Текст: Краси Москов
Снимки: Елена Топлийска

   Не си спомням друг път концерт в Blue Box да е започвал толкова късно. Аз се появих пред залата двайсетина минути преди десет вечерта, след като станах съпричастен на родилните мъки на Барселона срещу руския шампион Рубин в ШЛ. По това време пред залата имаше двайсетина попремръзнали фена, които ожидателно сръбваха спиртни напитки в добро настроение. Повечето бяха във фоайето, където пиячката е по-скъпа, но пък е топло.

   Оказа се, че закъснението(което си беше предварително обявено) се дължи на някакво религиозно мероприятие, провело се в залата в късните следобедни часове. От там се забавя тестването на звука и прочее. Някои от посетителите бяха леко поизнервени, но на повечето не им пукаше особено.

   Малко преди десет в и пред залата имаше притеснително малко хора. В пиковия момент в сряда вечер в Blue Box се събраха малко над 300 човека, което си е ужасно ниска посещаемост за толкова стойностен концерт. Каква е причината - не знам. Може би комплекс от фактори - късен концерт в средата на седмицата, все по-задушаващата криза, все по-богатият концертен афиш в София напоследък и тъ нъ. Да не забравяме и истерията около прословутия "ахашедноенедно"! Свинска работа...
   Закъснявайки с около 45 минути, вратите на залата се отвориха в 22:25 и малко след това започна сетът на белгийците от Koala.



   Очевидно повечето от присъстващите не бяха много запознати с творчеството им и плахо ги наблюдаваха от дистанция. Тези, които се престрашиха да се доближат до самата сцена, бяха едва двайсетина. Белгийците свириха около половин час, в който показаха, че са много стойностна банда, смело смесваща всевъзможни стилове. Фактът, че в групата има цели трима вокалисти, още повече създаваше усещане за разнообразие. А самите вокалисти бяха много атрактивни! Руса, симпатична дама, с тоалет като за вечерен коктейл в Брюксел и с много загадъчен глас; дребен, подвижен хипар, който всъщност си пада по рапирането, с огромен шал на врата си и с прическа като на Седрик от The Mars Volta; китарист, който пее по-мрачните вокални партии, облича се "неглиже" и прилича на Йоси Бенаюн от Ливърпул. Въпросният китарист е нещо като неформален лидер на групата(ама не на ГЕРБ, да не се бърка с ББ!). Всъщност китарите бяха малко по-изнесени и именно те определяха в най-голяма степен звученето на Koala, вариращо от тежки рифове до мрачни трип-хоп пасажи.




   Групата получи овации, които прие с искрена радост. Певицата им припомни, че във фоайето се продават двата им албума на цена "фифтийн лев".
Истината е, че Koala ще могат да бъдат оценени подобаващо на следващите им два концерта - в Backstage и в Петното в Пловдив, когато ще могат на спокойствие да предложат по-дълъг и представителен сет.

   Малко преди началото на концерта Нуфри се притесняваше дали общото закъснение няма да се отрази на продължителността на техния, Bastardolomey-ския, сет. Не, не се! Четиримата - Нуфри, Бъсти, Милен и Вили - свириха точно час, в който успяха да вместят десетте си авторски песни и да завършат с два убийствени кавъра.




Да, това е една от най-добрите български групи(за да не използвам по-силен израз), които можете да гледате на живо в момента! За съжаление това им е едва четвърти или пети концерт. Би било престъпно ако продължават да го правят толкова рядко!




   Концертът на Bastardolomey представлява нещо цялостно, завършено и съвършено подредено. Между песните почти няма паузи, на тяхно място звучат интерлюдии, които те "въвеждат" в следващото парче. В този ред на мисли, щеше да е ужасно, ако трябваше сетът на групата да бъде съкратен. Нуфри почти не говори с публиката. Той й въздейства по различен начин. Музиката и звукът са смазващи. Групата е ужасно добре сработена и стои отлично на сцената. Грешки са изключени. Всичко е толкова добре направено, че си казваш "Тази група не може да е българска!".
До края на този месец чакаме и албум от тях, за да можем да го скъсаме от слушане. Доколкото знам, албумът ще бъде оформен по специален начин. Както концертите на Bastardo...



    След като успяха да "вдигнат" публиката и да завършат сета си с любимите  си White Zombie и Prong, четиримата се оттеглиха под много бурни аплодисменти. По време на шоуто на Bastardolomey започнаха и първите стейдж-дайвинги, които по-късно, по време на сета на Senser, станаха нещо като масовка.



    Senser излязоха на специално преаранжираната сцена на Blue Box почти час след предварително обявеното. 35 минути след полунощ.
Атакуваха директно с новия сънгъл - "Resistance Now", като след него продължиха с още една порция от новия албум - "Dictator Bling".
Кърстин е оскъдно облечена(дано не се е разболяло девойчето) и се държи предизвикателно.



Хейтам е свалил сакото, с което беше в студиото на Z-ROCK, и е останал по фланелка с къс ръкав и надпис "HERZOG". Китаристът - Ник - гордо обикаля с фланелката си "Строежа", с която казва, че е свирил и в Лондон.



   Още на първата песен публиката се струпва пред сцената и започва мега-яко пого, комбинирано с постоянни стейдж-дайвинги, от който поне половин дузина от присъстващите се пребиха. Нормално, музиката и енергията на Senser го изискват. За момент се притеснявам за крехкия ни фотограф, но в последствие я(тя е дама, ю ноу) зървам в тълпата нахилена до уши. Всички се кефят. Звукът е много силен, но чист.



Хората в залата приемат много радушно парчетата от новия албум, които са общо шест в програмата за вечерта. Естествено, песните от "Stacked Up" са най-разпознаваеми и предизвикват най-бурна реакция. А те, разбира се, преобладават в сетлиста. Финалът на "основната част" от концерта идва с любимото по нашите земи "Age Of Panic". Истерия в залата!
 
   Бисът беше кратък, но съдържателен - един от първите удари на Senser - "Eject" от далечната вече 1993-а.

   Малко след това всички "еджектват" от Blue Box. Няма време за афтър-партита, защото остава едва четвърт час до два след полунощ.