Слушай онлайн

Елена Розберг: Здравей, казвам се Елена, обаждам се от Z-Rock, София. Как си?
Лив: Много съм добре. Благодаря ти. Ти как си?
И аз съм добре. Тук се радваме на циганско лято. Времето е прекрасно. Вълнуваш ли се, че отново ще идвате в България?
Аболютно! Точно това исках да ти кажа. Много сме развълнувани. Последния път, когато бяхме в България, участвахме в един голям фестивал. И беше възхитително. Публиката беше великолепна. Независимо от бурята, която се разрази, независимо от дъжда, който се изля, преживяването беше изключително. По време на престоя си имахме възможност дори да пътуваме в морето.
Този път идвате да свирите в София. Радва ли те това, че ще свирите заедно с Atrocity?
Винаги е много приятно да бъда на турне заедно с моето семейство. С музикантите от групата сме приятели от много години. Някои от тях сверят и в двете банди. Имаме различен барабанист и различен сет от барабани, защото ударникът в Atrocity трябва да свири много по-бързо от нашия в Leaves' Eyes. Много ни харесва да свирим заедно. Напоследък това не се случва чак толкова често. Да свирим за пръв път в София е истинско удоволстие и чест за нас.
Разкажи ми нещо за новия ви албум. Има ли разлика в начина по който е записан, от това, как сте работили по предишните ви проекти?
Нужна ни беше около една година да напишем и да запишем песните, или по-скоро година и половина. И това е обичайният период от време, за който подготвяме нов албум. Ние имаме собствено студио, така че за мен е много удобно да работя. Трябва просто да пресека улицата, за да вляза в студото. Докато пиша песните през нощта или дневно време, членовете на групата могат лесно да се съберат, за да работим. Постоянно кипи работа в студиото. Там винаги има хора. Албумът „Symphonies Of The Night“ представя нашата отдаденост към метъл музиката, засвидетелствана от създаването на групата. Тази година ние празнуваме десетата си годишнина. Това е доста време. Много от нас, обаче, се занимават с това от 20 години. Опитни сме. Новият ни албум събира всичко това- историята на всеки един от челновете на групата, историята на цялата група Leaves' Eyes, всичко , което ни е повлияло, цялото знание, което сме натрупали. Всичко. Помежду си имаме много приятни взаимоотношения и затова продукцията вървеше много леко. Започнахме с демо записите и съвсем скоро осъзнахме, че това ще бъде много тежък и много изразителен албум. Сигурна съм, че това е най-добрият албум, който сме правили до момента. Нямам търпение той да излезе. Това е албумът, с който отбелязваме нашата десета годишнина. Абсолютен убиец!
Честита годишнина! Ще ми кажеш ли, какво вдъхнови лириката на песните в албума? Как да тълкуваме заглавието му?
Имахме готови два демо записа, които предшестваха работата по новия албум. И точно тези две песни, носеха за заглавия имена на жени. Помислих си, защо пък не се поразровя в историческите книги и да прочета легенди за други жени- герои от историята и литературата. Моите колеги също се съгласиха, че това е посоката, която трябва да поемем. Самата аз, като жена, която винаги е полага усилия и е работила в живота си, се заинтригувах изключително силно от тези дамски персонажи. Получи се албум, който е посветен на силните жени.
Има ли прилики между теб, твоя характер и дух и тези героини?
Да, защо не - поне до известна степен. В албума разказваме за жени-войни, пободни на Жана д'Арк, има принцеси и кралици, омъжени за жестоки и сурови мъже, имаме дама-вампир, която е главна героиня в албума. Тя е персонаж от един готически роман.
Нашите женски образи са много интересни. Тяхната съдба е разказана в различни легенди и романи. Тяхната сила се корени в непреклонния дух и дръзкото желание. Вземете Жана д'Арк например - това, което тя е направила в живота си е невероятно. В нашите песни оживяват и вещици, които са жени, пострадали тежко от мъжката агресия. За радост, тове е нещо, което никога не съм преживявала. Израстнала съм в спокойни времена. Но духът на тези героини наистина ме възхищава.
Ще свирите ли някои от новите си песни пред българската публика?
Със сигурност ще свирим и от новите песни. Започнахме усилени репетиции миналата седмица. Разучавахме поне пет от новите парчета. Предстои ни участие на белгийския фестивал на дамските гласове в метъла, къде ще проверим, как се приемат новите неща, изсвирени на живо.
Нямам търпение да срещна нашите приятели в България, за да представим тези песни.
Как възприемаш групата Leaves' Eyes - повече като студийна или по-скоро като лайв банда? Кое от двете предпочиташ?
Всъщност, ние сме и двете. Имам голям късмет да съм заобградена с много опитни музиканти. Те са първокласни музиканти. Поне за трима от тях мога да кажа, че са перфекционисти. Самата аз съм родена с перфектен слух, без да съм взимала специални музикални уроци. Имам много чувствително ухо. Искам да кажа, че сме способни да дадем максимума от себе си в студиото, както и да свирим на живо на сцената. Има примери с музиканти, които работят перфектно в студиото, но когато се качат на сцената, имат проблеми. Смятам, че да бъдеш много добра лайв банда е точно толкова важно, колкото да си перфектен в студиото.
