминацията - "Шоубизнес".
След експлозията от страна на публиката Panican бяха длъжни да изсвирят още нещо и те го направиха - финал с още две песни от Eastern European Monkeys - "Riot, Riot" и (любимото ми!) "Stars Co.". Толкова за тази вечер...
Заслужени бурни аплодисменти.
"...still proud in the middle of our ridiculous lifes..."

Тъпото е, че за Babyface Clan част от хората си тръгнаха. Да, петък е работен ден за почти всички, а Насо, Чарли, Боби, Фичо и Даката (пак) излязоха на сцената след 23:30...
Какво излизане само!
Кланът винаги е бил друга бира в сравнение с групите на родната сцена, но последните им няколко концерта, които съм имал удоволствието да гледам, оставиха лееееко впечатление на негативизъм и дори безразличие от тяхна страна. Нищо подобно снощи! Насо е феномен на сцената. Винаги е имал изумителен контакт с публиката, с микрофона, с фотоапаратите и... с пода. Така беше и снощи, но от него този път лъхаше адски заразителен позитивизъм (да, вярно, свириха и "Positive?"). Дори досадните технически проблеми не промениха този позитивизъм. Напротив!
"Как сте? ... Имаме някакъв технически проблем, но няма да му позволим да ни развали хубавата вечер!"
И не му позволиха.
Много стилен концерт. Обещаните от Насо "шлагери" на групата плюс уверения за продължение. Дано! Имаше и бисове.
"...love... hate... they separate..."

Нямаше hate снощи. Само love. И ribolove.