Как ли са се ошашкали соц-бабите, докато са гледали от терасите си как се събира черното множество пред Универсиада!
Сигурно си е струвало гледката, но аз лично не можах да й се насладя, защото пристигнахме някъде към шест и половина и явно бабетата се бяха прибрали. Един от вторичните признаци, че еди-къде си ще има концерт, е че в близост до въпросното еди-къде си бира вече отдавна няма за продан. Първичният, естествено, са няколко стотин метъла, които пият бира и периодично отскачат до близката горичка. Тайфата беше както обикновено съставена от три поколения. Има нещо в power metal жанра, което увлича, че и не пуска. Хлапета, които още не са я добутали до teen възраст, семейства, стари хипари, мотористи с все кожените гащи и моторите, някакви костюмирани агенти, които явно идват направо от работа, казано иначе - всички ние.
Споменах в началото за трудното намиране на бира, защото отварянето на вратите закъсня с повече от час и проблемът с биронямането взе да става сериозен. Може би затова и за да си намират работа на устите, части от феновете захванаха хорово пеене на пасажи от епичния opus magnum на съвременното ни народно творчество "Яж ми к**о, Симитли". Имаше и други стадионни химни, които не запомних в подробности, но поне научих, че Етър не харесват Тича.
И така, в приповдигнато настроение, влязохме в залата......за да чуем последната песен на Bloodbound......само последната... Не знам на кого му хрумва идеята първата група да излиза на сцената в момента, в който първи зрител е пуснат в залата! Силно се надявам да има някакво логично и оневиняващо обяснение, защото ситуацията е тъпа - групата свири пред шепа хора, 'щото останалите още са навън. Едно, че е обидно за бандата, второ, че хората отвън са платили, за да гледат. Иначе яко парче на Bloodbound, но, уви, повече не мога да кажа.
Sabaton си направиха саундчека бързичко и има-няма десет минути след Bloodbound се изстреляха на сцената. Ама буквално! Много си падам по банди, които ги бива да започват ударно, а Sabaton удариха като товарен влак по нанадолнище по добре смазани релси. С реактивни двигатели. И естествено и дума да не става за спирачки. Не знам дали сте имали някога късмета да попаднете на банда, която прави това, което прави толкова сърцато и отдадено, че заразява и публиката пред себе си?
Аз самият съм шибано балканско копеле, така че за мен е привично отношението "тоа па ко са прай/тоа па кой е". И все пак сега вече съм фен на Sabaton, а допреди няма и 12 часа не ги бях чувал. (И да, казах си: "теа па кви са?!") За разлика от огромната част от хората в залата, които определено бяха наясно. И слава на рогатия, защото микрофонът на вокала потъваше яко в микса и почти не се чуваше. Но за сметка на това се чуваше много добре как публиката приглася.
Както каза Joakim между две от песните (превеждам по памет): "Когато бяхме преди известно време в Гърция, имаше една група от България, вие, ако не се лъжа [посочи някакви агенти] и май и вие [посочи някакви други] и тогава ми казаха: "Почакай да дойдеш в нашата страна и ще видиш какво е!". Е не ви взех особено насериозно тогава. Дължа ви извинение!". Апропо, знаете ли какъв е звука на 1000+ души в зала, които тропат с крака, защото си мислят, че само с пляскане на ръце и дране на гърла не могат да вдигнат достатъчно шум? А и не се вижда често група, на която й се налага да прекъсва скандиранията на феновете си, защото в еди-си-колко часа трябва да освободи сцената. Както сподели един приятел, с когото се засякохме случайно: "Е, интересната част свърши, да видим какво ще направят HammerFall".
Ако трябва да опиша сета на HammerFall с една дума, тя ще е "перфектни". Но понеже не трябва, ще бъда малко по-словоохотлив. Сетът беше CD quality - без губещи се инструменти, без липсващи беквокали, без фалшиви беквокали, без фалшив фронтмен. Изобщо, ако тия момчета не бяха шведи, можеха да минат за германци! Супер саунд, нито една нота не се изгуби, а и супер балансирано волуме, защото хем се чуваше как публиката пее, хем не заглушаваше групата. Както споменах в началото, феновете на тази музика са фенове до живот, атмосферата е неописуема! Разбирате ли, изведнъж сте в любимата си народна приказка от детството (тия от нас, на които са им разправяли/чели народни приказки), само че със супер як саундтрак!!!
Като тегля чертата, най-много се изкефих на Sabaton. Може би, защото очаквах HammerFall да са яки, както си бяха (теа ги знам), може би защото всъщност Sabaton бяха по-яки или просто защото винаги съм се кефел на Sabaton, ама не съм го знаел до вчера. Но изключая закъснението, и това, че на практика не видяхме Bloodbound, беше една много супер power вечер.
текст Ясен Петров, снимки Михаил Клисарски