Знам, че си много ангажирана дама, би ли ни разказала за някои от другите ти проекти?
Да...Освен групата Leaves' Eyes, аз имам страничен проект- моята соло група Криспин. С нея направих няколко солови концерта тази година в Швейцария. Освен това имам семейство, аз съм майка, което, както знаеш, заема голяма част от живота ти. Моето семейство, разбира се , е на първо място в живота ми. И веднага след това е музиката. Аз съм професионален музикант, който се занимава само с това през цялото време. Групата, в която участвам, изиска усилия свързани със счетоводството, организацията и логистиката на концертите, връзка с пресата, промоции, работа в студиото. Понякога записвам и дуети с други артисти. Осевн това обичам да спортувам и обожавам природата. Това ме държи в добра форма. Бягам, плувам, занимавам се с йога. Никога не скучая. И най-вече съм благодарна, че съм професионалист, защото обожавам музиката.
Какво е да работиш с любимя си, с твоя съпруг? Трудно ли е, вдъхновяващо ли е..как се чустваш?
Двамата със съпруга ми сме перфекционалсти, затова понякога ни се случва да спорим в студиото. Но това са плодотворни дискусии, които са много важни в нашата работа, защото само така е възможно да намерим най-доброто решение. Би ми било досадно и скучно да живея с мъж, който да ми казва винаги – „да“ или „благодаря ти“ и „моля“. Алекс е зодия лъв и това много му отива като темперамент. Ние се допълваме взаимно по перфектен начин. И въпреки, че сме заедно, ако не се лъжа от 17 години, ние все още сме една много щастлива двойка и много щастливо семейство. В нашата работа и в семейството ни никога не е скучно. Щастлива съм, че го имам до себе си, за да ми дава съвети и мнение. Той и синът ни са хората, които ми дават това, от което се нуждая.
На колко години е синът ви и как се справя с двама рокендрол родители? Трудно ли му е?
Това е хубав въпрос. Той е на девет и половина, през декември ще навърши десет. Вече има представа от рокендрол начина на живот, защото съм го взимала с мен на турне още като беше на две и половина. Разбира се, ние не правим от онзи тип- пънк рок турнета с автобус-лайнер. Ние обикновено отсядаме в хотели, така че да бъде подходящо за малко дете. Той се адаптира лесно към такава ситуация и обстановка. Не ни е създавал никакви проблеми. Интерено му е да стане сутринта и хоп - да се озове в Ню Йорк, например. След това – в Лондон и по-късно – в София. Харесва му да е на турне. Той е много добро момче. Говори много добре английски - научи го по време на тези турнета. Знае норвежки - от мен и немски - от своя баща. Той е космополитен. В същото време, обаче, трябва да ходи на училище, така че не мога да го взимам постоянно по концерти с нас.
Напълно те разбирам. Аз имам син на същата възраст - на девет и половина.
Наистина ли? Как се казва?
Едуард. Той е в трети клас.
Моят син е вече в четвърти клас. Значи и твоят син е на девет и половина.
Да, освен това е зодия лъв, като съпруга ти.
Това е много интересно. Трябва да се срещнем и да си поприказваме като майки и да си споделим някои тайни за възпитанието.
Защо не? Кажи ми, Лив, коя ти е любимата песен на Atrocity?
Я, да видим...Знам всяко тяхно парче от момента, когато се запознах с Алекс. Задено сме направили много неща. Мисля, че най-любимото ми парче е „The sun always shines on tv“, може би и защото оригиналът е на норвежката група A-ha. Освен това първите два албума на Atrocity са страхотни. Оттам друга любима песен ми е „Некрополис“. Слушам Atrocity много отпреди да се запозная с Алекс.
Допада ли ти да правиш кавъри на любими песни?
Да, защо не. Важното е да правиш нови версии не просто, защото са парчета на любими артисти, а защото имаш какво да надградиш и да доразвиеш в твоя собствен стил.
Купи ли си новия албум на Black Sabbath- „13“?
Баща ми го донесе с думите - много е мрачен, много тежък и много бавен. Мисля, че да- така е. Наистина ми хареса. Имам колекция от всички винилови плочи на Black Sabbath, включително най-първите албуми с Ози. За мен те са върхът и са ми най-любими. Страхотни са.
За финал, би ли казала няколко думи на нашата публика, за да ги поканиш на вашия концерт?
Бих искала много да благодаря за това, че сте наши приятели и фенове през всички тези години. Много благодаря за поканата да дойдем, за да свирим за вас. Нямам търпение да пристигнем в София. Знам, че ще стане една гореща музикална вечер. Убедена съм, че ще ви харесат и новите неща. Искам да се забавлявате с нещата от новия ни албум....И накрая- благодаря лично на теб, че ми се обади, за да си поговорим.