Елена Розберг: Расмус, благодаря, че ми отделяш време. Къде си сега? Как се чувстваш?

Расмус Солберг: В колата сме, цялата група сме в Брайтън и пътуваме към мястото, където ще правим концерт довечера. След малко започва саунд чек-ът. В момента сме на турне във Великобритания. Последният ни концерт ще е в Лондон.

Искам да те попитам за влиянието на Лу Рийд върху вашата музика. Вероятно научихте тъжната вест за смъртта му. Би ли коментирал, какъв е неговият принос като артист и като музикант върху съвременната култура и конкретно въхру вашето творчество?

Разбира се. Веднъж го срещнах в Дъблин. Опитах се да се здрависам с него. Той ми каза – разкарай се! Това е напълно в неговия стил. Обичам неговата музика. Особено нещата на Velvet Underground.  Лу Рийд е оригинален и самобитен музикант и поет. Мисля, че тази случка в Дъблин, е добър пример, колко е важно за един артист да бъде верен на себе си и да може да казва на много хора – разкарай се оттук. Това е начинът , по който звучи истинският му глас. Такъв ще го запомня.

Предстои концертът на Efterklang в България, за да преставите актуалните си неща.  За пръв път ли идваш у нас?

Веднъж съм бил в София. Тъкмо бях завършил училище. Бях си организирал едномесечно пътешествие в страните от Източна Европа. Бяхме по вашето море, след това изкарах няколко дни в София.  Супер беше.  Бяхме отседнали в някакво място, което се казваше Art Hostel . Изкарахме си чудесно.

Радвам се да го чуя. Между другото, чакаме ви с нетърпение, защото много харесваме това, което правите. Би ли обяснил за нашата публика, какво означава името на вашата група - Efterklang?

Това е датска дума. Технически термин, който се използва в музиката - реверберация. Означава продължително отражение на звукови вълни в затворено помещение или естествено ограничено пространство. В по-широк смисъл използваме тази дума, за това, колко дълго се помни нещо. Може би затова харесахме името- защото думата има две значения.

Как беше създадена групата? Вярно ли е, че вие тримата, сте приятели от деца?

Да, вярно е. Познаваме се откакто се помня. Бяхме обсебени от музиката и имахме идея да направим собствена група. Искахме да свирим, да бъдем заедно на сцената, да творим - беше много наивно и много мило в същото време. Но точно така започна всичко. Случаваха се различни неща, които ни правеха все по-амбициозни в преследването на мечтата си. И докато си усетим, в един момент вече давахме интервюта за пресата и имахме издадени четири албума. Това е едно лудо приключение. Доста се потрудихме, но и много се забавляваме. Интересно е! Много години от живота ми вече са свързани с групата Efterklang. Невероятно е!

Когато започвате работа по последния албум на групата, наречен „Piramida", вие решавате да се впуснете в едно истинско приключение. Ще ми разкажеш ли тази интересна история за вашия трип до почти най-северната точка на света?

Да, така е. Това беше в периода, когато нашият барабанист Томас ни напусна и ние останахме само тримата. Това беше добър шанс за нас да преформулираме, какво искаме да правим от сега нататък и начина, по който ще го постигнем. Чудсно начало на този процес беше да се отправим заедно на такава експедиция. Не бяхме сигурни, че ще излезе нещо, но се оказа много плодотворно пътуване и преживяване, което заздрави връзката помежду ни и ни даде творчески идеи да запишем албум, когато се приберем у дома. Малко е страшничко, като си помисля, че от онова пътуване са минали вече две години, а ние все още не можем да го забравим. И нещо повече - споменът за него непрекъснато се появява в разговорите ни с хората, в интервютата и така нататък. Наистина е плашещо, как е възможно, не толкова значими неща като това събитие, да продължават да живеят с теб много дълго. Вече ни е време да се замислим и да работим по нови неща. Надявам се и те да бъдат толкова интересни и добри.

Кой ви разказа за това място, наречено Пирамида? Има ли друго кътче на Земята, което ви привлича и смяташ, че би ви вдъхновило да пишете нова музика и да експериметирате?

