Иън „Леми“ Килмистър е роден на Бъдни вечер, 24 декември 1945 година в Бърслем, част от Стоук он Трент, област Стафордшър в централна Англия. Родителите му се развеждат, когато той е едва на три месеца, а майка му се омъжва за футболиста Джордж Уилис. Иън Килмистър не се разбира с доведените си брат и сестра, а прякора си „Леми“ получава в училище. Едва 16-годишен гледа The Beatles в прочутия „Крейвън Клъб“, а по-късно започва да свири на китара, докато слуша първия албум на голямата четворка, разучавайки акордите подробно.

След като напуска училище, той работи като гледач на коне и на поточна линия във фабрика, преди да реши да вземе китарата и да се отправи към Лондон, където контракултурата набира страшна сила.

Детството и младите му години никак не са леки, а това личи и от текста в парчето „Capricorn“, което e част от албума „Overkill“:

„A thousand nights, I've spent alone,

Solitaire, to the bone,

But I don't mind, I'm my own best friend,

From the beginning, to the end,

My life, my heart, black night, dark star, Capricorn

December's child, the only one,

What I do, is what I've done,

I realise, I get so cold,

When I was young I was already old,

My life, my heart, black night, dark star, Capricorn“

Едва седемнайсетгодишен Леми се запознава с почиващата в района Кати, той тръгва с нея към Стокпорт, където тя ражда син – Шон. След това момчето е дадено за осиновяване.

Той има и друг син – Пол Айндър, като казва за отношенията си с него – „Пол беше добро момче, откакто го опознах. Дори два пъти сме си разменяли гаджета“. Леми Килмистър среща Пол, когато той е вече шестгодишен и не съжалява за това – „И без това те не са истински хора преди това“, казва Леми. „Имам предвид, можеш да имаш някаква странна връзка с тях, но те са бебета. Изглеждат еднакво. Можеш да ги смениш през нощта и никой няма да разбере“.

Първият музикален успех за Иън „Леми“ Килмистър е като китарист на групата Rockin’ Vickers през 1965 година, с които записва три сингъла и прави турне в Европа. Той напуска бандата през 1967 и сменя няколко банди, преди да започне да обикаля като момче за всичко с великия Джими Хендрикс. Той се свързва с легендарния музикант чрез неговия басист – Ноел Рединг. Леми е намирал амфетамини за Хендрикс, като по-късно споделя – „От десет хапчета, даваше три на мен“.

През 1972 година Мистър Килмистър се присъединява към спейс рок бандата Hawkwind, където застава на баса. Той прилага своите техники от ритъм китарата към бас китарата, за да изгради своя уникален звук. Както е известно, Леми е уволнен от Hawkwind след арест на границата между САЩ и Канада заради притежание на наркотици (спийд). Групата плаща гаранцията му и продължава турнето, но само след един концерт, Леми е отстранен. Той, от своя страна, решава да направи своя банда. Първоначалната му идея е тя да се казва Bastards, но бива разубеден от своя мениджър. Затова решава, че името на неговата група ще е Motörhead! Това е заглавието на последната песен, която е написал с Hawkwind.

Останалото, както се казва, е история…23 студийни албума, десетки и десетки хитове, които пробиват в класациите, незабравими турнета. Невероятно музикално наследство, което звучи като никой друг, но именно като Motörhead!

Звученето на Motörhead вдъхновява много млади групи, а сред тях и бъдещите хеви метъл титани Metallica.

Леми Килмистър и групата настояват, че Motörhead свирят чист рокендрол, но много критици и фенове твърдят, че това е хеви метъл. Леми, обаче, започна концерти с краткото и ясно „Ние сме Motörhead и свирим рокендрол!“

Големият Леми Килмистър не се страхува да говори открито по всяка тема, която го интересува, като засяга много от тях и в автобиографията си „White Line Fever“ от 2002 година и в документалния филм „Lemmy” от 2010 година.

Нека си припомним и някои от великите реплики на Леми, докато отпиваме от уискито, с което подобава да почетем страхотния му живот:

„Born to lose. Live to win”

 За прогреса на човечеството - „Светът ще свърши, докато всички стоят в стаите си, блъскайки клавиатурите“.

„Хората вече не четат. Това е тъжно състояние на нещата. Четенето е единствено нещо, което ти позволява да използваш своето въображение. Когато гледаш филми, това е нечия чужда визия, нали така?“  

„Изглежда, че нашият смел нов свят става все по-малко толерантен, духовен и образован, отколкото беше в моята младост.“

„Не съжалявам. Съжалението е безсмислено. Твърде късно е да съжаляваш. Вече си го направил, нали така? Живееш живота си. Няма смисъл да искаш да го промениш.“

„Очевидно хората не харесват истината, но аз я харесвам. Харесвам я, защото тя дразни много хора. Ако им покажеш достатъчно пъти, че аргументите им са глупости, тогава, може би, поне веднъж, един от тях ще каже „О, чакай малко, не бях прав“. Живея заради това. Рядко е, уверявам ви.“

„В живота си досега съм открил, че има само два вида хора – такива, които са за теб, и такива, които не са. Научи се да ги разпознаваш, защото често и лесно можеш да объркаш едните с другите.“

„Motörhead са нищо по-малко от демократични, но не мисля, че е честно да развяваш патлака си наоколо, докато хората се занимават със своите неща…и може би не искат да го гледат.“

„Ако искаш да си шибана рок звезда, бъди такава. Хората не искат да видят човека от съседната врата на сцената, те искат да видят същество от друга планета. Искаш да видиш някой, който не си срещал досега в обикновения живот!“

„Не виждам защо трябва да има момент, когато всички решават, че си твърде стар. Аз не съм твърде стар и докато не реша, че съм твърде стар, никога няма да съм твърде стар, мамка му.“

Леми обожаваше и уважаваше жените, но е имал стотици случаи, когато е прекарвал с тях само една нощ. „Взех своя дял…и твоя също!“, казваше той. „Едно списание в Англия написа, че съм изчукал 2 000 жени, а аз не съм. Казах 1 000. Като се замислиш, не е толкова много“.

Страстен колекционер, огромен фен на видеоигрите (от групата му обявиха, че е починал с джойстик в ръка).

„Смъртта е неизбежна, нали? Ставаш все по-наясно с това, когато станеш на моята възраст. Не се притеснявам за това. Готов съм. Когато си отида, искам да правя това, което правя най-добре. Ако умра утре, няма да се оплаквам. Беше хубаво!“