Никол: Здрасти, Джо. Много съм развълнувана от възможността да проведем това интервю. Благодаря, че се съгласи.

Джо Дюплантие: Моля, няма защо.

Как е денят ти?

Всъщност, моят ден тепърва започва. Много е странно когато си на турне - събуждаш се, не знаеш къде точно се намираш. Може би помниш града, но това е общо взето всичко и тогава поглеждаш през прозореца и виждаш... отново гадни околности. Но всичко е наред.

В момента сме в Саутхемптън, тук сте за първи път...

Не е първият. Свирили сме може би два пъти като подгряваща група. Но това турне е много важно за нас, защото имаме възможността да бъдем хедлайнери в много градове, в които преди сме били просто подгряващи.

Тази вечер е 19-тото шоу, откакто започнахте турнето си в подкрепа на новия албум L’enfant Sauvage. Минаха четири години от последния ви албум. Какво е усещането да сте отново на път, да бъдете хедлайнери?

Това е животът ни... Влагаме цялата си енергия в турнетата, в правенето на албуми и така нататък. Това е нещото, което правя. Не анализирам прекалено много. Превръща се в рутина, но някак необикновена. Всяка вечер се срещаме с нова публика и в това има нещо магическо, но турнетата имат и ужасна страна – че сме един върху друг в автобуса през цялото време. Започвам да свиквам и да намирам нещо интересно в този начин на живот. Това турне е важно за нас. Имахме страхотно шоу в Лондон преди няколко дни, в напълно разпродадения клуб “Коко”. Върви добре.

В момента обикаляте Обединеното Кралство, тепърва предстоят дати във Франция и Белгия, а след това се отправяте към САЩ, където ще бъдете хедлайнери на турне с Девин Таунсенд. Какви са плановете ви за групата след това? Ще посетите ли повече страни?

Да. Това турне мина през Скандинавия... направихме доста концерти в Швеция, Норвегия, а сега и десет концерта във Великобритания. Много са, почти прекалено много, защото свирим в малки градове, но мисля че е важно да се посещават и такива места. Но е разочарование, че не пътуваме повече в Германия, Италия и Португалия, Източна Европа, за това ще трябва да се върнем – например през март. Ще направим друго Европейско турне, за да допълним това.

Значи няма да спрете с Щатите?

Не. Всъщност пак ще се върнем в Съединените Щати идното лято за един фестивал, а след месец заминаваме за Индия, в Бангалор, където сме хедлайнери на един фестивал. Само за едно шоу. След това може би ще отидем в Япония и Южна Америка, но това е все още в процес на развитие...

Значи не планирате почивка?
 
Ще си вземем почивка само за Коледа.

Как се случи колаборацията с Девин Таунсенд? Имаше ли много бизнес разговори, или просто се срещнахте някъде и се хвърлихте на идеята?

Срещахме се няколко пъти. Аз направих песен с Девин за новия му албум и той записва с нас, така станахме приятели. Първо говорихме по телефона, после се срещнахме няколко пъти и свирихме заедно в Австралия. Последният път, в който го видях, беше миналото лято на един фестивал в Европа, зад сцената. Той каза: “Искам да направя турне с вас, момчета” и идеята всъщност дойде от него. Когато ни каза това, помислих, че ние ще подгряваме него, защото изпитвам голям респект към този човек. Страхотен певец.

Голям музикант е.

Да, страхотен човек.  Има доста дълга кариера, но ситуацията на пазара е такава, че сега той ще подгрява нас. Страхотно е и означава много за нас, че точно той ще свири преди групата ни, защото сме му фенове.

Новият ви албум се възприема много положително и като че ли среща най-голямо одобрение от критиката. Какво е обяснението ти за това?