Винаги сме били привлечени от идеята да записваме в естествена среда, извън студиото. Затова и често сме се оглеждали и обмисляли възможни локации. Обсъждали сме възможността, работата навън да стане основа за създаването на нова музика, на нов албум. Говорили сме си, че може да опитаме да работим в някоя дълбока пещера, в гората, на брега на морето. Имахме толкова много идеи. И тогава, внезапно, получихме изненадваща покана от един филмов режисьор да направим заедно музикално видео. Той бе избрал непознато за нас място. Изпрати ни снимки и като ги видяхме, възкликнахме - това е перфектната локация! Моментално се съгласихме - това беше мястото, където искахме да отидем. Всички други идеи отпаднаха на мига. Това беше нашето място! Имахме много трудности по получаване на разрешително, за да посетим този обект. Това е един изоставен град, който се казва Пирамида. Град-призрак. Той е напълно обезлюден. Мястото все още е собственост на една руска минна компания. Подадохме молба да ни разрешат пребиваването там и след различни перипетии, късметът ни се усмихна и успяхме да уредим пътуването. Въбще не бяхме сигурни, че от цялата работа ще излезе нещо, но накрая нещата се развиха прекрасно и работихме много плодотворно с германския телевизионен екип.

Защо избрахте Австралия за премиерата на албума? Защо точно Сидни домакинстваше събитието? Има ли нещо символично в това?

Всъщност, архитектът, проектирал сградата на операта в Сидни е датчанин. Ние, в Дания, сме много горди от този факт. Всяко дете израства с мисълта, че наш сънародник е автор на тази красота и това е повод за национална гордост. Когато ни поканиха да свирим там, беше изключителна възможност. Можете да си представите, каква радост настъпи- „Мамо и тате, ще свирим в операта в Сидни!“. Това звучи много специално, казано на датски. 

Много обичате експеримента. Защо така? Да не би съвременната музика да ви се струва скучна?

Да, до някаква степен ми доскучава, но знам, че аз съм си виновен. Наоколо има толкова хубава музика, само трябва да я потърсиш. Разбира се, най-лесно може да ти доксучее, ако слушаш нещата, които пускат по мейнстрийм радиостанциите и телевизионните канали. Има, обаче, огромни запаси от хубава музика, които очакват да бъдат открити. Така че, в такъв случай, отговорът ми на твоя въпрос е – не.

Кой е най-любимият  ти инструмент? Освен басът разбира си...

Обаче, трябва да отговоря – басът.

Кой е твоят герой на баса?

Хммм, добър въпрос...не знам.Имам много любимци. Обичам да ги слушам, харесва ми това, което правят. Понякога обичам да свиря, заедно с техните изпълнения. Не мога да се огранича до конкретни имена. И благодаря на Господ, че е така.

Разбрах, че живете в Берлин.

Да, групата е базирана в Берлин, но лично аз си живея в Копенхаген. В Берлин е нашето студио. И всички от екипа, без мен, са си там.

Какво предстои за групата Efterklang. Някакви нови луди идеи?

Вече мина достатъчно време от излизането на „Piramida" и това са последните концерти, които правим с музика от този албум. Много е приятно, че имаме възможност да свирим в много страни, в които не сме били преди. Ще е хубаво да завършим на ниво тази много приятна обиколка. Когато се върнем вкъщи ще се съсредоточим върху нови неща. Вероятно ще си дадем и малко почивка. Сигурно ще мине известно време преди да се заемем с толкова мащабен проект, какъвто беше „Piramida". Отне ни години. Първо беше албум, после стана филм, последва и дълго турне. Сигурно ще се захванем с по-малки проекти и ще се опитаме да бъдем по гъвкави.

За финал би ли казал нещо на българската публика?

Надявам се да видя много хора на нашия концерт в София.  Надявам се, всеки , който е фен на Efterklang да доведе поне по десетина приятели. Обещавам, че всеки, който дойде да ни слуша, ще си прекара много приятно.  Ще направя всичко по силите си да е така. ....Ще имаме много фойерверки, а ние ще свирим чисто голи!