Мисля, че е защото не се отказахме... Заради честността ни и факта, че все още свирим музиката, която обичаме. Феновете оценяват това. Нямаме отделен човек, който да отговаря за радиото, не се рекламираме по телевизията, защото музиката ни е прекалено екстремна, но не се отказваме и следваме същата посока от самото начало... и това е нещо, което прави групата стабилна и силна. Никога не забравяме каква е целта ни - мисля, че хората признават това. Живеем в свят, в който всичко минава твърде бързо и винаги има нова сензация в интернет или по телевизията. Ние продължаваме да бъдем ъндърграунд група, все още правим всичко сами, имаме поглед над всеки аспект от групата.

Другото е, че не взимаме наркотици... Много групи се губят в това. Тогава мениджърите се грижат за тях. Ние сами се грижим за себе си, знаем какво искаме и държим главата на раменете си.

Имате идея какво трябва да представлява групата.

Да. Мисля, че независимо каква музика свириш, ако вярваш в това, което правиш и не губиш представа, тогава стигаш до някъде.

Ти си ко-продуцент на новия ви албум заедно с  Джош Уилбър, който е работил с Lamb of God. Как беше?

Много добре. Станахме добри приятели. Той е страхотен, по-млад е от мен... всички имат някаква идея за продуцента като възрастен човек, а Джош е млад, подскача насам-натам, изключително ентусиазиран е за всичко и между нас имаше доста позитивно напрежение. Сещаш се - “Трябва да бъде така”, “-Нее. Трябва да е така”...

Всеки имаше различен поглед над нещата.

Да. Но в края на краищата групата е тази, която решава.

Музиката е вашето дете...

Да, определено. Знаеш ли, правя много компромиси в живота си в името на музиката, и никой не може да ми каже, че някоя песен е прекалено къса или прекално дълга, или че припевът трябва да е различен. Джош въобще не пипна тези неща - работеше повече върху звука и интерпретацията. Караше ме да достигам до лимита си в студиото, да бъда по-екплозивен и прочие. Така че беше много добра комбинация. Имах идея какво искам да направя и той просто ми помагаше да стигна колкото се може по-далеч.

Разкажи ми повече за албума. Не е тайна, че ти пишеш текстовете. Какво те вдъхнови да създадеш L’enfant Sauvage във вида, в който е?

L’enfant Sauvage е... Добре, ще говоря от мое име, това съм аз. Аз съм “l’enfant sauvage”. Но изразът не се превежда като „диво дете“... Не е просто диво, а и непорочно. Не искам да кажа, че съм непорочен, но има нещо важно за мен, което искам да запазя. Нещо много просто, наистина много просто, най-простото нещо в света... Нещо детско. Поглед към света без оценка. Опитвам се да се развивам органично и да не се влияя твърде много от другите или от някакви институции, от телевизията. Нямам телевизор от 12 години. Не искам да имам, защото ме всмуква в себе си. Това е нещо, което важи и за групата. Същността й. Това е едно изявление. L’enfant Sauvage, това сме ние.

От къде дойде драстичната промяна? Тематиката на последния ви албум, The Way of All Flesh, е свързана с тъмнината, смъртта и опита да преодолееш страховете си, а сега текстовете ви са някак си по-хуманни и екзистенциални.

Не знам. Вярвам, че в живота преминаваме през цикли, дали на лично ниво или на друго. Звучи малко мистично, но в живота има такива моменти - нещо израства и умира, ражда се нещо ново. Например във връзките ти с хората, или ако се преместиш в друга държава. Има цикли и мисля, че за групата, когато направихме The Way of All Flesh, това беше краят на един цикъл.

Би ли казал, че сте израснали?

О, да. Определено. Знаеш ли, ние страдахме, имахме трудни моменти и изгоряхме, но след това се родихме отново.

Защо избрахте заглавие на френски? Защо не се придържахте към английския?

Защото когато обсъждахме концепцията на албума, имахме много дискусии относно живота като цяло и смисъла на нещата.  Веднъж си говорехме за L’enfant Sauvage, една много известна легенда във Франция за дете, намерено в гората и отгледано от вълци. Във френската култура значението е такова. В Щатите например, ако кажеш диво дете, това означава някой с луксозен живот, който пие много и така нататък. Във Франция е съвсем различно. Идеята за дивото дете ни хареса много, но във  френският вариант. А и ние сме французи и си казахме “Ще му дадем френско име”.

Обложките ви също са нетипични за метъл група. Доколкото знам, ти и брат ти, Марио, се занимавате с изкуство и сами създавате илюстрациите и обложките. Каква е историята зад обложката на L’enfant Sauvage и кой я направи?

Аз я направих, но брат ми ми помогна, защото първоначално имах други идеи. Първата обложка беше животно с дете в корема и можеше да се види как това дете расте в утробата на животното - тази идея ми харесваше много. За известно време я използвахме за мърчъндайзинг,  но другите в групата се чувстваха неудобно, защото е донякъде страховита. Все едно някой е насилил животното и сега в него расте дете... Нещо такова. Не се връзваше... Трябваше да бъде по-чисто. Много символично и много семпло. Накрая Марио ми прати скица на глава с клони в нея, което също беше добра концепция, и аз я преправих. Беше истинска екипна работа.


Знам, че си ангажиран и с опазването на околната среда и се опитваш да покажеш тази загриженост  чрез музиката. От къде идва твоята ангажираност с природата, с морето?
 
Аз съм част от този свят. Аз съм природата, ти си природата.

Малко хора мислят по този начин.

Така съм възпитан. Израснах до океана и виждах петрол на брега, като дете не го разбирах. Майка ми ми казваше да не хвърлям боклук на земята, и днес, когато виждам цялата тази мърсотия на плажа, е много обезпокоително. Запазих този спомен… Сякаш Земята е нашето тяло и човечеството е душата на това тяло. Това е все едно да унищожаваш собственото си тяло. Безсмислено е. Както и убиването на животни. Те принадлежат на себе си, както и Земята. Начинът, по който се отнасяме към животните и един към друг, ме наранява отвътре. Малка част от всичко това показвам чрез музиката, повечето е много лично и не знам какво да направя с него.

Мисля, че сте единствената група, която пее за това в метъла. Продуцирахте EP в подкрепа на организащията за борба с избиването на животните в океаните Sea Shepherd, а те кръстиха свой кораб Gojira.

Да, но трябваше да сменят името.

Защо?

Защото те работят предимно срещу японските кораби, и японците ги заплашиха “Ако не смените името, ще ви нападнем”, или нещо такова.

Когато дадоха това име на лодката, аз бях в Лос Анджелис, записвах ЕP-то и получих съобщение от хората от Sea Shepherd. “Току що кръстихме кораба си на вас, момчета”. Имах потвърждение, че е свързано с нас... Почувствах се толкова добре този ден. Значи имаме влияние. Тези хора не получават подкрепа от корпорации или от политици.  Правят всичко по чист и някак хардкор начин. Затова хората казват, че са терористи, но не е вярно. Просто... нали ако видиш как изнасилват някого на улицата, скачаш върху нападателя и го буташ. “Не прави това”...

Казвал си, че харесваш различна музика - Beatles, Radiohead и дори Björk… Защо тогава избрахте метъла, за да изразите мнението си и вижданията си за света?

Не знам. Не го избрах съвем сам. Дойде по много странен начин когато бях на 13 – 14. Тогава се занимавах с пиано, обичах да свиря, харесвах мелодиите и бях много меланхолично дете. Един ден, един от братовчедите ми ми пусна Metallica и Iron Maiden и помислих “Това е шум”, “Гадно е”. Той каза “Не е, обърни внимание”.  Бях непредубеден и въпреки че първата ми реакция беше “Какво е това, по дяволите?”, малко по малко започна да ми харесва. Тогава тъкмо започвах да свиря на акустична китара и едно интро на Metallica, на “Fade to Black” от втория им албум, ми звучеше много добре и си казах “Да, това е много добро”. Започнах да го свиря и бях увлечен, пусках тази песен постоянно и тя беше вратата към другата страна.

Обичаш Metallica, а?

Да, обожавам Metallica.

През 2010 направихте доста голямо турне с тях. Как беше?

Като сбъдната мечта.

Как се случи?

Ами, групата ни хареса. Най-добрият начин да тръгнеш на турне с идолите си, е ако самите те те изберат. И стана точно това. Направихме турне в  Щатите през 2009, след това в Европа през 2010, а това лято свирихме заедно на фестивали, около 25 концерта. Беше нещо ненормално. Свирихме пред повече от, не знам, в Полша бяха 80 000 души. Във Франция бяха около 70 000. Беше като мечта.

А и времето, прекарано с тези хора... Поканиха ни на вечеря, пихме бира заедно. Те са нашите герои, наистина. Знаем всичко за тях и изведнъж се напиваме с тях.

Каза, че не пиете!

Никога не съм казвал това. Не пия преди да се кача на сцената, със сигурност. Никога няма да ни видиш да пием през деня или преди да свирим. Но понякога пием по някоя и друга бира. И разбира се, ако сме с Metallica и започнем да пием с тях.

Не отказваш на Metallica, когато става въпрос за пиене...

Именно.

Израснали сте много, както вече казах. Името Gojira става все по-известно. Смяташ ли, че това донякъде се дължи на факта, че се присъединихте към Roadrunner Records миналата година?

Да, донякъде. Но също така причината да подпишем с Roadrunner е защото вече ставахме големи. Зададохме въпроси, правилните въпроси, към себе си, като “Какво правим сега?”, “Ставаме ли изцяло независими? Имаме достатъчно фенове, за да пуснем нещо в интернет?...”, но тогава се замислихме, че не знаем как да се справим с това. Имаме нужда от основа, имаме нужда от тласък, за да стигнем следващото ниво, защото все още искаме да станем по-големи, искаме да завладеем света...

Всеки иска това.

Да. Парадоксално е. Съобщението ни е семплота и прочие, но въпреки това, носим това нещо в себе си. Като армия сме и искаме да завладеем нови територии.

И все пак не можете да го направите сами. Имате нужда от подкрепата на звукозаписна компания.

Страшно много работа е. И това, че имаме тази подкрепа ни позволява да правим повече турнета и да не се притесняваме за всички други аспекти. Но все пак се притесняваме за всички други аспкети (смее се). Всичко това изисква много усилия. Имаме много срещи по между си, изпращаме много имейли, говорим с партньорите си, опитваме се да разберем защо трябва да направим нещо. Искаме обяснение, не се хвърляме на нещо, без да сме го разбрали, както правят много групи.

Подписахте с Roadrunner по това време миналата година - Ноември. Каква е разликата между Roadrunner и Listenable, старият ви лейбъл?

Ами, Listenable нямаше пари (смее се).

Толкова е просто.

Да, имам предвид... уважавам човека, всъщност е само един. Беше учител по английски и остави всичко заради любовта към метъла и направихме три албума с него. А Roadrunner ни искаха от самото начало. Винаги казвахме “Не” и “не”, и “не”, защото бяхме с Listenable и искахме да изминем разтоянието с Listenable. И също, защото беше приятно да се занимаваме само с един човек. С него сме приятели, името му е Лоран Мерл. Но когато договорът изтече, решихме “Да, нека опитаме. Да го направим”.  Като едно приключение е, никога не знаеш какво ще се случи със сигурност, но за нас беше  привлекателно да тръгнем с Roadrunner…

Няма как да не попитам кога ще дойдете в България?

И ще кажа, че не знам.

Трябва да направите нещо по въпроса. Искаш ли да кажеш нещо на всички, които умират да видят Gojira да избухва на живо, защото всъщност имате доста фенове в България?

Ами, обсъжда се. Има някои страни в Европа, в които никога не сме свирили, и България е една от тях. Така че го обмисляме и страшно много ви благодаря за подкрепата, която означава много, въпреки че засега не сме свирили у вас. Понякога опира до график, има някои големи пазари, които не можем да избегнем – например трябва да свирим в Лондон или Париж. София е малко по-надолу в списъка, за съжаление, както и много други дестинации, където бихме искали да отидем. Но един ден ще дойдем със сигурност.